DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд окончателно изпрати за 17 години в затвора подсъдимия Ангел Нунев от Ракитово, убил по особено жесток начин своя приятел и колега Атанас Наков. Трагедията се разигра на 8 август 2017 г. в родопското село Давидково, община Баните. Двамата мъже работели като дървосекачи и на фаталния ден се намирали под връх “Свобода”. Ангел току що се бил върнал от Ракитово след 4-дневна сватба на свой племенник. Отивайки на обекта установил, че конят и резачката, които Наско трябвало да пази, са изчезнали, а самият той спи пиян. Нунев му нанася тежък побой, който става причина по-късно за смъртта на мъжа.
(..) Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ангел Нунев. С присъда на Окръжен съд – Смолян той е признат за виновен в това, че на 08.08.2017 г. в землището на с. Давидково, обл. Смолян, причинил смърт по непредпазливост на Атанас Наков в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 години. С въззивната присъда на Апелативен съд – Пловдив е отменена първоинстанционната и подсъдимият е признат за виновен в това, че умишлено е умъртвил Атанас Наков чрез нанасяне на множество удари с крака и ръце, вдигане и хвърляне на земята, газене с крака по главата и тялото, стъпване с крак в областта на шията. Причинил е тежка съчетана гръдна, коремна и гръбначна травма, довела до множествено увреждания, причинили остра кръвозагуба.
Убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години.
Тричленният състав на ВКС приема, че присъдата следва да бъде оставена в сила. Твърдението, че вътрешното убеждение на решаващия състав почива на доказателства и доказателствени средства, които не са събрани и проверени по реда на НПК, не кореспондира с материалите по делото. Първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие, като страните са дали съгласие да не бъде провеждан разпит на свидетели и на вещите лица, изготвили експертизи по делото, а съдът е одобрил изразеното съгласие, като правилно е преценил, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК. Протоколите за разпит на свидетелите и заключенията на вещите лица са надлежно приобщени.
Всички писмени доказателства от досъдебното производство са приети и прочетени непосредствено преди приключване на съдебното следствие.
„Обсъждането на възражението за нарушено право на защита, чрез позоваване на обяснения, каквито Нунев не е давал в качеството на обвиняем, както и на протоколи от следствени действия, осъществени без участието на защитник, е безпредметно“, категорични са върховните съдии. Внимателното запознаване с мотивите към въззивната присъда показва, че макар и по други съображения (изменение на обвинението) съдът е изключил въпросните обяснения от доказателствения материал. Отказал е да ползва и резултатите от осъществения следствен експеримент именно заради отсъствието на защитник.
Според съдебния състав на ВКС достатъчно аргументирано са отхвърлени и исканията за събиране на допълнителни доказателства, свързани с минали заболявания на пострадалия и възможността да е получил уврежданията по-рано, докато в продължение на дни е бил в състояние на алкохолно опиянение. В мотивите си върховните съдии пишат още: „Съдът е съобразил изцяло заключението на вещите лица, според което Атанас Наков е страдал от цироза, но тя е била без усложнения и няма отношение към настъпването на смъртта. Други здравословни проблеми не са открити. Експертизите правилно са кредитирани и по отношение на обстоятелството, че констатираните увреждания са причинени „едномоментно“, в кратък период от време, и не датират от предишни дни. Освен че вещите лица са изложили писмено това свое становище, то изрично е обсъждано и защитено в хода на съдебното следствие. Прието е, без страните да го оспорят.“
Тричленният състав на ВКС не констатира явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд е обсъдил всички относими данни за деянието и дееца, включително и изтъкнатите в жалбата, при което е определил най-лекото по вид наказание, при това в размер, по-нисък от средния. „При наличието на безспорно установени отегчаващи вината обстоятелства, допълнителното намаляване на наказанието би било проява на необосновано снизхождение“, приемат върховните съдии.
