Последни новини
Home / Законът / Проект за зачертаване на “инвестиционното гражданство” отиде в парламента, чака депутати да го припознаят

Проект за зачертаване на “инвестиционното гражданство” отиде в парламента, чака депутати да го припознаят

Defakto.bg

Зачертаване на “златните” пасторти за гражданство срещу инвестиции – този проект е сред внесените от правосъдният министър Янаки Стоилов в парламента днес. Той, наред с други предложения, е представен на народните избраници “в случай, че проявят интерес към тяхното използване и внасяне за разглеждане в Народното събрание”, съобщават от МП.

В пакета има и проекти, разработвани от предния екип в “правосъдието”, всички са в отговор на започнати процедури от ЕК срещу България.

Екипът “Стоилов”

Премахването на инвестиционното гражданство като такова е инициатива на екипа “Стоилов”, лансирана от министъра след влизането му в МП. Но скандалите с гражданството имат дълга предистория, отекнала финално в наказателни дела срещу бившето ръководство на Държавната агенция за българите в чужбина. В 44-ия парламент бе създадена даже специална комисия, оглавена от Йордан Цонев (ДПС), която излезе с предложения за законови промени. И те бяха гласувани, а инвестиционното гражданство остана.

“Причините, които налагат разглеждането на предложения Закон за изменение на Закона за българското гражданство, са свързани с писмо от Европейската комисия, Ref. Ares (2021)3783818 -09.06.2021 г., в което се изразява безпокойство от продължаващата в Република България законова възможност за придобиване на българско гражданство чрез натурализация в замяна на предварително определени плащания”, пише сега в мотивите за новите предложения.

И още: “В писмото от Европейската комисия се подчертава, че когато държава-членка упражнява компетентността си да предоставя гражданство е задължена да гарантира, че прави това, без да накърнява същността, стойността и целостта на този основен статут, както е установен в член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията счита, че дадена държава-членка не изпълнява това задължение, когато създава схема, чрез която систематично предоставя натурализация в замяна на плащания в полза на държавата, като същевременно налага на други държави-членки задължението да признават за граждани на ЕС лицата, натурализирани на това основание, и да им предоставят всички права, произтичащи от този основен статут”.

Конкретно със законопроекта се предлага отмяна на разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а  от Закона за българското гражданство, които позволяват придобиване на българско гражданство срещу инвестиции, като е предвидено молбите по чл. 12а и чл. 14а, подадени до влизане в сила на този закон, да се разгледат и решат по досегашните условия и по досегашния ред.

И двата текста са именно сред “променените” по предложенията на ДПС и с подкрепата на ГЕРБ в 44-о Народно събрание.

В момента чл. 12а гласи:

(1) Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8 или като член на семейството на такова лице, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4.
(2) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Лице, което не е български гражданин, съпруг е на лице, получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 13 или 16 от Закона за чужденците в Република България, и не по-малко от три години преди датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и съпругът е придобил българско гражданство по натурализация по чл. 14а, ал. 1.
Чл. 14а разпорежда:
(1) Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 3, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако:
1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за чужденците в Република България и:
а) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е удвоило инвестицията си при същите условия на закона, или
б) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума не по-малка от 1 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;
2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката;
3. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, увеличило е инвестицията при същите условия на закона до най-малко 1 000 000 лв. и в резултат от инвестициите са разкрити най-малко общо 20 нови работни места за български граждани.
Следващите алинеи предвиждат ограничения, провеждане на задължителен одит, като препщата и към наредба на министъра на иономиката.

Останалите проекти са заварени, някои с проведено обществено обсъждане, а други вече внасяни в 44-о НС.

Има проекти за НПК и НК заради открити наказателни процедури от ЕК за невъвеждане на евродирективи за минимални стандарти за правата на жертви на престъпления и за въвеждане на процесуални гаранции за деца, заподозрени или обвинени в извършване на престъпления. Предложенията са наазателните дела срещу непълнолетни да се разглеждат с предимство, при закрити врата и от съдии със специална подготовка в областта на правата на детето, редуцират се сроковете за задържане. По другата линия се разширява списъкът с процесуални права на пострадалия и неговите близки в НПК, там се въвежда и фигурата на “свидетел със специфични нужди от защита”, дават се гаранции за избягване на контактите му с обвиняемия, включително и чрез разпит по видеоконференция или телефонна конференция – това е различно от анонимен свидетел.

В НК се променят състави на квалифицираните компютърни престъпления, инкриминира се изрично нелегалният внос и разпространение на фалшиви продукти за растителна защита.

Предлагат се и промени във връзка с функционирането на Европейската прокуратура – чрез изменения и допълнения в ратификации.

Предлага се и допълнение в Закона за нотариусите за създаване на информационна система “Регистър на пълномощните”, както и в ГПК – за уреждането на информационна система, обслужваща Националния регистър на запорите, включително модул за електронна публична продан.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Съдия Татяна Жилова е новият председател на Съюза на съдиите в България

Татяна  Жилова от Административен съд София-град е новият председател на Съюза на съдиите. Тя беше …

Министърът на правосъдието проф. Стоилов: Няма да ползвам автомобилите на Бюрото за защита като лична охрана

  Специализирано правосъдие – да, но без специализиран съд За разлика от главния прокурор, аз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.