DeFakto.bg DeFakto.bg
„Петър Илиев е прекрасен юрист, за министър на вътрешните работи преценихме, че е добре да е човек извън системата, човек с юридическо образование. Трябва външен юридически поглед към това министерство, което е от най-важните“. Така председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов мотивира пред бТВ номинирането на Петър Илиев за вътрешен министър в кабинета, предложен от ИТН. Не отрече, че името на адвоката и преподавател в СУ е било спрягано и за премиер, но в „началния етап“.
Общественият интерес около тази номинация е заради публично огласените съмнения за плагиатство – цитирани бяха включително идентични пасажи в нигите на доц. Наталия Киселова „Парламентарен контрол“ и на д-р Петър Илиев „Компетенцията на Народното събрание“. И двамата са от катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“.
„Той (Петър Илиев – б.р.) се смя искрено на тази лансирана теза, знае откъде идва, те са пет-шест човека на това ниво юристи. Когато се издаде книга, за която има съмнения, че в нея има изплагиатствани пасажи, човекът, който се чувства ощетен, може да заведе иск в рамките на шест месеца, защото това е престъпление. Да не говорим, че в случая става дума за колеги, които са в един и същ Юридически факултет. Книгата, за която намекват някои хора, е излязла преди повече от 5 г., така че този, който се е чувствал засегнат, е можел да го направи“, обяви днес Тошко Йорданов.
„Искам някой с лицето си да застане и да каже, че господин Петър Илиев е изплагиатствал част от книгата си, за да може да бъде осъден. Спряга се името на госпожа Киселова, която не е отговаряла пряко. Моля този, който твърди, че е изплагиатствана от него, да излезе и да каже, за да отиде г-н Илиев със съответния човек в съдебна зала. Г-н Илиев е готов да осъди всеки, който заяви това нещо“ – коментира Йорданов пред медии във вторник.
За давността, престъплението и правонарушението
В свое проучване днес „Дневник“ цитира правници, които напомнят – трябва да се разграничи плагиатството като престъпление и правонарушение.
Давностен срок има само за дела за плагиатство по НК. Тези дела са от частен характер и могат да се водят само от пострадалите от плагиатството, без участието на прокурор. Тук съществува кратък срок за завеждане на дело – 6 месеца, след като потърпевшият е узнал за плагиатството.
Но по Закона за развитието на академичния състав, който санкционира плагиатството като правонарушение, давност няма. Защо – това обяснява през 2017 г. тогавашният министър на образованието Николай Денков в интервю за „Фокус“, публикувано на страницата на Министерския съвет:
„Ако бъде установено плагиатство, няма срок на давност. Тоест вие може да сте го направили преди 20 години, ако сега се прави проверка и установи, че преди 20 години вие сте си преписали труд на някой друг учен – български или чуждестранен, това е плагиатство. И оттам вие трябва да си понесете последствията. Съответно, ако сте станали професор с тези трудове, вие трябва да бъдете освободен от тази академична длъжност.
От друга страна, международната практика твърди, че особено за млади хора, да правят грешки е възможно, и това не е нещо, което трябва да ги извади от научния свят завинаги. Затова е предвидена една санкция, при която ако вие примерно сте направили грешка при подготовката на дисертацията си – за 5 години вие не можете да се явите на защита на дисертация, но през тези 5 години вие може да направите други трудове, може да публикувате статии, или пък съответно студия в някое от другите професионални направления, и тогава да защитите дисертация с другите трудове, в които вие имате този принос, който се очаква за доктор“.
Сигнали до СУ засега няма, могат да ги подават само „заинтересовани лица“
С въпросите на плагиатството се занимава Етичната комисия на СУ. Трябва да бъде сезиран ректорът на университета, който го препраща на заместника си по научната дейност. А той заедно с експерти трябва в 7-дневен срок да провери дали сигналът е допустим и да го изпрати на Етичната комисия.
До момента такъв сигнал в СУ не е получаван. А Етичната комисия не може да се самосезира от медийни публикации. Сигнал може да изпрати „заинтересовано лице“. За заинтересован се признава всеки, придобил научна степен в съответното професионално направление, както и лица, заемащи други академични длъжности, обучаващи се в СУ, или членове на редакционни колегии на учебни и/или научни издания. Подателят е длъжен да посочи трите си имена и да се подпише, да приложи доказателства, че е от кръга, който има право да сезира комисията, както и доказателства за плагиатство, Трябва точно да се посочат нарушенията на авторското право, да се предадат копия на двата труда и те да се опишат библиографски. Необходимо е и да се посочи кога и как е открито предполагаемото плагиатство.
Етичната комисия заседава в закрити заседания, решението дали да има санкция или не се взема от ректора. По Закона за развитието на академичния състав може да се стигне до уволнение от заеманата академична длъжност.
