Членове на ВСС: Реакцията на парламента е „лична обида“ и недопустим ултиматум

Отиваме към реваншизъм и хаос

Ултиматум, лична обида, вещаене на реваншизъм – това бяха част от реакциите на членове на ВСС на острите оценки на парламента за тях.

Представляващият съдебния съвет Боян Магдалинчев и Вероника Имова (Съдийска колегия, парламентарна квота) коментираха казаното от трибуната на НС в петък, след като мнозинството във ВСС обяви за недопустимо предложението на правосъдния министър Янаки Стоилов за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Представителите на ИТН, Демократична България, „Изправи се!“, БСП бяха единодушни в оценките – Гешев повече не може да е обвинител №1, безотговорността се е превърнала в институционална невменяемост, ВСС срамно се скри зад процедури. ГЕРБ не коментираха действията на кадровиците, половината от които бяха излъчени при тяхното управление. От ДПС не коментираха нищо в този ден.

Но парламенарните послания бяха ясни – дълбока реформа, която вероятно ще мине и през предсрочно прекратяване на мандата на действащия съдебен съвет. Изказванията на кадровиците от днес дават нови аргументи за решителни промени.

В „лично мнение“ Боян Магдалинчев обяви:

„Съдебната система винаги е била толерантна и сдържана към другите власти. За съжаление в последно време наблюдаваме по-различно отношение от представители на другите власти, като закана и заплаха, че ще се случи еди какво си. Обявяваха ни тест за лоялност. Уважавам министъра на правосъдието, но  това, че той внесе едно предложение и не получи чакания отговор не означава, че той непременнно е прав, а ВСС не е.  Твърдението, че процедурата за отстраняването на един от „тримата големи“ е подобна на импийчмънта на президента, по целесъобразност, е много странно. Пленумът на ВСС не приема целесъобразност по процедурата, затова дебатите бяха толкова обширни. Това че не се е случило очакваното от министъра на правосъдието не означава, че мнението на ВСС не е законосъобразно. Както се опитаха да представят в парламента. Ние продължаваме с тона на уважение, очакваме такова уважение и от другите власти“.

Представляващият ВСС каза също, че би бил доволен да бъде сезиран Конституционният съд по въпроса за правомощията на правосъдния министър. И още: „Нека не се мисли, че тук сме решили с цената на всичко да стоим в този съвет. Съдебната власт обаче е една от държавните власти и нека всяка да изпълнява конституционните си правомощия“.

Вероника Имова бе по-обстоятелствена и категорична. Включително в защитата на Иван Гешев като „обикновен гражданин“.

Тя каза: „Ние сме професионалисти с история, която не може да се пренебрегне  и приемам като лична обида това, че от парламентарната трибуна се говори за членовете на ВСС като за хора с недостатъчна и съмнителна професионална квалификация. Не имаме устойчивост и щит срещу подобни влияния, нашето институционално и човешко мислене е изградено по друг начин.

Приех като лична обида твърдения от трибуната от рода на, че членовете на ВСС не поеха въжето, което им се подаде, за да се спасят. Това е ужасно! Първо, защото правните съображения, изложени в тази т.нар. процедура за предсрочно отстраняване нямат никаква юридическа стойност – сочат се  публикации, доказателства няма. (Интересно, как ли, освен с обществения отзвук, се доказва накърняването на престижа на съдебната власт, за което се искаше отстраняването на главния прокурор?! – б.р.)

Важното е да се гарантира правният ред и сигурност за всеки гражданин, в противен случай отиваме към реваншизъм и хаос.

Лицето, чието отстраняване се иска, би трябвало да получи пълна защита и гаранция, че процедурата няма да се превърне в произвол. За мен тази процедура се превърна в произвол, не може едно обвинение да виси години наред върху един гражданин“.

По-нататък Вероника Имова обясни, че има „нетърпими правни основания“, т.е. безспорни основания за освобождаване и това са: навършване на 65 г., влязла в сила присъда и оставка. Остана впечатлението, че извън тях главният прокурор не може да бъде „пипнат“ за нищо.

Членът на ВСС се спря и на „твърденията за престъпления“ (извършени от Иван Гешев, коеrо не бsnd сред мотивите на предложението на отстраняването му, но Бойко Рашков обяви, че отделно ще сезира прокурор – б.р.) По този повод Вероника Имова каза: „Мнозина юристи, сред които и аз, смятамe, че разгласяването на информация, придобита чрез СРС, не е престъпление, когато е инкорпорирана в наказателния процес чрез ВДС. Съжалявам, че колегата е юрист и доцент по право. (Явно имаше предвид Бойко Рашков).“

Накрая повтори буквално същото, което и Иван Гешев твърдеше пред ВСС – че конституционните правомощия на главния прокурор са само за надзор за законност и методическо ръководство върху обвинителите му и твърдяни нарушения могат да се изтъкват само в тези две посоки.