Теодора Точкова изпрати на Лозан Панов материалите от проверките срещу него, а той ги публикува

Defakto.bg

Инспекторатът в говорящ дебат дали председателят на ВКС е упражнявал „натиск“ върху Апелативния специализиран съд за Иванчева и Петрова

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) получи копия от документите (доклади и протоколи от обсъждането и приемането им) относно трите извършени спрямо него проверки от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Това се случи след решение от 16.07.2021 г. на Административен съд – София-град, с което на главния инспектор се указва да предостави пълен достъп до заявената от председателя на ВКС информация, засягаща извършените спрямо него проверки през 2017 г., 2019 г. и 2020 г.

Това съобщават от Върховния касационен съд.

„За започването на всички проверки от Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу председателя на ВКС обществото е информирано изключително подробно, с изобилие от детайли и с лични предварителни оценки, оказващи влияние върху доверието към съдебната система, което в демократичните държави е прието за висша ценност. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси, представлява или би представлявала обществен интерес. Затова председателят на Върховния касационен съд публикува получените документи относно трите извършени спрямо него проверки. Тази информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона институции“, се казва още в съобщението.

Както Де факто писа, с окончателно решение cъдия Mиглeнa Hиĸoлoвa oт Aдминиcтpaтивeн cъд – Coфия-гpaд paзпopeди нa глaвния инcпeĸтop дa пpeдocтaви нa Πaнoв пълнaтa инфopмaция пo вoдeнитe cpeщy нeгo пpoвepĸи в инcтитyциятa, бeз зaличaвaнe нa лични дaнни. АССГ отхвърли като несъстоятелни всички доводи за наличието на класифицирана информация (каквато няма), както и за липсващото съгласие на „трети лица“ за оповестяване на материалите. При надделяващ обществен интерес то не се и иска.

От ВКС публикуваха докладите и протоколите от заседанията на Инспектората по трите проверки срещу Лозан Панов. Особено впечатляват предложението, решението, но и проведеният преди това дебат по втората проверка, в която председателят на ВКС бе проверяван за неправомерен натиск върху съдиите от Апелативния специализиран съд, които през ноември 2018-а със скоростта на светлината и по настояване на прокуратурата спряха пускането на Десислава Иванчева и Биляна Петрова от килиите под „домашен арест“.

Представяме ви, синтезирано, предложенията и разискванията по трите проверки.

Проверка 1 – за една среща, която не се установява

От доклада по първата проверка – 2017 г. – на инспектор Юрий Кръстев става ясно, че е проверяван сигнал за накърняване на престижа на съдебната власт от председателя на ВКС Лозан Панов заради твърдяна негова среща на 5 октомври 2015 г. с адвокат Иван Тодоров, на която Панов „се е поддал на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния“.

Името на адвоката е заличено, но този случай бе станал шумно известен. Известно е също, както Де факто писа, че подател на въпросния сигнал е дружеството, собственик на Канал 3 към онзи момент.

По време на проверката са получени писмени сведения от председателя на ВКС и адвоката, както и от сержанта на НСО, шофьор на служебния автомобил на председателя.  От тях не се установява изобщо да е провеждана твърдяната среща. Но от доклада става ясно, че двамата юристи се познават покрай издаването на книгата „Процесът по ЗАНН“, за която Панов е получил от „Сиела“ хонорар през 2009 г. и това е единственият. Не са семейни и близки приятели, не са си разменяли подаръци.

Проверка 2 – за „обективно“ упражнения натиск, но без умисъл

Втората проверка – 2019 г. – е възложена на инспектор Мария Нейкова по искане на съдии от Апелативния специализиран съд от 2018 г. за становище, препратено на Инспектората от Съдийската колегия на ВСС.

Поводът също е известен – разпоредената от Панов проверка на „скорострелното“ спиране от АСНС на постановеното от Специализирания съд освобождаване на Десислава Иванчева и Биляна Петрова от килиите под „домашен арест“. Колективът от АСНС – 11 човека, включително председателят Георги Ушев – се интересуваше дали е „правомерно и допустимо“ да се проверява неприключило по същество производство по мярка за неотклонение и дали това не е опит за влияние върху „независимото съдийско убеждение“. Впоследствие 11-те от АСНС уточняват, че не твърдят, че независимостта им е нарушена.

Проверката на Инспектората установява „ръчно“ разпределение на докладчик и членове на състава на прокурорското искане за спиране на определението за „домашен арест“ на Иванчева и Петрова. На запитване от Инспектората докладчикът заявява, че е била „много притеснена“ от вземането на делото за четене от изпратения екип от върховни съдии, че за 20-годишната си практика за първи път е свидетел на проверка по висящ казус за мярка и че разпореждането на Лозан Панов в този момент създава усещането за „организиран натиск и вляние върху вътрешното убеждение на съдебния състав“.

