DeFakto.bg DeFakto.bg
ВКС не допусна казуса до касация, пострадалата фирма ще получи близо 430 хил. лева обезщетение без лихвите
Бившият производител на млечни продукти от Ямбол „Кабиле ЛБ“ АД окончателно осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация (вече Агенция за публични предприятия и контрол) за нарушение на правото на ЕС.
С определение върховните съдии от ВКС Марио Първанов, Илияна Папазова и Майя Русева не допуснаха казуса до касационен контрол – решен е в съответствие с практиката на съда и нормите на европравото.
Така НС и Агенцията за приватизация солидарно трябва да платят на „Кабиле ЛБ“ 426 538 лв. като обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на нарушения на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29 януари 2016 г. Дължат на фирмата и 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс 1500 лева разноски на дружеството за касационното производство.
В основата на казуса е прослувият параграф 8 от преходните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол („параграф 8“), действал от 2007 г. и отменен през 2015 г. след започната наказателна процедура от Еврокомисията. Разпоредбата предвиждаше, че когато лица, закупили акции в държавни или общински дружества, не са изпълнили задълженията си по приватизационните договори, Агенцията може да поиска да бъде вписана законна ипотека в нейна полза за недвижими имоти, принадлежащи или на тези лица (купувачите в процедурата за приватизация), или на приватизираните дружества. А изменение на параграф 8 от 2008 г. позволява и налагането на други обезпечителни мерки върху активите или имотите на приватизираните дружества.
Параграфът доведе до вписване на стотици ипотеки върху имущества. ЕК обяви, че параграф 8 нарушава правилата за свободно движение на капитали и за свобода на установяване и през 2015 г. 43-о Народно събрание отмени разпоредбата, като се позовава на мотивите на Брюксел.
Оттогава няколко фирми, пострадали от параграф 8, спечелиха у нас дела за нарушаване на правото на ЕС. Сред най-впечатляващите обезщетения бе това на „Завод за каучукови уплътнители“, който в началото на годината окончателно осъди НС, ВКС и Агенцията за приватизацията за над 1 милион лева.
Казусът „Кабиле ЛБ“
Делото във ВКС е образувано по касационни жалби на агенцията и на парламента срещу решение на Бургаския апелативен съд, потвърдил осъждането на им на основание чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС.
Върховният съд изцяло зачита приетото от апелативния.
С приватизационна сделка е от февруари 1999 г. търговското дружество „Кабиле ЛБ-98“ АД придобива пакет от 53 219 акции, представляващи 23% от капитала на „Кабиле ЛБ“ АД, на цена от 638 660 щ.д., платими в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към деня на вписване на договора. В договора е определена схемата на плащане -10 % към датата на подписване на договора, а останалите 90% – за срок от 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. За обезпечение на заплащането на цялата цена в уговорените срокове е сключен договор за учредяване на особен залог по Закона за особените залози върху 53 219 акции от капитала на „Кабиле ЛБ“ АД.
Заради неизпълнение на задълженията срещу „Кабиле ЛБ-98“ АД започва изпълнително производство и през ноември 2005 г. съдебен изпълнител продава 53 219 акции от капитала на „Кабиле ЛБ“ АД и приватизаторът губи акционерното си участие там.
Неизпълнените задължения по приватизационния договор водят до издаване на още 5 изпълнителни листа в полза на Агенцията по приватизация.
След приемането на параграф 8 в полза на АП е вписана законна ипотека върху недвижими имоти вече на самото приватизирано дружество „Кабиле ЛБ“ АД, както и възбрани върху 38 недвижими имота.
Въпреки отмяната на параграф 8 през 2015 г. ипотекираните имоти за изложени на публична продан, от която е получена сумата от 426 538 лв.
През февруари миналата година общото събрание на акционерите на „Кабиле ЛБ“ решава да започне процедура по ликвидация на дружеството, защото чистата стойност на имуществото му е под размера на вписания капитал.
За нарушенията и отговорността
В делото пред ВКС парламентът повдига включително възражения, че не може да носи отговорност за действията на предишни състави на НС.
Върховните съдии Първанов, Папазова и Русева обаче обявяват:
„Съгласно чл. 74 от Конституцията Народното събрание е постоянно действащ орган, който осъществява своята дейност чрез народни представители, които се избират на всеки четири години. Изтичането на мандата на народните представители не води до прекратяване на Народното събрание като орган, който само спира своята дейност – законодателна и контролна, за периода до избора на нови народни представители. С изтичане мандата на народните представители законодателната дейност на НС като основна негова функция не се прекратява, а само се спира до избора на нови народни представители, които след встъпването им продължават дейността на НС по приемане, промяна и отмяна на закони.
Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз. Международните договори и правото на Европейския съюз имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган….
Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите.
За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е обективна…. Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“; но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“ и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др.
В чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден механизъм за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, чрез овластяването на всички правоприлагащи органи – от местната и държавната администрация до Конституционния съд – да преценяват съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и да приложат това право с приоритет пред националния закон, но съществуването на този механизъм не освобождава, нито Народното събрание от отговорността, че е приел и/или поддържа националния закон в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито държавата – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени. Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни последици. Поведението на различните държавни органи в този причинен процес има значение единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение.
Що се отнася до съществувалата в националното право възможност да бъде вписана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско дружество за дълг на негов акционер, тя е съставлявала ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС, тъй като позволява в интерес на държавата едно лице да отговоря с имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило по своя воля надлежно реално обезпечение на чуждия дълг. Реализирането на такава възможност не може да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и да възпре други лица да инвестират в съответната държава-членка. За наличието на нарушение на правото на Европейския съюз е без значение дали потенциално засегнати биха се оказали чуждестранни, или местни лица, предоставили капитал на дружеството, тъй като правото на Европейския съюз е част от вътрешното право. Показателно за значението на допуснатото нарушение е обстоятелството, че е нарушено първично право на Европейския съюз, уреждащо значими правоотношения – свободното движение на капитали и свободното право на установяване, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не напр. в приемливо затрудняване на реализирането им), както и обстоятелството, че отмяната на § 8 ПЗР ЗИД ЗПСК е приета от Народното събрание като мярка в процедура за нарушение № 2012/4002 за отстраняване на констатираното от Европейската комисия несъответствие с разпоредбите на ДФЕС.
Вредата на неправомерно отстранения от имота му собственик, който е изгубил правото на собственост, е съизмерима с пазарната цена, на такъв имот на същото място към момента на отстраняването.“
