Прокуратурата да плати 150 000 лева обезщетение за претърпените вреди от незаконно обвинение на ирански гражданин плюс законната лихва.
Това постанови Окръжен съд – Хасково по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Текстът на чл. 2, ал.1, т.3 гласи:
Обезщетението е сериозно, а случаят е от типичните „успехи“ , пълнещи статистиката на полицията и на ПРБ през годините.
Искът е на чужденеца В.Н., който на 24 април 2017 г. е задържан на ГКПП „Капитан Андреево“, обвинен е първоначално за незаконно пренасяне на 214 кг хероин за 13,9 милиона лева, а през февруари 2018 г. обвинението е прецизирано на пренос на близо 156 кг суров морфин на стойност 5,7 милиона лева в съучастие с неизвестни лица – контрабанда в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. По принцип превозваната стока са били консервни кутии с подправки за пиле, опаковани в 20 палета.
Като веществено доказателство е иззет и камионът Скания, каран от В.Н. Сочените подбудител и помагач са останали „неизвестни“, оттам и организаторът и получателят на контрабандната стока не са установени. В резултат на което държавното обвинение се е занимавало единствено с шофьора.
Иранецът престоява две години в ареста – до април 2019 г., макар още през 2017 г. окръжният съд в Хасково определя парична гаранция, заради липса на доказателства за извършване на престъплението. Апелативният съд в Пловдив обаче връща най-тежката мярка за неотклонение.
През 2019 г. чужденецът излиза на свобода, след като ОС-Хасково чете: „Невинен“, тъй като не са събрани данни шофьорът да е знаел, че превозва и суров морфин. Тогава В.Н. се прибира в Иран.
Но процесът у нас продължава по протест на прокуратурата и през 2019 г. Апелативен съд – Пловдив постановява нова присъда, с която признава В.Н за виновен и го осъжда на 13 години затвор и 150 000 лева глоба.
През 2020 г. обаче Върховният касационен съд отменя тази присъда и връща делото за ново разглеждане на втора инстанция със задължителни указания. ВКС постановява, че изводите за вината на шофьора са „изцяло в сферата на предположенията“, обясненията на подсъдимия са тълкувани превратно, а сочените косвени доказателства не изграждат свързана верига, която „еднозначно да води до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия в извършването на контрабандния превоз на наркотично вещество и да ангажира наказателната му отговорност“.
При повторното разглеждане Апелативен съд -Пловдив потвърждава оправдателната присъда и тя влиза в сила на 1 октомври 2020 г. Едва тогава В.Н€ получава камиона си.
В решението по ЗОДОВ съдия Тодор Хаджиев обявява: без съмнение чужденецът е търпял характерните за всяко лице, подложено на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди – притеснения за изхода на делото, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в семейството, накърняване на социалния и професионален престиж. Като в конкретния случай става дума за обвинение за тежко престъпление, предвиждащо наказание от 15 до 20 години затвор, иранският гражданин е бил задържан под стража у нас две години, като през това време е бил откъснат от семейството си, със силно ограничена възможност за контакт и подкрепа от близките.
И още: „Той е бил съвсем сам, в чужда страна, с повдигнато обвинение, по което го е грозяла опасността да лежи дълги години в затвора, да му бъде
отнет товарният автомобил, с който си изкарва прехраната. Бил е изправен пред дилемата или да се признае за виновен и по – бързо да излезе на свобода, или да поддържа тезата за своята невинност и да получи максимална присъда„. Несигурността, безпоойството и страхът са се задълбочавали от непрогнозируемостта на наказателното производство заради противоречивите решения на съдилищата както по мярката за неотклонение, така и по въпроса за вината. След връщането си в Иран не е могъл да си намери работа като шофьор – собствениците на превозни фирми знаели, че е разследван за наркотрафик в България, а до връщането на камиона му през февруари 2021 г. е трябвало да се препитава с каквото намери.
„Всички тези обстоятелства и най-вече продължителността на задържането, продължителната несигурност от изхода на наказателното производство, изпитвания от ищеца страх от налагане на най-тежкото наказание са повлияли изключително негативно върху емоционалното и психологическо състояние на ищеца. През целия период на наказателното преследване е бил в състояние на силно безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност и обреченост предвид опасността да лежи дълги години в затвора, далеч от своето семейство и близки, без бъдеще и перспектива. Засегнати са чувството му на достойнство и чест, доброто му име сред неговите близки, приятели и колеги. Преживените негативни емоции от наказателното преследване и задържането му под стража са оставили незаличим отпечатък в неговото съзнание, който ще има дълготраен ефект върху неговия психически и емоционален статус“, обобщава последиците съдия Хаджиев.
Затова определя поотделно обезщетения за незаконното задържане и незаконното обвинение, като „отделни и самостоятелни основания за ангажиране имуществената отговорност на ПРБ“. За незаконното задържане са присъдени по 50 000 лева на година, общо 100 000 лева. Отделно 50 000 лева е обезщетението за незаконно обвинение. Общо – 150 000 лева, които ще се издължават от данъкоплатците.
Решението на ОС-Хасково не е окончателно, може да се оспори пред Пловдивския апелативен съд.