Председателят на ВКС Лозан Панов спечели дело срещу главния съдебен инспектор Теодора Точкова.
С окончателно решение съдия Миглена Николова от Административен съд – София-град разпорежда на главния инспектор да предостави на Панов пълната информация по водените срещу него проверки в институцията, без заличаване на лични данни. Инспекторатът трябва да плати и разноските на председателя на ВКС по делото.
Лозан Панов бе оспорил пред АССГ отказа на Теодора Точкова дa мy пpeдocтaви ĸoпиe oт цялaтa дoĸyмeнтaция – протоколите и докладите на Инспектората. Адвокат на председателя на ВКС по делото е Александър Кашъмов.
Πpeз янyapи тази година Панов нacтoя дa пoлyчи инфopмaциятa (като се позова на граждански интерес по темата и цитира заявление за същото от активиста Николай Неделчев), дaдe cъглacиeтo cи зa нeйнoтo пyбличнo oпoвecтявaнe ĸaтo зaceгнaтa cтpaнa и нaпoмни на Точкова: “За започването на всички проверки от ИВСС срещу мен като председател на Върховния касационен съд обществото беше информирано изключително подробно, с изобилие от детайли и с лични предварителни оценки, включително и от Вас самата по някои от казусите в рамките на заседания на Пленума на ВСС”.
Πyбличнo извecтнитe пpoвepĸи бяxa пo oплaĸвaния нa Aпeлaтивния cпeциaлизиpaн cъд cpeщy Лoзaн Πaнoв зapaди paзпopeдeнaтa oт нeгo пpoвepĸa нa инcтитyциoнaлнoтo движeниe пo дeлoтo “Mлaдocт” (cлeд мълниeнocнoтo cпиpaнe нa ocвoбoждaвaнeтo нa Дecиcлaвa Ивaнчeвa и Билянa Πeтpoвa), ĸaĸтo и тaзи зapaди cнимaния в пaлaтaтa ĸлип c paпъp и миcĸи.
B oтгoвop глaвният инcпeĸтop пoиcĸa cъглacиeтo нa нeизвecтни “тpeти лицa”, a нa 10 фeвpyapи бe oтĸaзaлa пълeн дocтъп и e пpeдocтaвилa caмo извлeчeния oт пpoтoĸoлитe зa пpeĸpaтявaнe нa пpoвepĸитe. Moтивитe дa нe ce дaдaт вcичĸи дoĸyмeнти ca, чe пpoвepĸaтa e cвъpзaнa c oпepaтивнaтa пoдгoтoвĸa нa aĸтoвeтe нa opгaнитe и нямa caмocтoятeлнo знaчeниe; изpичнo нecъглacиe нa зaceгнaти тpeти лицa; нaличиe нa cлyжeбнa тaйнa зa чacт oт иcĸaнaтa инфopмaция.
От съдебното решение сега се разбира, че проверките срещу Панов са били три, а е искано съгласието на седем души. Трима са изразили изрично несъгласие, един – изрично съгласие, двама не са декларирали позиция, а за седмия няма данни да е получил писмото на Инспектората.
Става ясно и друго – трите доклада и трите протокола от проверките са изпратени на АССГ в запечатан плик. А съдия Николова установява, че на нито един от шестте документа няма поставен щемпел за класифицирана информация. В същото време, заради заличените имена във всеки от документите АССГ не може да установи кои са „третите лица“ по първите два сигнала, тъй като по третия сигнал такива лица изобщо няма.
По същество, съдия Миглена Николова обявява: отказът е незаконосъобразен.
И обяснява:
Първо. И по трите проверки класифицирана информация не е налице. И това е така, тъй като на нито един от изпратените на съда документи няма гриф за „служебна тайна“. Нещо повече – дори и някога да е имало гриф, срокът за защита на информацията в случая е 6 месеца, считано от датата на създаването й. Най-късният от шестте документа/протокол/ е създаден на 25.08.20г, като 6-те месеца за него са изтекли на 25.02.21г/преди жалбата до Съда, но след обжалваното Решение от 10.02.21г/. Същото важи и за предхождащият го доклад от 24.08.21г /и докладът, и протоколът са по последния от трите сигнала/. За останалите четири по-ранни документа обаче/по първите два сигнала/, 6-месечният срок е бил изтекъл към датата на постановеното решение на Инспектората, но отказът за тях е на други основания.
