DeFakto.bg DeFakto.bg
Кадровиците с аргументи всякакви срещу отстраняването на главния прокурор
ВСС остави без разглеждане като недопустимо предложението на правосъдния министър Янаки Стоилов за прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Стоименов Гешев.
Това стана с 12 „за“ срещу 8 „против“. Против гласуваха включително Боян Магдалинчев, Георги Чолаков, Вероника Имова. Вотът на Магдалинчев и Имова е отрицателен не защото са „за“ махането на Гешев. Те смятат, че предложението е „негодно“ на друго основание.
Председателят на ВАС Георги Чолаков не се изказа и неговите аргументи са неизвестни.
Категорично „за“ махането на Гешев се обявиха Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска.
Самият Гешев не гласува.
Най-важното бе, че въпросът се постави пред ВСС и той се произнесе, въпреки мизерността на аргументите, коментира на излизане Янаки Стоилов. А оттам нататък темата отива в парламента.
Днешното решение не подлежи на обжалване пред ВАС, категоричен е министърът.
Иван Гешев повтори вече казаното през ВСС (обширният репортаж тук).
И категорично не отговори на въпроса дали смята, че след всичко станало ще изкара пълния си 7-годишен мандат. Въпреки петкратно зададения му въпрос от журналисти, обвинител №1 игнорира точно това питане.
Преди това
Само двама от членовете на ВСС първоначално обявиха, че предложението за предсрочно освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор може да бъде обсъдено по същество и гласувано още днес от кадровиците. Това бяха Атанаска Дишева от Съдийската колегия и представляващият ВСС Боян Магдалинчев (също доскорошен съдия).
Останалите изказвания завиха в обратната посока. Но се разделиха на две.
По-многобройната група, в която влизат и прокурори, и съдии, в крайна сметка обявява предложението на правосъдния министър за недопустимо – Йордан Стоев, Стефан Петров, Огнян Дамянов, Калина Чапкънова от Прокурорската колегия, Вероника Имова от Съдийската колегия. С аргументи, че:
- министърът не може да иска махане на главния прокурор (според едните),
- министърът може и да може, но всички срокове за това са изтекли (според другите).
По-малобройната група смята, че предложението е абсолютно допустимо, но липсва конкретна аргументация и на министър Стоилов може да се даде срок да се „поправи“. Зад тази теза застанаха Цветинка Пашкунова и Даниела Марчева от Съдийската колегия.
Кадровиците вадеха аргументи всякакви и от Конституцията, и от съдебния закон, според нуждите. Пътьом разсъждаваха върху „процедурата“ – дали да е дисциплинарна или „друга“, като си отговаряха, че „друга“ няма, а пък те не можели да я създават.
Резултатът бе тотална какофония, но с предвидим изход. Впрочем, след като поисканото освобождаване е прецедент, нищо не забраняваше на членовете на съвета да действат безпрецедентно. Къде ти!
Докато вътре заседаваха, отвън протестиращи залепиха етикет „Офис на Пеевски“ под табелата на ВСС.
Най-цитираните текстове:
От Конституцията
Чл. 129, ал. 3, т.5 – на което се основава предложението на министър Янаки Стоилов.
Чл. 129.
(1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Интерпретациите и тук бяха различни, основно по темата „дали това е онова“.
Другият текст с позовавания е чл. 130в – за правомощията на правосъдния министър.
Чл. 130в.
(Нов – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на правосъдието:
1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет;
2. (отм. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.)
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
5. (отм. – ДВ, бр. 12 от 2007 г.).
Аргументът на позовалите се е еднозначен – няма изрично разписано правомощие на министъра да иска предсрочно освобождаване на „тримата големи“ по принцип и на главния прокурор в частност.
От Закона за съдебната власт
Чл. 175, ал. 5:
“Ocнoвaниeтo зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe нa пpeдceдaтeля нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд, пpeдceдaтeля нa Bъpxoвния aдминиcтpaтивeн cъд и глaвния пpoĸypop ce ycтaнoвявa oт плeнyмa нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт c peшeниe, пpиeтo пo peдa нa чл. 173, cлeд ĸoeтo ce пpeдлaгa нa Πpeзидeнтa нa Peпyблиĸa Бългapия нeгoвoтo ocвoбoждaвaнe. Πpeзидeнтът нe мoжe дa oтĸaжe ocвoбoждaвaнeтo пpи пoвтopнo нaпpaвeнo пpeдлoжeниe“.
Така пpeдлoжeниe зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe мoгaт дa пpaвят cъщитe, ĸoитo издигaт нoминaциитe зa глaвeн пpoĸypop – нe пo-мaлĸo oт тpимa oт Πpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия, ĸaĸтo и миниcтъpът нa пpaвocъдиeтo.
И, докато след предложението на Янаки Стоилов това поне изглеждаше безспорно, днес се оказа, че не е така.
Защото всъщност освобождаването можело да се развива единствено и само по друг ред.
