DeFakto.bg DeFakto.bg
Изказване на Крум Зарков по повод изслушването на министрите на вътрешните работи и на правосъдието – Бойко Рашков и Янаки Стоилов във връзка с искането за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев.
Прокуратурата в България и в частност главният прокурор, поради функцията, която заема и начина, по който е конституирана, представлява власт. И то много по-брутална, тъй като става дума не повече и не по-малко за свобода на българските граждани. Широко известна е дефиницията на германския социолог, икономист и юрист Вебер за монопола на силата – единствената легитимна сила е тази, която се упражнява от държавата. Но за да бъде и демократична, тя трябва да следва определени правила и процедури – иначе тази сила се превръща в насилие, а това насилие става предмет за политически заигравания. И това се случва у нас през годините.
Какъв въпрос зададе министърът на правосъдието през доклада на министъра на вътрешните работи вчера на Висшия съдебен съвет? Той пита следното – може ли в България на практика, ако един главен прокурор с действията си и бездействията си е създал обществено напрежение, ако не е получил обществено доверие, той да бъде преждевременно отстранен, или не? Какво се случва в България, ако от САЩ ни посочат за корумпирана държава с данни, факти и обстоятелства, които са широко известни и за които през годините са си затваряли очите един ред прокурори, полицаи, поне двама главни прокурори? Вчера ВСС каза – не, ние няма да отговорим. И този дебат, не бидейки решен там, където му е мястото, идва в Народното събрание. Ние вече нямаме право да го подминем.
Не е за първи път това, което се случва. Откакто беше избран за главен прокурор, Иван Гешев, със свои изявления, действия и бездействия, концентрира още повече този дебат върху собствената си личност. И сега той отказва да подаде оставка.
Министрите свършиха своята работа и какви са заключенията, които можем да направим?
В България има това, което пише в закона и това, което се случва на практика. Процедурата вчера по принцип не е нищо различно от процедура по импийчмънт – тя съчетава в себе си юридически, политически, морален ангажимент. Не случайно проф. Стоилов постави въпроса за стандарта, по който се отсъжда. Този стандарт е чувство и усещане в самите хора, които са избрани, членовете на ВСС. Вместо те да се произнесат и да отсекат този въпрос, да защитят главния прокурор, ако считат, че това е правилно, те се скриха. Цялата тази процедурна хитрина показва просто отказа на поставения много по-сложен въпрос – да поставят под въпрос правото на министъра на правосъдието да инициира тази процедура. Аз не мога да повярвам, че те не познават чл. 130 „в“ от Конституцията на България.
Защо се случва това? Защото и ВСС има това, което е записано в закона и това, което се случва на практика. По Конституция и по закон, ВСС е политически орган – той отсъжда кадровото израстване на магистрати и оперира с техния бюджет. Откакто стана и постоянно действащ орган през 2007 г., той съвсем се извади и представлява третата власт и носи отговорност за това. Конкретно обаче, за да прикриват и да не застанат с имената си и да кажат политическите решения, които са взели, и да носят отговорност за тях, този орган непрекъснато се крие зад процедури, юридически сентенции и т.н. Не за първи път правото е използвано като формално прикритие за вземането или невземането на дадено решение, но този път това е толкова очевидно, че е срамно.
Заключенията, които могат да се направят – мнозинството на членовете на ВСС показаха, че не искат да упражняват правомощията, с които са натоварени. Какво следва оттук нататък? По отношение на главния прокурор Иван Гешев трябва да кажем, че той не може да остане. Заявихме го още преди година и половина. Но трябва и да предупредим, че ако някой си мисли, че когато дойде някой с друго образование или изглежда по-добре, или се е научил по-добре да говори, това коренно ще промени от самосебе си нещата, това не е вярно. Защото това е система – не само така, както е изписана в законите, а както се случва на практика. На практика тези хора са свикнали да работят по един начин. Това са правила на играта, които са заложени в тяхната кариера и развитие. Те са свикнали да получават указания и да ги изпълняват. Просто не разбраха, че правилата на играта се променят и от нас зависи да е за добро. Твърде дълго България е в Европейския съюз, твърде много българи отидоха да живеят в правови държави, твърде много българи отказаха да живеят в неправова държава и я напускат, за да може да продължи това, което се случваше през последните 30 години. Това е ера, която завършва.
Новата е несъвместима с качествата, които са били нужни, за да се издигнеш в старата. Това са фактите. Това не значи обаче, че новата от самосебе си ще стане по-добра. Винаги може да стане по-зле и затова трябва да видим двата аспекта, под които да процедира оттук нататък. Те са юридически и политически. Политическият аспект е, че никой не трябва да дърпа геройското знаме към себе си и да заявява, че, видите ли, „аз пръв го казах“ , „аз последен ще го направя“ и да сочи с пръст. Въпросите са достатъчно сложни, че никой не може да се справи сам. Необходимо е постепенно изграждане на доверие между парламентарните групи, поставяне честно на въпросите и решаването им.
Политическият аспект ще доведе до качествено решаване на юридическия, който не е тайна. Какво трябва да се направи е написано в редица законопроекти, които са внасяни и са отхвърляни, в становища на Венецианската комисия, в доклади на Европейския съюз. И ние трябва най-сетне да вземем тези решения, за да не се налага отново отвън да ни сочат като корумпирана държава, а ние да се чудим откъде ни е дошло. Българите не заслужават петното, което „Магнитски“ слага на всички ни. Ние сме длъжни да измием това петно и повече да не им го причиняваме.