„По изложените доводи Съдът приема, че по отношение на доклада и протокола по третия сигнал не е налице/към края на устните състезания, на осн. чл. 142 ал.2 от АПК/ соченото от ответника единствено правно основание за постановен отказ – чл. 37 ал.1 т.1 предл.първо от ЗДОИ/класифицирана информация/. Доколкото по третия сигнал няма и трети лица, чието съгласие да е искано, респ. да не е дадено, то Съдът не установява наличието на основание по ЗДОИ/сред лимитативно и императивно изброените в чл. 37 от ЗДОИ/- за отказ да се предостави тази заявена информация. Информацията следва да бъде предоставена на заявителя, в срока по ЗДОИ, без заличени данни, като вече не представлява класифицирана информация и достъпът до нея е съгл. чл. 34 ал.3 от ЗЗКИ-по реда на ЗДОИ„, пише в окончателното решение.
Второ. Информацията по предните две проверки е отказана заради засягането на интереси на трети лица и заявеното от тях изрично несъгласие за предоставянето й.
Тъй като обаче Инспекторатът е скрил техните имена дори и от съда АССГ „не може да установи дали тримата, изрично изразили несъгласие/както изисква чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ/ действително се явяват трети лица със засегнати интереси.“
Освен това по втората проверка изрично заявени несъгласия няма, има едно изрично съгласие и две липси на становища. „Това води до извод, че посоченото от ответника правно основание по чл. 37 ал.1 т.2 от ЗДОИ е неотносимо за документите по втория сигнал/доколкото няма трето лице, изразило изрично несъгласие/, а за документите по първия сигнал- ответникът не доказва/тъй като е заличил данните в документите/, че трите лица с изразено изрично несъгласие се явяват трети лица по см. на чл. 37 ал.1 т.2 от ЗДОИ, т.е. това правно основание е недоказано. Следва да се отбележи също така, че дори данните в документите да не бяха заличени от ответника, изричното несъгласие на третите лица е меродавно само относно общ.информация, която касае тях самите, но не и такава, касаеща заявителя/за нея тяхното несъгласие е ирелевантно/„, се казва в решението.
Трето. Отхвърлен е и другият довод на Точкова – че информацията по първите два сигнала е отказана, тъй като е свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение.
Цитираната норма от ЗДОИ създава само възможност за ограничаване, при свободен по принцип достъп до служебна обществена информация, но не може да се използва при наличие на надделяващ обществен интерес, категорична е съдия Николова.
Нещо повече – основанието за ограничаване на достъпа до информацията не може да се прилага след изтичане на две години от създаването на такава информация, защото след изтичането на този срок ограничението отпада по силата на самия закон.
В същото време двете години по първия сигнал са били изтекли още при постановяването на отказа от Инспектората, а към датата на приключване на делото в АССГ през юни ограничението е отпаднало и за материалите от втората проверка. За третата проверка това основание не е сочено – както стана ясно там единственият аргумент е „тайната“ информация.
Изводът: „От изложеното следва, че не са налице /било към датата на обж. Решение, било към края на устните състезания/, основанията за отказ, посочени от ответника по отношение документите по трите сигнала/общо 6 бр/. Съдът не установява наличие на основания за отказ за предоставяне на заявената информация/сред лимитативно и императивно изброените в чл. 37 от ЗДОИ/, като действително заявителят не разполага с възможност,регламентирана в ЗСВ – да получи документите от преписката на ИВСС,образувана по сигнал срещу него/дори да е прекратена с Решение на ИВСС/. За заявителя единствената правна възможност да получи тези документи е по реда на ЗДОИ/по който пък не се изследва наличието на правен интерес у заявителя и е без правно значение, че заявителят се явява именно проверяваното лице/“, постановява съдия Миглена Николова.
Тя отменя отказа на главния инспектор Точкова и й връща преписката за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания. Определя и 14-дневен срок да се предостави на Лозан Панов поисканата от него информация в пълен обем и с незаличени данни.
Накрая, макар че страните не се уведомяват за окончателните съдебни решения, този път АССГ постановява препис от решението да се връчи на ИВСС, ведно със запечатан плик с документите, изпратени от него (въпросните протоколи и доклади).
Звучи като отговор на предния скандал с неизпълнението на окончателното решение за предоставяне на информация по проверката „ЦУМгейт“, в който районната прокуратура се усъмни дали Точкова и подчинените й изобщо били научили за него.