DeFakto.bg DeFakto.bg
Андрей Янкулов*
Само адмирации към правосъдния министър Янаки Стоилов за повдигането на въпроса пред ВСС за отстраняване на главния прокурор. То е важно най-вече заради заявената позиция, а не заради непосредствения процедурен ефект, който се очаква да произведе.
Мнозинството във ВСС избра Иван Гешев, не виждайки проблем с професионалния му профил през годините и поведението му и като наблюдаващ делото КТБ, и като ръководител на Специализираната прокуратура, и като зам.-главен прокурор. А имаше много да се види – липсата на каквото и да е, отличаващо го сред останалите колеги, до получаване на делото КТБ, затварянето на очите за важна част от процесите около рухването на банката (почти еднозначо свързани с Делян Пеевски), стремителния растеж в кариерата след това широко затваряне на очите, неподкрепен обаче с никакви резултати, запомнящи се професионални позиции или нещо подобно.
Така че с голяма степен на вероятност същите хора, които не видяха множеството червени флагове още преди избора на главен прокурор през 2019 г., едва ли ще се впечатлят от очакваните пожари, които пламнаха след него. Като висш магистрат и по Конституция осъществяващ надзор за законност и методическо ръководство върху всички прокурори, той е пряко отговорен за:
– обещанията за т.нар. „ревизия на приватизацията“ с ясно дефинирано популистко обяснение, че целта всъщност не е воденето на наказателни дела, а „информиране на обществото“ за прехода, каквото правомощие прокуратурата няма;– превръщането на Бюрото по защита в лична НСО;– издаването на противозаконни методически указания до прокурорите да изземват автомобили на граждани с правно основание, че били средство на умишлените престъпления против транспорта, което е категорично отречено и от теорията, и от дългогодишната прокурорска и съдебна практика по подобен тип дела;– фактическото осъществяване на т .нар. „общ надзор за законност“ върху дейността на изпълнителната власт в началото на ковид-кризата, въпреки липсата на конституционно правомощие за това;– липсата на адекватна реакция чрез наказателно преследване на нарушаване на забраните в началото на ковид-кризата, когато множество хора бяха наказателно преследвани за какви ли не най-различни деяния, а други – не, липса на каквато и да предвидимост и пропорционалност при осъществяването на наказателната репресия за нарушаване на мерките в началото на кризата;– липсата на адекватна институционална реакция на изнесеното във филма и показаните документи по „Осемте джуджета“;– очеизвадния двоен стандарт при информиране на обществото по дела с висок обществен интерес – избирателно представяне на данни от разследванията в едни случаи, пълно мълчание – в други;– оповестяването на резултати от експлоатацията на СРС, и то в единия случай непосредствено след записване на самите разговори, при очевидно продължаваща разработка, което противоречи на всякаква процесуална логика предвид явното разкриване на способа;– отцепването на президенството от въоръжени лица от личната НСО;– липсата на разследване на явните примери на полицейско насилие по протестите, за сметка на това задържане на десетки граждани до 72 часа и внасяния за искания за постоянни мерки, огромен процент от които отхвърлени от съда, в пълно противоречие с процента на успеваемост на подобни искания от прокуратурата в общия случай;– настаняването в държавна вила, предоставена от Министерски съвет след ремонт за стотици хиляди левове, и ползването на луксозни вещи, закупени с пари на данъкоплатеца… и т.н., и т.н.
В що-годе нормална държава и едно-две от тези обстоятелства биха били достатъчни. Което вероятно няма да попречи на мнозинството от нашия ВСС все още да бъде на обратното мнение, но това не е най-важното.
Колкото и мощна да е позицията на главния прокурор сред държавните органи, той не е сам за себе си. Оглавява прокуратурата, която трябва да си взаимодейства с куп институции. Прокуратурата пряко зависи от много други и не може да работи без тях. Тя не може да бъде оставена като заложник за оцеляването на един човек на поста си, който се е захванал за него и не би го дал за нищо на света, а формално съществуващата процедура за отстраняването му не може да бъде изпълнена поради собственото му влияние в органа, който трябва да я проведе.
Изпадналият в пълна институционална изолация главен прокурор няма да има друг полезен ход освен да се оттегли, защото той не може да тръгне срещу абсолютно всички, дори срещу самите прокурори. А от доста време прави точно това и в дълбока заблуда е всеки, който си мисли, че мнозинството от тях не го разбират. Вече. Рано или късно дори този сковаван от десетилетия лед ще започне да се пропуква под напора на тоталната вредност за гилдията на действията на главния.
Политическата подкрепа от ГЕРБ и ДПС също ще се изпари. Ползата от това да имаш главен прокурор на бързо повикване не може да надмине вредата от загубата на обществена легитимност вследствие на позицията да защитаваш незащититимото.
*Андрей Янкулов е адвокат, бивш прокурор и зам.министър в Министерството на правосъдието
Коментарът на автора е от профила му във Фейсбук
