Мониторинг на АКФ: Борбата с политическата корупция в България е не само незадоволителна, тя е притеснителна

Европейската комисия за пореден път обяви, че проблемите с отчетността и правомощията на главния прокурор не са решени

Какви са резултатите от борбата с политическата корупция в България в последните пет години? Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция? Колко са оправдани? Колко от повдигнатите обвинения още не са влезли в съдебната зала? Какво се случва с някои забравени разследвания? За колко политици и висши държавни служители е установен конфликт на интереси?

Това са въпросите, които АКФ изследва в годишния си мониторингов доклад за 2020 г.  Граждански мониторинг на АКФ, който се  занимава с паралелни граждански разследвания по емблематични случаи,  включва над 45 ключови разследвания на корупция по високите етажи на властта от последните пет години и анализът на практиката на КПКОНПИ за установяване конфликт на интереси дават конкретни отговори на тези въпроси. Гражданският мониторинг проследява знакови разследвания за корупция по високите етажи на властта и проверки на случаи на конфликт на интереси, често започнали шумно и постепенно изчезнали от общественото внимание.

Видяна през конкретни факти по конкретни случаи, борбата с политическата корупция в България често изглежда не само незадоволително, но и притеснително. И тези тенденции през 2020 се задълбочават, посочват  авторите на доклада –  Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд и доц. д-р Наталия Киселова, които  ще представят резултатите днес.

Доц. доктор Христо Христев от ЮФ на Софийски университет ще коментира изводите и препоръките на доклада.

„Проблемите се задълбочават. Това, което показват обективните данни е, че има регрес в дейността на антикорупционните институции“, коментира  пред БНР адвокат Андрей Янкулов. Годишният анализ разглежда и най-значимите разследвания на политическа корупция по високи етажи на властта, представляващи висок обществен интерес. „Това не е само получаване на подкуп, но и всякакви длъжностни престъпления – безстопанственост и т.н., които могат да имат корупционен елемент“, отбеляза Янкулов.

Андрей Янкулов очерта коренно противоположен резултат от антикорупционните производства в сравнение с обичайните резултати по наказателните дела, при които с всяка следваща година процентът на осъдителните присъди се доближава до 100.  При антикорупционните от 16 случая едва 3 приключват с осъдителни присъди, а 13 с оправдателни, поясни той.  Янкулов отбеляза, че след шумното начало на много от производствата и поддържане на силен медиен интерес, нещата затихват. Даде пример с проверката на бившия финансовия министър Владислав Горанов, започнала през 2018 г., приключила на 13 юни 2019 г. отказ за досъдебно производство,  без това да е публично обявено. Проверката започна по повод  изнесената информация в „Шоуто на Слави“, че Горанов живее безплатно в чуждо жилище.

Напомни и злоупотребите в енергетиката и делото „АЕЦ Белене“ с щета на стойност около половин млрд. лева, което много дълго време бе на досъдебна фаза, без да се знае какво се случва с него.  Едва тази година прокуратурата внесе обвинителен акт в специализирания наказателен съд срещу трима министри и двама изпълнителни директори на НЕК – без това обаче да бъде обявявано по какъвто и да е начин, каза Янкулов и окачестви това като най-малко странно предвид голямата значимост на това производство.   Мистериозно при внасянето на обвинителния акт от него е изчезнало името на бившия министър на енергетиката Делян Добрев.  Не е известно дали срещу него производството продължава или е прекратено неизвестно кога, илюстрира   Янкулов тайнствата на прокуратурата, чиято шумна комуникация с обществото е в началото на производствата се замества от мълчание в техния край.

След представянето на мониторинговия доклад стана ясно, че през 2020 г. има 6 нови постановени оправдателни присъди по високите етажи на властта – основно на министри и зам.-министър, като в 4 от случаите прокуратурата се е съгласила в присъдите и дори не ги е протестирала.  Продължава да няма нито едно корупционно престъпление, което да е наказано с ефективно наказание лишаване от свобода. Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните три години – от 2018-та до 2020-та включително.

Мнозинството от високопоставените длъжностни лица са предавани на съд за поведение, за което съдът преценява, че не представлява престъпление. 11 от 13 оправдателни присъди в разгледаните 45 казуса са именно поради установена от съда несъставомерност на твърдяното престъпно поведение. Обвиненията на прокуратурата често стъпват на превратно прилагане на норми от материалното наказателно право, или на абсурдни логически конструкции, сочи изследването.

Няма изработени критерии за мониторинг на делата за корупционни престъпления от висок обществен интерес от страна на прокуратурата, се казва още в доклада.

През 2020 г. КПКОНПИ се е произнесла със 122 решения. Конфликт на интереси е установен само с 30 решения, липса на конфликт се установява в 92. Основната част от случаите, по които Комисията се е произнесла, 96 на брой, са за лица, които заемат публична длъжност на сравнително ниско местно ниво – в системата на местното самоуправление, местната власт или в местната администрация. Решенията относно лица на публична длъжност на по-високо и централно ниво, са едва 26.

Също днес Европейската комисия представи за втора година докладите по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на страните-членки. В частта за България отново

   на фокус е фигурата на главния прокурор

В доклада се  казва, че за борбата с корупцията  пред България все още стоят важни предизвикателства като постигане на сериозен брой окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта –  „Въпреки нарасналата разследваща активност остават ниски резултатите с окончателни присъди за корупция на високо равнище и без солидни резултати за окончателни присъди„.

Без да се казва конкретно име,  най-често като проблемен фактор в правосъдната система, е споменаван  главният прокурор.  Подчертано е, че трябва да бъдат завършени процедурите, които да гарантират ефективна отчетност от страна на главния прокурор, както и че съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него все още са обект на безпокойство.  Брюксел  отново отбелязва, че  трябва да се намали  влиянието на главния прокурор в прокуратурата, потенциалното му влияние във ВСС и в рамките на магистратурата.  За пореден път казва, че да се   създаде  ефективен механизъм за разследване (на главния прокурор), включително чрез разширяване на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследвания.

Висшият съдебен съвет е критикуван за правилата за повишаване в съдебната власт заради съмненията за липса на открита конкуренция. EK настоява за премахване на кадровите бонуси за членовете на ВСС.  Отбелязано е също, че ВСС и централната власт се провалят и с дигитализацията на правосъдието

Народното събрание е  критикувано задето съдебни инспектори продължават да работят година и половина след изтичането на техните мандати.

Пандемията засегна икономически медийния плурализъм и защитата на журналистите, особено в регионалните медии, но няма специфични мерки в тяхна подкрепа, се казва в доклада. Отчита се също, че е стеснено пространството за гражданското общество.

Санкциите на САЩ па закона „Магнитски“ срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков са бележка под линия в доклада за върховенството на закона на ЕК.

Документът не съдържа препоръки, няма и механизъм за някакви санкции при установени груби нарушения. Целта  е превантивно да се посочват проблеми и по тях да започват по-активен диалог в страната, както и с европейските партньори и институции.