Последни новини
Home / Законът / Ново съдебно решение срещу Инспектората за публичната информация и прозрачността на институцията

Ново съдебно решение срещу Инспектората за публичната информация и прозрачността на институцията

Defakto.bg

Дни, след като Лозан Панов спечели дело срещу Теодора Точкова заради отказана му пълна информация по извършваните спрямо самия него проверки, с ново решение АССГ  отменя друг отказ, постановен от главния съдебен инспектор. А съдия Татяна Жилова категорично обявява: при надделяващ обществен интерес всички “ограничения” и условия за достъпа отпадат. Нещо повече – Инспекторатът дължи на гражданите прозрачност и отчетност за дейността си, особено за начина, по който извършва проверки по сигнали срещу магистрати.

Новото решение е и поредна оценка за подхода на институцията, натоварена да проверява работата на магистратите и тяхната почтеност, към публичността и прозрачността в мандата на този ИВСС, оглавяван от Теодора Точкова. Мандатът отдавна изтече, но съставът продължава да действа и вероятно ще го прави, докато парламентът не избере новите.

Поводът за поредното дело в Административен съд – София-град е същият като в казуса “Панов”- искане на докладите и протоколите по извършените проверки срещу председателя на ВКС. Жалбата този път е от гражданина Николай Неделчев, подал заявление по Закона за достъп до обществена информация на 31 декември 2020 г.

Той е изредил проверките, от които се интересува: по сигнал от 2017 г. (подаден от някогашния собственик на Канал 3, за среща между Лозан Панов и адвокат Иван Тодоров), както и производствата, образувани през 2019 г. (заради проверката в АСНС по мълниеносното спиране на освобождаването на Иванчева и Петрова) и през 2020 г. (заради клипа с рапър и миски в Съдебната палата). В отговор е получил само заключенията на Инспектората, че няма установени данни за извършени нарушения. Което не хвърля светлина върху принципните питания как точно оправомощената институция “разследва” подозренията за злоупотреби с власт и права или за корупция, особени при върховете на третата власт. Поводи за такива въпроси дадоха и проверката на “ЦУМгейт”, а и ред други. В този контекст е особено любопитна също институционалната преценка за самите сигнали, така че проверките на Инспектората да не се превръщат в средство за натиск или сплашване на “неудобните” в системата.

Защитната теза на Инспектората за отказа е познатата – докладите и протоколите са информация със служебен характер и нямат самостоятелно значение. Заседанията не са публични и имат “спомагателно значение за формиране на волята на инспектората като колективен орган”. Не е налице  надделяващ интерес, понеже проверките не установили злоупотреби или корупция. А гражданите “могат да изградят мнението си за дейността на ИСВВ по годишните доклади, които се публикуват на официалната страница на инспектората, с което изискването за прозрачност и отчетност на органа е изпълнено”. Отказът е аргументиран и с отказа на “трети лица” за разкриване на информация, свързана с тях.

Съдът: ИВСС дължи на гражданите прозрачност за начина, по който работи

Съдия Татяна Жилова

Актът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в несъответствие с целта му, постановява съдия Татяна Жилова.
Напомня основното:  Обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. И е два вида: официална – която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление, и служебна – която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В случая е отказано предоставянето на служебна информация, а един от мотивите е наличието на “класифицираност” (документите били с гриф). Само че това е несъществуващо основание – давността за “защита” на информацията е изтекла и по трите проверки.
Нещо повече, и по трите преписки е налице надделяващ обществен интерес, независимо че не са били установени данни за нарушения или корупция на Лозан Панов.

В случая с търсената информация жалбоподателят цели да си състави мнение именно относно прозрачността и отчетността на ИВСС, а не относно дейността на председателя на ВКС.  Инспекторатът като орган, натоварен с правомощия да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистрати, както и да извършва проверки относно образуването и движението на съдебните дела, дължи на обществеността прозрачност и отчетност за дейността си. Обстоятелството, че ИВСС публикува на официалната си интренет страница годишни доклади за дейността си, не е основание за отказване на достъпа до обществена информация, още по-малко може да се противопостави на надделяващия обществен интерес.

Обществеността би си съставила пълно и обективно мнение относно дейността на ИВСС, като се запознае с начина, по който се разглеждат сигналите и конкретните действия, които се извършват в една проверка, а не като прочете обобщените статистически данни в годишния доклад“, категоричен е съдът.

И още – при наличието на надделяващ обществен интерес съгласието на засегнатите трети лица изобщо не е необходимо.

Затова главният инспектор Теодора Точкова е длъжна да предостави търсената информация в пълния й обем.

Решението е окончателно. И трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок.

About De Fakto

Проверете също

Съдия Татяна Жилова е новият председател на Съюза на съдиите в България

Татяна  Жилова от Административен съд София-град е новият председател на Съюза на съдиите. Тя беше …

Министърът на правосъдието проф. Стоилов: Няма да ползвам автомобилите на Бюрото за защита като лична охрана

  Специализирано правосъдие – да, но без специализиран съд За разлика от главния прокурор, аз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.