DeFakto.bg DeFakto.bg
Янаси Стоилов се надява новият министър да поддържи другото искане – срещу отказа на ВСС да разгледа предложението за Гешев
Служебното правителство отправя до Конституционния съд искане за задължително тълкуване на чл. 130в от основния закон. Решението е взето на заседанието днес, за него информира правосъдният министър Янаки Стоилов.
Въпросът, който кабинетът отправя до КС, е: „В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т.3 от Конституцията включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор в хипотезата на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които водят до уронване на престижа на съдебната власт?“
Чл. 130в, т.3 от основния закон гласи:
Министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
Чл. 129, ал. 3, т.5 от Конституцията пък предвижда, че магистратите, включително и „тримата големи“ се освобождават от длъжност при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Поводът за искането до КС е отказът на Висшия съдебен да разгледа предложението на правосъдния министър Янаки Стоилов за предсрочно освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев. На 22 юли, с 12 на 8 гласа мнозинството от кадровиците обяви предложението на министъра за недопустимо. Въпреки обърканите изказвания и хаотичното вадене на „аргументи“, изказалите се от Прокурорската колегия на ВСС твърдяха, че по Конституция министърът няма такова правомощие.
„Конституционният съд не се е занимавал с такъв въпрос, явно нормата е предизвикала противоречиво тълкуване сред членовете на ВСС, което налага изясняване на нейното съдържание. В противен случай би се оказало, че ВСС би установил тълкуване на основния закон с официална задължителност, а това може да прави само Конституционният съд„, мотивира днешното решение на кабинета Янаки Стоилов.
Становището на МС е, че в записа, че министърът може да иска освобождаване на съдии, прокурори и следователи се включват и ръководителите на съдебната власт.
„Въпреки конкретния повод тълкуването би имало по-широко значение, засягащо статута на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор. Правомощието на министъра е в съответствие с разделението на властите, иначе ще се окаже, че само членове на ВСС могат да инициират процедура за предрочно освобождаване на тримата големи. Което е в разрез с баланса между властите“, подчерта Стоилов.
След отправянето на искането делото се развива в КС, независимо от смяната на правителствата. Т.е. тук намеса на новия кабинет не може да има.
Виждането на новия министър на правосъдието – който и да е той – обаче може да повлияе на хода на друго дело, чието завеждане също предстои.
Става дума за искането до Върховния административен съд срещу отказа на ВСС да разгледа конкретното предложение за освобождаването на Иван Гешев. То ще бъде отправено персонално от министър Янаки Стоилов, като заинтересована страна. В него правосъдният министър ще настоява ВАС да отмени отказа на кадровиците. При положителен развой въпросът за освобождаването на главния прокурор отново ще е на вниманието на съдебния съвет.
Искането до ВАС, което ще отправя, трябва да бъде поддържано от следващия министър и то ще е показателно за манифестираните нагласи за реформа, каза днес Стоилов. За министър на правосъдието ИТН предложи Момчил Иванов, преподавател във Великотърновския университет и координатор на партията в областта.
Двете искания – до КС и до ВАС бяха обобщени от Янаки Стоилов: „Така можем да докажем, че Конституцията и законодателството разполагат с необходимите инструменти, стига да има кой да си служи с тях. И това е в интерес на гражданите – институциите да не се отклоняват от изпълнението на конституционно възложените им фунции„.
С друго решение на МС от днес се е приело да бъде изработена пътна карта по осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България.
А по този повод служебният кабинет предлага в Плана за възстановяване и устойчивост да се предвиди отговорност на всяка от институциите, чиито действия са довели до осъждания на държавата било по ЗОДОВ, било пред ЕСПЧ, да изплаща обезщетенията от собствения си бюджет. Идеята вече бе лансирана от Янаки Стоилов на заседание на ВСС.
Поводите са много. Сред тях изрично изразеното безпокойство от ПАСЕ за неизпълнението на решения на Евросъда в Страсбург от България, както и установени от самото правосъдно министерство забави и от 15 г. „Подобни стъпки като изработване на пътна карта са необходими, особено за да се избегнат повтарящи се нарушения“, каза Янаки Стоилов.
