Бившият окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев повторно осъди ВСС за наложено дисциплинарно наказание, отменено от Върховния административен съд.
Ванчев напусна системата с оставка през 2015 г., но преди това спечели всички дела, свързани със скандали, в които бе замесван. Най-паметни останаха обвиненията срещу него и други, подети в мандата на Сотир Цацаров, че през 2012 г. непозволено били лобирали за избора на Камен Ситнилски във ВСС, заради което през 2014 г. самият Ситнилски бе „уволнен“ от кадровиците без необходимото мнозинство от 17 гласа. А Ванчев бе дисциплинарно наказан с освобождаване от поста окръжен прокурор. Приживе Ситнилски, авторитет сред прокурорите, не дочака решение на ВАС срещу освобождаването му. Известният юрист почина внезапно през 2016 г. А последващи изменения в Закона за съдебната власт записаха воденето на кампания и агитация сред колегите за изконни права на кандидатите за съвета. Само че в „онзи“ случай се търсеха поводи всякакви за отстраняването на известния обвинител.
Окръжният прокурор на Хасково Ванчев пък бе „реабилитиран“ от Върховния административен съд, който отмени санкцията за твърдяното прегрешение.
А спечеленото сега от него дело в Административен съд – София-град (АССГ) е по друг дисциплинарен казус. През 2011 г. ВСС също бе образувал дело срещу обвинителя, за накърняване на престижа на съдебната власт, заради нает от него частен детектив, който да проследи какво прави приятелката му – съдийка при едно пътуване до София. Детективът обаче направил и снимки, на контактите й с отговорни фактори от различни власти, случаят нашумя и гръмна и по медиите. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев бе поискал уволнението на Ванчев. През ноември 2011 г. окръжният прокурор е отстранен от длъжност за половин година, а през юли 2012 г. ВСС го наказва с намаляване на заплатата с 10 % за срок от 6 месеца.
През април 2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд с окончателно решение отменя санкцията, като постановява, че уронване на престижа на съдебната власт няма – събитията с детектива са се разигравали по време на отпуска на двамата магистрати, без използване на служебно положение и в рамките на чисто личните им отношения, за които са знаели всички и са траяли от години. С две думи – иде реч за обичайна мъжка ревност, от която честта на тогата не е пострадала.
През 2018 г. Иван Ванчев завежда срещу ВСС дело по Закона за отговорността на държавата и иска 100 000 лева обезщетение за моралните вреди от дисциплинарната сага плюс 30 534 лева законна лихва за забава от 2015 г. до 2018 г.
През 2020 г. АССГ частично уважава иска, като присъжда Висшият съдебен съвет да плати 7000 лева обезщетение за вредите и 2134 лева за забавата.
През януари тази година обаче ВАС отменя решението и връща казуса за ново произнасяне от административния съд, който да поиска от Ванчев да уточни фактическите основания за претенцията, както и да отдели всяко конкретно действие с твърдяна вреда, посочвайки исканото обезщетение за нея.
След завъртане на новото дело в АССГ бившият окръжен прокурор заявява, че претендира за общо 100 000 лева обезщетение, от които 10 000 лева за вредите от образуването на наказателното производство, 25 000 лева за отстраняването от длъжност за половин година, 15 000 лева – за вредите от медийното огласяванено това е неизбежна последица от публичността на осъществяваната дейност, 10 000 лева за вреди от продължителността на дисциплинарното производство и 40 000 лева за вредите от налагане на дисциплинарното наказание, понесени постъпателно във времето от ноември 2011 г. до април 2013 г. Както и 30 534 лева законна лихва върху сумата за забава от 2015 г. до завеждането на иска през 2018 г. Ванчев сочи, че от образуването на дисциплинарното производство до отмяната на наложеното наказание са били накърнени личното му достойнство и доброто му име като човек и професионалист, това е довело до понижено лично самочувствие, продължително чувство на изолация от обществото, стрес, напрежение и тревога от заплахата за уволнение, влошаване на отношенията с близки и колеги, влошаване на стари болежки, което е довело до операция на тазобедрената става. Изслушани са и свидетели.
Съдия Диана Николова уважава част от претенцията и приема, че ВСС дължи на бившия окръжен прокурор обезщетение за наложеното дисциплинарно наказание, отменено от Върховния административен съд. Останалите претенции са отхвърлени като неоснователни.
„За реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да е осъществен фактическият състав, изискващ кумулативното наличие на три предпоставки – незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред, респективно обявен за нищожен, или незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод упражняване на административна дейност;
настъпила вреда; причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и
да е от трите предпоставки е пречка за реализиране отговорността на държавата по този ред.
От представените доказателства, вкл. провежданата процедура, при искане за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, както и от показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че е установено наличието на първата група вреди, свързани с конкретните лични негативни изживявания на ищеца, а именно приема, че е било понижено личното му самочувствие; почувствал се е продължително изолиран от обществото; изпитвал е продължително морално страдание и психо – емоционален стрес от засягане и рязката промяна на личната му и професионална сфера; поставен е бил в
продължително напрежение и тревога, че ще бъде дисциплинарно освободен от длъжност и няма да има възможност да издържа себе си и семейството си,
а също така, че не е могъл да работи, както в съдебната система, така и в областта на правото въобще.
Отделно от свидетелските показания, настоящият състав намира, че горните чувства, породили сочените негативни емоции на стрес и притеснения са неминуема последица за всеки един нормално интелигентен човек, който е попадал и би попаднал в процедура по дисциплинарно наказване, особено когато става въпрос за искане за налагане на най-тежкото наказание и заплаха за оставане без работа и разрушаване на изградената кариера, поради което и не всяка подобна емоция следва и е възможно да се доказва непременно със свидетелски показания, още повече, че в подобна ситуация човек често се затваря в себе си, в каквато посока са свидетелските показания, и трудно споделя притесненията и емоциите си“, се казва в решението.
Съдията приема за доказани и втората група вреди, свързани с реалното отражение върху професионалното достойнство, честта и авторитета на юриста сред колеги, цялата професионална общност и пред обществото като цяло, а и сред близки и познати, а именно накърнено добро име като човек и професионалист в обществото и във връзка с промяна отношенията с близки и колеги.
За третата група вреди, свързани с влошаване на здравето, няма доказателства, тъй като иде реч за заболяване, диагностицирано още през 2008 г., обявява АССГ.
При това положение административният съд отново определя обезщетение от 7000 лева плюс законната лихва върху тази сума – 2134 лева за забавата за периода от 2015 г. до 2018 г.
Решението не е окончателно, може да се обжалва пред ВАС.