А именно по чл. 312, ал. 2:
Предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2 на член на Висшия съдебен съвет и прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник може да се прави от петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или от трима от членовете на съответната колегия.
Накрая се стигна и до сроковете за образуване на дисциплинарни дела – в чл. 310.
1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., доп. – ДВ, бр. 11 от 2020 г.) Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях.
А вие ще ставате ли конституционен съдия?
В старанието си да дадат „аргументи“ за нежеланието да освобождават Гешев членове на съвета прибягваха до различни похвати. И вероятно смятаха, че са иронични, а защо не – и убедителни.
Йордан Стоев обяви за неприемливо да дебатират статии от сайтове, анонимни коментари под тях и изрезки от вестници. И на свой ред цитира „други“ статии. Като: „Бойко Рашков – посланик, Янаки Стоилов – конституционен съдия“ (ПИК).
„Основното в тях е, че сте внесли днешното искане с користна цел да станете конституционен съдия. Не го вярвам и не мога да го приема, след два-три месеца ще станат ясни номинациите за конституционни съдии, като се надявам те да опровергаят тази теза“, обърна се Стоев към Стоилов.
„Да не отваряме кутията на Пандора, ако приемем, че на базата на статии и публикации може да тръгне процедура за отстраняване на главния прокурор, със същата сила би важало и за останалите двама „големи“, заключи Йордан Стоев.
„Можехте да цитирате и други статии“, отговори министърът.
Недопустимо!
Стефан Петров бе категоричен: предложението трябва да се остави без разглеждане като недопустимо (което бе и сторено, мнозинството прие именно тази теза). Защото не министърът, а само петима от Пленума на ВСС или трима от Прокурорската колегия могат да искат дисциплинарно освобождаване на Главния (по чл. 312 ЗСВ).
И защото и най-вече по Конституция министърът не може да прави такова предложение, правомощията му са изброени изрично (чл. 130в от основния закон).
Министърът не е от онези, които избират главния прокурор, за да му искат освобождаването, бе друг аргумент на Стефан Петров. Обратното би означавало, че и пленумите на върховните съдилища да могат да искат освобождаване на председателите на ВКС и ВАС, защото могат да ги предлагат. Което ще е противоконституционно.
Позова се и на отмяната от КС на възможността „тримата големи“ да се освобождават и по предложението на 1/4 от народните представители.
Опростено, само членове на ВСС в административна йерархия спрямо главния прокурор могат да искат предсрочното му освобождаване, обобщи тук Янаки Стоилов.
„Хайде стига!“, бе реакцията „горе“. Предизвика усмивки „долу“.
„В сегашната конституционна рамка министърът не може да има такова правомощия!“, обяви и Огнян Дамянов.
Ами ако Данаил Кирилов беше предложил главен прокурор?
„Щеше ли по същия начин да се говори на този форум, ако предният министър бе направил предложение за главен прокурор?“, попита Атанаска Дишева.
Бе категорична – процедурата за избор и освобождаване е огледална.
Легитимиран, но неаргументиран
Цветинка Пашкунова каза: Не можем да оставим без разглеждане предложението на министъра поради липса на легитимност.
Но към него не са приложени доказателства – днес министърът устно е внесъл известна, но не достатъчна конкретика – за разгласяване на данни от досъдебни производства, липсата на еднакви критерии по висшите държавни длъжности, използването на Бюрото за защита в Президентството.
„Можем ли днес да започнем процедура за предсрочно освобождаване при това положение? Според мен отговорът е отрицателен“, обобщи Пашкунова. И даде пример с драмата със съдията от спецсъда Андон Миталов, за когото бившия министър Кирилов бе поискал уволнение след соченето му за „корумпиран“ от САЩ (заради разрешеното пътуване на Николай Малинов в Русия). Тогава Съдийската колегия поиска допълнителни данни преди да образува дисциплинарно производство. И това бе така, но когато го образува така и не се разбра какви точно „данни“ са били внесени.
Цветинка Пашкунова предложи да се даде възможност на министър Стоилов да допълни предложението си.
Даниела Марчева бе категорична: разбира се, че министърът на правосъдието може да предлага освобождаване на „тримата големи“. Още повече, че през 2006 г. Конституционният съд се произнася по въпроса за кадровите предложения на министъра и не открива противоречия с основния закон. Защото министърът може да предлага, но решава ВСС и не се накърнява независимостта на съдебната власт.
Според Марчева обаче, когато като основание за освобождаването се поддържа накърняване на престижа на съдебната власт, тогава се преминава към процедурата на дисциплинарната отговорност, защото накърненият престиж е такова основание.
Тя подкрепи Пашкунова – в предложениетто няма описание на всяко действие, довело да накърняването, затова днес не е налице надлежно сезиране. „Параметрите трябва да са ясно разписани. Бих подкрепила да дадем възможност на министъра на правосъдието отново да внесе предложението. Няма пречка алтернативно днес да бъде открита процедура и в нейните рамки да се даде възможност за привеждане на предложението в съответствие със закона“.
