С постановления за връщане ПРБ „уредила“ собствеността на спорно гориво, без да се произнесе съд
43 125,17 лв. по частичен иск за претърпени имуществени вреди плюс законната лихва върху сумата от юли 2013 г., както и 6 956 лева разноски за три съдебни инстанции или общо 50 081, 17 лв. (без лихвите) ще плати прокуратурата на дружеството „Кредит актив“ ЕООД за непозволено увреждане.
Това окончателно решиха върховните съдии от ВКС Мими Фурнаджиева, Василка Илиева – докладчик и Десислава Попколева.
Делото е по чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, допуснато е до касация заради решаване на спора в противоречие с практиката на ВКС.
Основният въпрос по делото е : „Има ли правомощия гражданският съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления за връщане на иззети веществени доказателства”.
Казусът изниква, след като през 2010 г. по водено разследване за измама от районната прокуратура в Пловдив (по чл. 209, после по чл. 211 за измама в особено големи размери) държавното обвинение изземва 162 736 литра дизел от базата на „Кредит актив“ в с. Брестник. През 2013 г. досъдебното производство е прекратено поради липса на престъпление, но междувременно през 2011 г. с прокурорски постановления горивото е върнато не на дружеството, от което е иззето, а на „ОМВ България“, понеже тя била негов собственик (и ощетено лице от престъплението, каквото впоследствие се оказва, че няма). Аргументите на прокурорите, потвърдени от горни прокурори, са, че в случая не е имало повдигнат спор за собственост, поради което „ОМВ“ за тях е правоимащият.
След прекратяване на наказателния процес „Кредит актив“ търси обезщетение в гражданско дело по ЗЗД и предявява частичен иск за стойността на 1/10 от общо иззетото количество дизел – за сумата от 43 125,17 лв. ведно със законната лихва. Твърдяното общо вземане за всички 162 273 литра е 359 376,42 лв. На първа инстанция Окръжният съд в Пловдив изцяло удовлетворява иска. Втората инстанция, Пловдивският апелативен съд обаче отменя това решение и отхвърля претенциите на потърпевшото дружество.
Фактите
Върховният съд установява следното.
През 2010 г. „Кредит Актив“ ЕООД търгувал с течни горива, закупени от доставчици, съхранявал ги в цистерни в складовата си база в с. Брестник и оттам продала гориво на своите клиенти. През април и май 2010 г. заредил от бензиностанциите на „ОМВ България“ ООД общо 247 529 л. течно гориво, чрез ползване на „ОМВ“ карти, даващи право на зареждане с отложено плащане. Картите били предоставени от издателя „ОМВ България“ ООД на „Кибела БГ“ ЕООД, по сключен между двете дружества договор за доставка на течни горива чрез издаване и ползване на карти с „рутекс функция“ с отложено плащане, при максимален месечен кредитен лимит 1800 лв. за „ОМВ“ карта, въз основа на който на „Кибела БГ“ ЕООД били издадени 20 бр. „ОМВ“ карти. Дружеството „Кибела БГ“ ЕООД предоставило издадените му „ОМВ“ карти на „Кредит Актив“ ЕООД, за което страните сключили договор за доставка на гориво от 31.03.2010 г. Съобразно уговореното в договора, „Кредит актив“ не получавал горива от „Кибела БГ“ ЕООД със стокови разписки, а го е зареждал направо от бензиностанциите на „ОМВ“.
Извън това през март-юли 2010 г. „Кредит актив“ купил и получил 352 444.6 л. течно гориво и от друг доставчик „Диминвест-81“ ЕООД.
През пролетта на 2010 г. е образувано досъдебно производство, разследвано от икономическата полиция в Пловдив за измама, ощетила „ОМВ“. Първоначално извършителят е неизвестен, впоследствие са повдигнати обвинения на управителя на „Кредит актив“. Иззети са стотиците литри дизел от базата в Брестник.
По време на разследването наблюдаващ прокурор от ОП-Пловдив девет пъти е отказал връщане на иззетото гориво както по молби на „Кредит актив“, така и на „ОМВ“. Прокурорът е приемал, че макар да са извършени всички необходими процесуални действия с иззетото веществено доказателство – общо 162 736 л. дизелово гориво, за него имат претенции за собственост както дружеството, от което е иззето горивото, така и „ОМВ България” ООД. Освен това „Кредит актив“ е представил и фактури за купено през същия период гориво и от друг доставчик и извършените химически експертизи установяват наличие на нееднородни маркери в иззетото гориво, така че „решаващият орган не би могъл обективно да прецени каква част от него е собственост на едното или на другото дружество, т.е. налице е спор за собственост и по силата на чл.113 НПК иззетото веществено доказателство следва да се пази до влизане в сила на решението на гражданския съд“.
Въпреки това, с две постановления от 11.11.2011 г. и от 13.12.2011 г. отново ОП – Пловдив е приела, че нито едно от двете дружества не е инициирало производство по ГПК относно собствеността върху дизеловото гориво, поради което е безспорно,че „ОМВ България“ООД е негов легитимен собственик, както и че е пострадало дружество от неправомерните престъпни действия на другото дружество и постановява връщането му, на „ОМВ“. И двете постановления са обжалвани пред апелативната прокуратура и са потвърдени от нея, а друг контрол, извън инстанционния, върху постановления за връщане на веществени докказателства, няма.
С Постановление от 07.06.2013 г. на РП – Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-457/2010 г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР – Пловдив, а веществените доказателства, представляващи проби от дизелово гориво, използвани за извършването на химически експертизи по досъдебното производство, е разпоредено да се унищожат.
Прокуратурата обявява касационната жалба на „Кредит актив“ за неоснователна, тъй като въззивният съд не е нарушил императивни правни норми и изводите му за липсата на предпоставките за осъществяване на фактическия състав на чл.49 ЗЗД са обосновани и законосъобразни.
Третото лице помагач – „ОМВ България“ООД добавя, че въззивният съд е взел предвид, че постановените два акта на прокуратурата са влезли в сила след проведен инстанционен контрол, поради което не са налице незаконосъобразни действия на прокуратурата.
За надхвърлените правомощия и „уреждането“
Гражданският съд безспорно може да се произнася по законнността на прокурорските постановления за връщане на веществени доказателства, когато са ключови за преценката на непозволено увреждане, става ясно от решението на ВКС. А в случая ПРБ е надхвърлила законовите си правомощия и е предрешила спор за собственост. А оттам и имуществено е ощетила претендиращата фирма.
В решението на върховните съдии се казва:
„Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки, съответно – бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.
Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия.
Следователно извършеното разпореждане от страна на ОП-Пловдив с дизеловото гориво, иззето като веществено доказателство в полза на третото лице „ОМВ България“ ООД, при безспорно установените фактически обстоятелства в хода на разследването във връзка с различните доставчици и нееднородния химичен състав на иззетото дизелово гориво, както и заявените претенции за собственост от двете дружества, представлява особено съществено нарушение на служебните задължения. С това си действие извън правомощията си в досъдебното производство ОП-Пловдив е „уредила“ едно неустановено с влязло в законна сила решение предполагаемо облигационно правоотношение и то с дизелово гориво иззето като веществено доказателство. С противоправните си действия,в нарушение на служебните си задължения за осъществяване на необходим надзор за законност върху съхранението и опазването на веществените доказателства, ОП-Пловдив е осъществила състава на непозволеното увреждане, като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира и виновното поведение, което ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника, предвидена с разпоредбата на чл.49 ЗЗД за репариране на претърпените имуществени вреди от „Кредит Актив“ЕООД“.