Възможна ли е съдебна реформа без политическо писмено споразумение?

Няколко възможни конфликтни сценария

От ДБ предлагат краткосрочни и средносрочни мерки, сред които при настоящия модел на ВСС: въвеждане на двойното мнозинство (от всички членове и от съдиите, избрани пряко от съдии) при вземане на решения, засягащи статута и функционирането на съдилищата и кариерното развитие на съдиите; разширяване на функциите на общите събрания на съдилищата. Макар и временна тази мярка е в състояние да предотврати прокурорско и политическо надмощие при предстоящия избор на нов председател на Върховния касационен съд. Подобна конкретика липсва при ИБНИ и ИТН и ако те откажат да подкрепят едно такова действие, това би бил бърз и значим повод за оттегляне подкрепата към кабинета Трифонов/Николов.

По друг важен въпрос – статуса на главния прокурор от ИТН поддържат, без мотиви и обосновка, виждането за пряк избор на ГП и възможност за отстраняването му. И двете идеи звучат гръмко и обещаващо, но не са подкрепено с никаква конкретика, а следва да търпят критика и преразглеждане. Ето защо един писмен политически акт за общи приоритети и изпълними политики би спомогнал да се навлезе в детайлите, които да оправдаят обществените искания за реформи.

Внимателният прочит на платформата на ИТН обаче може да раздразни запознатия читател с някои недомислици като „Създаване на независим Инспекторат за контрол на ВСС и Прокуратурата”. Към настоящия момент има Инспекторат към съдебния съвет, необходимо е обновяването му, а какъв ще е този нов вид инспекторат и на съдебния съвет, вероятно правно изобретение, непознато в конституционните традиции. Подобни откъслечни инициативи няма как да не разгневят ИБНИ и ДБ.

Опит от последните дни и близкото минало

В ДБ и особено Христо Иванов би следвало определено да пазят трайни спомени от времето на Реформаторския блок, когато Борисов, Първанов и компания не само ги надхитриха, но и реално изхвърлиха за известно време от политиката, а в правните среди голяма част от професионалните общности останаха излъгани. Тогава зад гърба на реформаторите Борисов се договори с ДПС и Цацаров, постави в изолация идеите на екипа на Христо Иванов и самия него, именно защото и конституционният проект, и стратегията за съдебна реформа бяха подкрепени в парламента от плаващи коалиционни мнозинства.

За разлика от тогавашното поведение на Борисов и Цацаров хората на Трифонов в НС, а и самият Гешев изглеждат твърде неуравновесени в поведението си. Като добавим, че сценаристите на Трифонов излизат с противоречиви твърдения ежедневно както и сменят проектокабинетите си и проктоминистрите си със завидна скорост, то няма как да се вярва на моралистки политически обещания. Добре знаем, че политическите отношения се консумират най-малкото охладени, положени на няколко страници, за да няма отмятане, за да не се чувстват предадени българските граждани и дори твърдите ядра поддръжници на политическите партии, подкрепящи бъдещата власт.

А дали намеренията на ИТН за съдебна реформа хващат вяра е отделен въпрос – засега опитите им да намерят правосъден министър се изчерпват или до подозиран в плагиатство наместник, или до анонимен борец срещу фундаментални конституционно признати права на българските граждани. Твърде нелепо като за морализаторски и реформаторски претенции.