Последни новини
Home / Законът / Проект за зачертаване на „инвестиционното гражданство“ отиде в парламента, чака депутати да го припознаят

Проект за зачертаване на „инвестиционното гражданство“ отиде в парламента, чака депутати да го припознаят

Defakto.bg

Зачертаване на „златните“ пасторти за гражданство срещу инвестиции – този проект е сред внесените от правосъдният министър Янаки Стоилов в парламента днес. Той, наред с други предложения, е представен на народните избраници „в случай, че проявят интерес към тяхното използване и внасяне за разглеждане в Народното събрание“, съобщават от МП.

В пакета има и проекти, разработвани от предния екип в „правосъдието“, всички са в отговор на започнати процедури от ЕК срещу България.

Екипът „Стоилов“

Премахването на инвестиционното гражданство като такова е инициатива на екипа „Стоилов“, лансирана от министъра след влизането му в МП. Но скандалите с гражданството имат дълга предистория, отекнала финално в наказателни дела срещу бившето ръководство на Държавната агенция за българите в чужбина. В 44-ия парламент бе създадена даже специална комисия, оглавена от Йордан Цонев (ДПС), която излезе с предложения за законови промени. И те бяха гласувани, а инвестиционното гражданство остана.

„Причините, които налагат разглеждането на предложения Закон за изменение на Закона за българското гражданство, са свързани с писмо от Европейската комисия, Ref. Ares (2021)3783818 -09.06.2021 г., в което се изразява безпокойство от продължаващата в Република България законова възможност за придобиване на българско гражданство чрез натурализация в замяна на предварително определени плащания“, пише сега в мотивите за новите предложения.

И още: „В писмото от Европейската комисия се подчертава, че когато държава-членка упражнява компетентността си да предоставя гражданство е задължена да гарантира, че прави това, без да накърнява същността, стойността и целостта на този основен статут, както е установен в член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията счита, че дадена държава-членка не изпълнява това задължение, когато създава схема, чрез която систематично предоставя натурализация в замяна на плащания в полза на държавата, като същевременно налага на други държави-членки задължението да признават за граждани на ЕС лицата, натурализирани на това основание, и да им предоставят всички права, произтичащи от този основен статут“.

Конкретно със законопроекта се предлага отмяна на разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а  от Закона за българското гражданство, които позволяват придобиване на българско гражданство срещу инвестиции, като е предвидено молбите по чл. 12а и чл. 14а, подадени до влизане в сила на този закон, да се разгледат и решат по досегашните условия и по досегашния ред.

И двата текста са именно сред „променените“ по предложенията на ДПС и с подкрепата на ГЕРБ в 44-о Народно събрание.

В момента чл. 12а гласи:

(1) Лице, което е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8 или като член на семейството на такова лице, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4.
(2) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Лице, което не е български гражданин, съпруг е на лице, получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 13 или 16 от Закона за чужденците в Република България, и не по-малко от три години преди датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и съпругът е придобил българско гражданство по натурализация по чл. 14а, ал. 1.
Чл. 14а разпорежда:
(1) Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията по чл. 12, ал. 1, т. 1 и 3, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако:
1. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.) преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за чужденците в Република България и:
а) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е удвоило инвестицията си при същите условия на закона, или
б) (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума не по-малка от 1 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;
2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката;
3. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г.) преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, увеличило е инвестицията при същите условия на закона до най-малко 1 000 000 лв. и в резултат от инвестициите са разкрити най-малко общо 20 нови работни места за български граждани.
Следващите алинеи предвиждат ограничения, провеждане на задължителен одит, като препщата и към наредба на министъра на иономиката.

Останалите проекти са заварени, някои с проведено обществено обсъждане, а други вече внасяни в 44-о НС.

Има проекти за НПК и НК заради открити наказателни процедури от ЕК за невъвеждане на евродирективи за минимални стандарти за правата на жертви на престъпления и за въвеждане на процесуални гаранции за деца, заподозрени или обвинени в извършване на престъпления. Предложенията са наазателните дела срещу непълнолетни да се разглеждат с предимство, при закрити врата и от съдии със специална подготовка в областта на правата на детето, редуцират се сроковете за задържане. По другата линия се разширява списъкът с процесуални права на пострадалия и неговите близки в НПК, там се въвежда и фигурата на „свидетел със специфични нужди от защита“, дават се гаранции за избягване на контактите му с обвиняемия, включително и чрез разпит по видеоконференция или телефонна конференция – това е различно от анонимен свидетел.

В НК се променят състави на квалифицираните компютърни престъпления, инкриминира се изрично нелегалният внос и разпространение на фалшиви продукти за растителна защита.

Предлагат се и промени във връзка с функционирането на Европейската прокуратура – чрез изменения и допълнения в ратификации.

Предлага се и допълнение в Закона за нотариусите за създаване на информационна система „Регистър на пълномощните“, както и в ГПК – за уреждането на информационна система, обслужваща Националния регистър на запорите, включително модул за електронна публична продан.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Министърът на правосъдието сезира прокуратурата за евентуална имотна измама на 90-годишна жена

Министърът на правосъдието Георги Георгиев сезира Софийската районна прокуратура за случай на евентуална имотна измама, …

Завръщането на кариерните бонуси за ВСС – добра възможност за послушните да уредят битови въпроси с нашите пари

  Екип на ИПИ През идните 20 дни съдиите, прокурорите и следователите следва да изразят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.