Последни новини
Home / Законът / В правилника на НС: Депутатските заплати непипнати, засега. Без “нови” закони за второ четене, 6 наказания за неприлично поведение в зала

В правилника на НС: Депутатските заплати непипнати, засега. Без “нови” закони за второ четене, 6 наказания за неприлично поведение в зала

Defakto.bg

Временната комисия отказа да задължава главния прокурор да предоставя и данни от висящи разследвания

Депутатските заплати няма да бъдат намалявани – това гласува временната парламентарна комисия в нов правилник на НС.

Основно с “въздържали се” бе отхвърлено предложението на Мая Манолова, Юлиян Ненчев и Галина Таваличка-Георгиева от “Изправи се, БГ! Ние идваме” занапред народните избраници да получават една средномесечна заплата – в момента около 1500 лева.

Така депутатите, както и досега, ще получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, според данните на НСИ. Като размерът на основните заплати се преизчислява всяко тримесечие.

Най-общо, народните избраници сега ще стартират с около 4500 лева основна заплата. Към нея се добавят по 1 % за всяка прослужена година, по 10 % за научна степен “доктор” и 15 % – за “доктор на науките”. Отделно има добавки за участие в подкомисии, временни комисии, работни групи – до 5 %.

Председателят на НС взема с 55 % повече от редовите депутати, зам.-председателите – с 45 % повече, председателите на парламентарни комисии и парламентарни групи – с 35 % отгоре, добавката за членовете на постоянни комисии е 15 %.

От заплатите се удържат здравни и социални осигуровки, както и плосък данък.

Отделно народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.

Преди гласуването на тези текстове имаше дебат.

Парламентарната председателка Ива Митева обяви: “Ако ще действаме с този популизъм, да го направим!” Но изчете справка, според която в момента за най-ниската длъжност в администрацията, младши експерт, месечното възнаграждение е 1600 лева – т.е. ако се приеме предложението на Манолова и група депутатът ще получава по-малко от него. Даде и други примери, като: в изпълнителната власт възнаграждението е в пъти по-голямо. И още – случвало се е главният секретар на НС да взема по-голяма заплата от парламентарния председател. А самата тя като директор на дирекция в НС е получавала повече, отколкото като председател на 45-ия парламент.

Митева обяви и друго – време е за преразглеждане на правилата за определяне на възнагражденията в трите власти, но “да седнем и измислим нов модел за финансиране на всички органи”.

Надежда Йорданова от “Демократична България” репликира, че шумът за намаляването на депутатските възнаграждения е вдигнат основно от Бойко Борисов. А Крум Зарков от БСП предложи заплатите на народните избраници да не се намаляват, но да се замразят.

По предложение на Митева бе гласувано и сумите за “допълнителни разходи” на депутатите да им се превеждат по банков път, въз основа на решение на парламентарните групи. Става дума за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи и др., до две трети от основните заплати. Допълнителните разходи се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане (по който признатите разходи са по-големи).

Любопитен текст от новия правилник, гласуван по-рано днес от временната комисия, е за главния секретар на НС. Занапред той ще следва парламентарния председател и назначението му ще изтича с идването на нов мандат. Конкретно в правилника се записва: “Главният секретар се назначава до избирането на председател на следващото Народно събрание”.

За второто четене на законите

Ключов момент са текстовете, свързани с технологията на законотворчеството, най-вече с “предложенията” за второ четене. Както е известно, парламентарната практика при мнозинството на ГЕРБ утвърди приемането на ключови норми в едни закони, чрез “редакционни поправки” за второто четене на други.

В новия правилник, чието гласуване в пленарна зала все пак предстои, пише:  “Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват, ако комисията приеме решение за това с обикновено мнозинство“.

И още: “Предложенията за второ четене не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. В този случай предложението трябва да бъде прието с обикновено мнозинство от членовете на комисията“.

Първоначалното предложение бе ресорните комисии да гласуват отхвърлянето на подобни предложения с две трети мнозинство, но днес Ива Митева предложи мнозинството да е обикновено и това се прие.

БСП имаше предложение ресорната комисия да се произнася за недопустимост с решение, като това се вписва в доклада на комисията. В крайна сметка неприемането на посочените основания ще фигурира в доклада.

За “задължените” и “задълженията”

Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна и да се явят при покана от Народното събрание – гласят други гласувани от временната комисия текстове в правилника.

Препратките към инатливото разсейване на бившия премиер Борисов и не само да пренебрегват викането им в парламента са очевидни.

Надежда Йорданова и Атанас Славов от Демократична България обаче бяха поставили и друг щекотлив въпрос, свързан с изслушванията на главния прокурор.

Двамата депутати предлагаха текст, че: “Наличието на съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятстват предоставянето на документи или изслушването на поканените от комисиите лица. Поканените за изслушване лица са длъжни да отговорят на поставените им въпроси, като им се напомни, че носят наказателна отговорност“.

Тук Ива Митева попита как това се връзва с решението на Конституционния съд, че депутатите не могат да искат предоставяне на “следствени тайни”.

Атанас Славов отговори, че онова решение има пет особени мнения и той е “на страната на малцинството”. Освен това вече има прецеденти с отказани на това основание материали от прокуратурата на временната комисия, която проучва действията на МВР срещу протестиращите през юли и септември м.г.

“Става дума за достъп до информация, а не за навлизане в сферата на друга власт”, подчерта Славов. Предложението не се прие.

От “напомняне” до “изгонване” за неприлично поведение в зала

Шест вида санкции за избраниците, които се държат неприлично и нарушават реда в пленарната зала предвижда новият правилник.

В него се записва: “Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието”.

Наказанията са: напомняне; забележка; порицание; отнемане на думата; отстраняване от заседание; отстраняване до три заседания. Налага ги парламентарният председател.

Напомняне се прави на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията.
Забележка е за народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.
Порицание се налага на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.
Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 153, т. 1 – 3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.
Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта.
Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт;
2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание.

За времето на отстраняването наказаният депутат не получава заплата. Санкцията може да бъде оспорена от него, а Председателският съвет мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка.

About De Fakto

Проверете също

Съдия Татяна Жилова е новият председател на Съюза на съдиите в България

Татяна  Жилова от Административен съд София-град е новият председател на Съюза на съдиите. Тя беше …

Министърът на правосъдието проф. Стоилов: Няма да ползвам автомобилите на Бюрото за защита като лична охрана

  Специализирано правосъдие – да, но без специализиран съд За разлика от главния прокурор, аз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.