Боян Магдалинчев: Споделям тезата на колегата Пашкунова за правото на министъра да прави предложението. Но трябва да разгледаме предложението на министъра такова, каквото е, без да му даваме указания. Можем да се позовем само на изложените основания, разширяването им днес изцяло ограничава възможността на защита на онзи, срещу когото е насрочено.
Сроковете са изтекли
Законодателят е непоследователен, а санкцията е дисциплинарна, бе тезата на Вероника Имова. „Процедурата е оскъдна, но не можем да я развием по правилата на чл. 173 ЗСВ- там текат срокове за допустимост, концепции, въпроси, изслушване. Остава ни да търсим най-близката аналогия, това са нормите от Глава 16 ЗСВ за дисциплинарните производства. Приемаме шестмесечният преклузивен срок от откриването на твърдяните нарушения и не мога да си представя, че министърът на правосъдието не ги е разбрал в този срок“, каза Имова. (Сигурно ги е разбрал, но е министър от малко повече от месец, а единствено като такъв можеше да направи предложението пред ВСС – б.р.).
Тя обобщи – предложението е процесуално недопустимо. Алтернативно – изложени са съждения, а не факти, които не могат да ангажират отговорността на главния прокурор.
„Дисциплинарната отговорност е лична и виновна. Живеем в правова държава, на равенство на гражданите пред закона, „тримата големи“ са и граждани на Република България и би следвало да се ползват от същата защита“, заключи Имова.
Лозан Панов: Когато няма кой от ВСС да го направи, го прави министърът
„Пред нас стои въпросът не за престъпления – от прерогатива на прокуратура, а за допуснати нарушения от главния прокурор. Но когато няма поне трима от Прокурорската колегия или поне петима от ВСС, които да го направят, го повдига министърът на правосъдието, на принципа „власт власт възпира“, каза председателят на ВКС Лозан Панов.
Коментирайки версиите за днешната процедура той даде пример за двойния аршин на ВСС със себе си. „На 30 април м.г. аз бях наказан без дисциплинарно производство, без проверка на Инспектората, благодарение на телефонно обаждане на г-н Чолаков до председателя на Софийския апелативен съд дали е съгласен да поеме упрвлението на Съдебната палата. Без никакакви тревоги за процедурата. Това показва аршина на ВСС. А част от изказванията днес, с позоваване на медийни публикации, ще са принос към медийната свобода в България“, обяви Панов.
Продължи: „Покана“ или „нахлуване“ в Президентството, вече съм объркан какво се е случило на 9 юли м.г.. Но хората излязоха на улицата, за да защитят обруганата институция. Ако твърдим, че това е журналистическа интерпретация, значи сме много далеч от демократичното общество. Там влязоха служители на Бюрото по защита, на подчинение единствено на главния прокурор, и въоръжени.
Атаката на президентската институция започна преди това – след като на „Дондуков“ – 2 тръгнаха консултации за конституционни промени.
Винаги, когато във ВСС се вършат безобразия няма защо да се учудваме, че журналисти, граждани, институции реагират. Те , безобразията, станаха прекалено много“.
Търся още четирима за дисциплинарка
Атанаска Дишева настоя министърът публично да отговори дали е бил притискан или насилван да направи предложението.
„Не съм съгласна да се движим по „хибридна“ процедура, а ако сме в процедура на дисциплинарно производство, защо обсъждането е публично? Нещо повече – с подпис на г-н Магдалинчев публично бяха разпространени всички материали по това предложение. ЗСВ категорично забранява огласяване до произнасяне по дисциплинарното производстно. Не се предполага и произнасяне на предложението“, подчерта Дишева.
И още: „Удавихме се в процедура. Важното е всеки от нас да каже дали споделя поведението на главния прокурор. А ако днес на процесуално основание се отхвърли предложението, търся още четирима от ВСС за иницииране на дисциплинарно производство срещу главния прокурор„.
Бройте ме, реагира Лозан Панов.
Правото не е фикция, нито мистика
На финала Янаки Стоилов обобщи: „Правото не е нещо мистично или спекулативно. Заявявам – не съм поставял искания нито преди, нито след назначаването ми като министър за бъдещи назначения. Може би членове на ВСС очакват да направя публичен отказ за назначение на държавни длъжности, за които нямам предложения. От години се занимавам с правна, но и с политическа дейност и не съм действал под натиск или да съм направил „грешка“. Няма никаква грешка“.
Напомни: ВСС е самостоятелен, но не самодостатъчен, изолиран в себе си държавен орган. Празноти в законодателството се преодоляват чрез аналогия, а не чрез тълкуване, което може да доведе до абсурдни резултати.
А, ако трябва да се прави паралел между предложението за отстраняването на Иван Гешев и други процедури, най-близката прилика е с процедурата по импийчмънт на президента.
„Дисциплинарното производство, според мен, е неприложимо спрямо „тримата големи“. За тях е в сила принципът – пригодни ли са да заемат длъжността или не са“, е прочитът на министъра.
