Съдът, окончателно: Проф. Асена Сербезова не е извършила престъпление, предупрежденията й са били в интерес на обществото

Обвинението срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова е изначално несъставомерно, тя не е извършила престъпление срещу обществения ред и спокойствие, обратното – предупрежденията й са довели до информираност и обществена дискусия по значим проблем, т.е. поведението й е полезно в едно демократично общество.

Това заявяват съдиите от СГС Андрей Ангелов – председател и докладчик, Емил Дечев и Кристина Гюрова по делото срещу професорката за всяване на „ненужна тревога“ сред гражданите за липсващи лекарства срещу ковид. Решението им е окончателно, Асена Сербезова е невинна.

Тримата от Софийския градски съд потвърждават решението на районния съд от март тази година. Проф. Сербезова бе пратена на съд зapaди cвoи интepвютa пpeд нaциoнaлнитe мeдии БHP и БHT oт aпpил минaлaтa гoдинa, в ĸoитo пpeдyпpeждaвaшe, чe мoжe дa ce cтигнe дo липca нa жизнeнo вaжни мeдиĸaмeнти. А прокуратурата предлагаше замяна на наказателната отговорност с административна глоба, но държеше, че престъпление има и протестира опрадвателната присъда пред СГС.

На заседание на 5 юли обаче обвинителят от СГП Дочо Дочев обяви, че не е осъществен състав на престъпление, става дума за свободно изразяване на мнение и не поддържа протеста на районната прокуратура. Преди това СГС бе удовлетворил настояването да се получат официални справки oт HЗOK зa тpyднocтитe в дocтaвĸитe и нeдocтигa нa лeĸapcтвa oт aпpил 2019 г. дo aпpил 2020 г. Липсата им бе изтъквана като мотив за отмяна на оправдателната присъда.

Из решението на тримата от СГС:

„По същество решението на СРС е правилно. Обвиняемата С. следва да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК поради
обективаната несъставомерност на вменените й две деяния, включени в
продължаваното престъпление.
Следва да се посочи,че съставът на чл. 326, ал.1 от НК систематически се
намира в гл.Х от НК – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, което
предопределя обекта на защитаваните обществени отношения – установените в Р.
България обществен ред и спокойствие, т.е. за да бъде едно деяние престъпление по
посочения текст същото следва да бъде с насоченост към нарушаването на
защитаваните от закона блага, още повече, че съставът на чл. 326, ал.1 от НК
предвижда възникването на наказателна отговорност при предаване по радио, телефон
или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ,
злополука или тревога, т.е. престъплението се явява формално – на обикновено
извършване (поставяне в опасност) и за да е съставомерно не е необходимо да е
настъпил определен резултат, а е достатъчно осъществяването на изпълнителното
деяние с посочения в закона предмет.
Инкриминираните от държавното обвинение изрази на обв. С. „има логистични
проблеми дори за лекарства, които са на територията на страната…има логистични
проблеми по границите“, както и че „има логистични проблеми, активните субстанции
за производство на лекарства голяма част се закупуват от Индия и Китай, сега това не е
възможно и се очаква недостиг на някои лекарства“ ( пред БНР) и „очаква се недостиг
на лекарствени продукти, тъй като част от активните субстанции, които се влагат в
производството на много масови лекарства, се закупуват от Китай и от Индия, което
към настоящия момент е невъзможно“ ( пред БНТ1) не представляват по съществото
си заблуждаващи знаци за тревога.

Знак за тревога в контекста на защитаваните обществени
отношения следва да бъде приет като конкретна информация за осъществено събитие,
което се отразява обективно неблагоприятно за неопределен брой трети лица, т.е. би
довело до смут и безпокойство в неопределен брой български граждани и по този
начин би засегнало общественото спокойствие и ред; тази информация ( по дефиниция
„знакът“ винаги е еднозначен и сочи за ясно дефинирана опасност) трябва да е
конкретна, т.е. да съдържа твърдения за настъпили факти ( за случили се в
действителност събития, които са съществуващи и обективно проверени), а не
съждения, оценки, субективни тълкувания и т.н., свързани с възприемането на дадено
събитие от страна на подаващия информацията и възможните му последици в
обществения живот.
Инкриминираните по делото изявления на обв. С. представляват основани на
заслужаващи доверие общодостъпни данни твърдения за обществени неблагополучия
(недостиг на лекарствени продукти на територията на страната), които обективно са
били верни – съответствали са на обективната истина, видно от приетото във
фактическата част на настоящото решение. Съобщаването на обществено значима и
вярна информация не представлява знак за тревога, а е обществено полезна дейност по
информиране на обществото за събития ( макар и неблагоприятни), свързана с най –
висшите блага в съвременното общество – човешките здраве и живот. Обв. С. е
споделила публично информация в сферата, в което е била професионално
ангажирана, която нейна теза впоследствие е възприета като държавна политика – така
със заповед № РД-01-246/30.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването е наложена
забрана за износ на лекарствени продукти от територията на Р.България именно във
връзка с недопускане недостига им в страната.
Изводът който се налага е, че изначално обвинението срещу обв. С. е
несъставомерно от обективна страна и същата не е осъществила състав на
престъпление срещу установените в Р. България обществен ред и спокойствие, а
напротив – изразите, инкриминирани по делото, са довели до информираност и
обществена дискусия по значим проблем, т.е. поведението й е полезно в едно
демократично общество.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на правните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от СРС, НО, 23 състав
решение по НАХД № 14 938 по описа за 2020 г. следва да бъде потвърдено.

Пълният текст на решението – тук