„Не смятам, че са големи шансовете този състав на ВСС да се произнесе положително по предложението за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев. Но това поставя на голямо изпитание самите членове на ВСС да покажат дали те са самостоятелни, дали те са еманципирани от позицията на едни или други личности, които имат своята роля в съвета, а бих казал в много случаи определят и решенията на ВСС„.
Така правосъдният министър Янаки Стоилов коментира пред БНТ действията на кадровиците, които предстоят. А реакцията на ВСС е неизбежна, колкото и да не му се иска, след като вчера Стоилов внесе предложение за освобождаването на Гешев и се позова на изпратения сигнал от вътрешния министър Бойко Рашков (виж тук и тук).
Както е известно, за да бъде предсрочно прекратен мандатът на главния прокурор „за“ трябва да гласуват поне 17 от ВСС, чиито членове в момента са 22-ма. А сред тях по право са и „тримата големи“ – председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Чолаков, както и самият Иван Гешев. Нещо повече – и при двете гласувания при избирането му преди две години (повторното бе след връщане от президента) единственият кандидат за обвинител №1 неизменно получаваше по 20 „за“ в своя подкрепа. Наистина във ВСС нямат проблеми да променят нагласите си, обаче зависи от залога.
Днес Янаки Стоилов подчерта нещо важно – предсрочното освобождаване е поискано заради тежки нарушения на служебните задължения и уронване на престижа на съдебната власт, които не са равнозначни на извършени престъпления (макар че има и данни за такива в доклада на Рашков, но търсенето на наказателна отговорност е изключителен прерогатив на прокуратурата). В случая не може да се говори за твърди формални изисквания, нито да се търси изрично посочен каталог от извършени действия, обясни проф. Стоилов.
„Тази преценка е колкото правна, толкова и морална, ако щете обществено-политическа. Не сме изправени само пред формално юридическо съответствие като при един договор с ясен падеж и дължимото по него. Трябва по някакъв начин да определим стандарт за отговорност на хората, които стоят начело на институциите в съдебната власт„, категоричен бе правосъдният министър.
„Става дума за тенденциозно използване на информация, добита със СРС и разбира се, също избирателно. За това, че не се вижда един и същ критерий, когато трябва да се оценяват действия или бездействия на лица, които заемат висши позиции, за злоупотреба с правомощие на Бюрото за защита към главния прокурор, които са ангажирани в претърсване и изземване. Задачата е ВСС да се произнесе по тези въпроси“, изброи Стоилов.
Отговори и на въпроса: защо искането се внася сега, в края на мандата на служебния кабинет?
„Сигналът ми бе изпратен в средата на седмицата и го внесох в петък. Може би, ако беше постъпил по-рано, щяха да ни обвинят, че използваме изборите, за да поставяме този въпрос. Членовете на ВСС през изминалата година също можеха да поставят въпроса. Аз съм едновременно и в позицията на част от изпълнителната власт, която взаимодейства със съдебната, и в някаква степен като изразител на очаванията на гражданите, тъй като съдебната власт по природа е относително изолирана. Обръщам се към нея да прояви обективност и критичност при обсъждането и решаването на този въпрос“, прикани Стоилов.
Уточни и друго – не е действал нито като „пощенска кутия“, нито пък е „подчинен“ на Рашков в кабинета. Контактната точка „правосъдие“ е в Министерството на правосъдието и никъде другаде, подчерта Янаки Стоилов.