„Сериозно безпокойство“ е изпитал и втори член на състава.

Третият не е видял нищо притеснително или нередно в действията на Панов.

С нареждането да бъде извършена проверка по едно неприключено съдебно производство, непосредствено преди произнасянето на въззивния състав, очевидно Лозан Панов от обективна страна е упражнил форма на въздействие върху членовете на на съдебния състав, така то е възприето и от председателя на съдебния състав, пише в доклада на инспектор Мария Нейкова. Налага се изводът, че върху съдиите е бил упражнен натиск, но те не са се поддали на него, въпреки че са се чувствали притиснати.

„Считаме, че с нареждането да бъде извършена проверка по неприключено съдебно производство председателят на ВКС е създал от обективна страна предпоставки да бъде нарушена независимостта на съдебния състав, разглеждащ частното въззивно наказателно дело за мерките на Иванчева и Петрова“, пише в доклада.

НО не се установява в случая Панов да е действал с пряк умисъл, т.е. да е съзнавал, че с разпоредената проверка ще упражни косвено влияние върху членовете на съдебния състав. Данни за подобни намерения не са събрани. Затова предлагат да се приеме, че не са налице достатъчно данни председателят на ВКС да е упражнил пряко или косвено влияние върху съдиите от АСНС.

Теодора Точкова предлага да отпаднат коментарите, касаещи констатациите и изводите на еккипа на ВКС.

При обсъждането инспектор Лидия Стоянова обявява за недопустим изводът за допуснати нарушения от обективна страна. В сигнала си самите 11 от АСНС за заявили, че няма нарушена независимост, сочи тя. А фактът, че членове на състава били притеснени е нормален, след като ги проверяват. Ако ли пък те са почувствали влияние върху вътрешното им убеждение, е трябвало да си направят отвод, но тези твърдения сами са се опровергали с участието им в състава, който все пак окончателно се е произнесъл. Изпълнението на правомощия, предвидени в закона, не може да се приема за нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, категорична е инспектор Стоянова, преди съдия от ВКС. „За първи път виждам съдебен състав, който да се произнася по въпрос извън съществото на спора, без да има протокол, по който той да се произнася! Интересно е как се е произнесъл съдът, на който му се нарушава вътрешното убеждение, без да има дело?“, пита Лидия Стоянова.

Любомир Крумов абсолютно я подкрепя.

Останалите обаче подкрепят тезата на доклада – от обективна страна има нарушения, но няма умисъл и затова проверката се прекратява.

Проверка 3 – без вина за клипа с рапъра и миски в Съдебната палата

Третата проверка – 2020 г. – възложена на инспектор Любка Кабзималска е по сезирания от публикации в „Правен свят“ за клипа с рапъра и миски, сниман в Съдебната палата.

След бурни обсъждания, заради този клип, ВСС отне на председателя на Върховния касационен съд управлението на Съдебната палата и го възложи на председателката на Софийския апелативен съд, нарушавайки почти вековна институционална традиция.

Панов сочи, че е дадено разрешение за заснемане на кадри за видеоклип към саундтрака на филма „Да се ожениш млад“. Прегледан е и трейлърът на филма, най-вече със семейни сцени и в нито един кадър там не се прокламира легализирането на дрога.

Не се установяват достатъчно данни, които да обосновават категоричен извод председателят на ВКС да е накърнил престижа на съдебната власт, се казва в инспекторския доклад. За да е налице това е необходимо от обективна страна да е налице поведение на проверявания, което да е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие или действията му да компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото. За да се установи твърдяното накърняване чрез лошо и неефективно управление на Съдебната палата Панов трябва да е бездействал, а не е така – упълномощил е главният секретар да сключва подобни договори с частни лица. Второ, трябва да е знаел за намеренията на продуцентите да заснемат клип, пропагандиращ наркотично вещество (в клипа е марихуана – б.р.), на фона на Съдебната палата. Но се доказва обратното – подобни намерения изобщо не са били споменавани.

Неправомерно поведение от страна на председателя на ВКС не е установено.

При обсъждането инспектор Лидия Стоянова заявява: „В желанието си да опозорят и унижат Лозан Панов членове на ВСС направиха така, че десетки хора останаха без работа и създадоха хаос в една работеща структура. Считам и че съдебната охрана далеч не е невинна, те са присъствали на снимките, виждали са какво става , но не са реагирали по никакъв начин„.

Инспектор Любомир Крумов додава: „Липсват не достатъчно, а каквито и да било данни председателят на ВКС да е уронил престижа на съдебната власт“.

Теодора Точкова: „Безспорно със създаването и разпространението на видеоклипа е уронен престижът на съдебната власт, но този резултат не се дължи на поведението на председателя на ВКС, липсват данни за извършено нарушение от него“.

Тогава защо ВСС го „наказа“?