ВКС: „Хитрините“ на службите и обвинението не правят негодните спецразузнавателни средства законни!

Хитрините, приложени от ДАНС, а после и от прокуратурата за прикриване на негодността на специални разузнавателни средства не правят събраното с тях законно.

Това категорично обявяват в решение по конкретно наказателно дело върховните съдии от ВКС  Валя Рушанова – председател и докладчик, Христина Михова и Татяна Грозданова.

В разглеждания случай при започнато досъдебно производство, подсъдно на Хасковския окръжен съд, прокуратурата на три инстанции се е опитвала да придаде доказателствена стойност на записани със СРС разговори, разрешението за които е дадено от Софийския градски съд. И то не по искане на обвинител за нуждите на разследването, а по искане на ДАНС – за нуждите на оперативна разработка.

„Няма съмнение, че разрешението, дадено от некомпетентен орган, еднозначно води до негодност на събраните посредством СРС веществени доказателствени средства“, категорични са върховните съдии, като се позовават и на други решения. А предлаганият от прокуратурата прочит се основава на „превратно, извадено извън контекста на процесуалната логика, парадоксално интерпретиране на обстоятелствата“.

Казусът със 103 килограма хероин

На 20 април 2014 г., на ГКПП „Капитан Андреево“, на влизане от Турция, митничари откриват в тайник в ремарке на камион, натоварен с прежда, 103 290 кг хероин на обща стойност 9 296 100 лв.

Шофьорът Надо Надов е задържан веднага, впоследствие при акция на ДАНС в София са арестувани Георги Спасов и Николай Тодоров, бивш лекар на националния отбор по бокс.

Обвиненията са за контрабанда на дрога в особено големи размери, представляваща особено тежък случай (по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във връзка с ал. 2, пр.1  НК). Шофьорът е сочен за извършител, останалите двама – за подбудители и помагачи.

На първа инстанция през 2018 г. Хасковският окръжен съд признава за виновни Надов и Спасов и оправдава Тодоров. Наказанието за шофьора е 15 години затвор и 200 000 лева глоба, за Спасов – 16 години лишаване от свобода и глоба от 220 000 лева.

Очаквано, делото отива на втора инстанция, в Апелативен съд – Пловдив.

Апелативният съд се произнася през 2020 г., като намалява наказанието на шофьора Надов на 7 години затвор и 100 000 лева глоба, а на Спасов – на 12 години затвор и 120 000 лева глоба. Втората инстанция споделя изводите на окръжния съд по фактите и вините, редукцията е заради надскачането на разумния срок на производството, не по вина на подсъдимите.

Така по протест на прокуратурата и жалби на осъдените казусът отива във ВКС. С решение от юни тази година върховните съдии отхвърлят изцяло протеста на обвинението, както и повечето от доводите в жалбите. Но приемат за основателно възражението на защитата на Спасов за противоречив подход при индивидуализацията на наказанията заради разумния срок и намаляват присъдата му на 8 години затвор.

В останалата част присъдата на апелативния съд е потвърдена.

„Шмекериите“ със СРС-тата

Те лъсват покрай настояването на прокуратурата съдът да назначи фоноскопна екпертиза на аудиозаписите на проведени заседания в Хасково, която да установи дали гласът на оправдания Николай Тодоров от тях е идентичен на глас от записани със СРС телефонни разговори.

Апелативният съд не допуска тези искания, тъй като липсват данни записите от съдебното заседание да са изготвени по реда на чл. 311 НПК.

ВКС приема, че втората инстанция е направила пропуск – записите в съда са изготвени по правилата на закона, като участниците в заседанията са били предупредени за тях. Но в крайна сметка изводите му са били правилни.

Защото приложените по делото специални разузнавателни средства не са били законни. И ВКС подробно обяснява защо.

В случая досъдебното производство е започнато на 20 юли 2014 г. с първото действие по разследването, оглед на местопроизшествието.В протокола за следственото действие е отразено, че то е извършено във времевия диапазон от 19,15 ч. до 20,30 часа. Незабавно след огледа е пристъпено към извършване на претърсване и изземване на констатираните при огледа предмети и вещества, а в протокола за него е отразено, че действието е продължило от 20,30 ч. до 21,55 ч. на същия ден. С други думи – стартът на досъдебното производство е даден в 19,15 ч. на 20 юли 2014 г.

Този факт е отразен и в съобщение на разследващия агент на ДАНС до Окръжна Прокуратура – Хасково. А по правилата на НПК от момента на образуването му делото е било подсъдно на Окръжен съд – Хасково и той е бил местно и родово компетентният съд да осъществява съдебния контрол върху мерките за процесуална принуда на досъдебната фаза на процеса. Така е и сторено – всички производства по чл. 64, 65 от НПК са се развили пред този първоинстанционен съд.

НО не и СРС-тата.
Тяхното прилагане е започнало на същата дата, 20 юли 2014 г., от 21,45 часа, но по оперативна разработка на ДАНС и отправено от агенцията искане до Софийския градски съд. А по правилата на НПК те биха били законни само при искане, отправено от прокурор от ОП-Хасково и разрешение на ОС-Хасково.

Нещо повече, от ДАНС са знаели вече за започнатото досъдебно производство, защото в искането до председателя на СГС са посочили контрабандата на хероина, описано е кога и къде е констатиран наркотикът и теглото му, уточнено е кой е извършител и кой съучастник, като подслушването е искано и за тримата.

Пред съдилищата обаче прокуратурата се опитва да прокара данните от СРС, твърдейки, че към 21,45 ч. (когато е отправено искането на ДАНС до СГС), „действията не са приключили и се е пристъпило към претърсване и изземване”, а то е приключило в 21,55 минути. С други думи – едното процесуално-следствено действие е преминало към друго, а финалът на всичките е общ!

Върховният касационен съд е категоричен:

„Първо, касае се за две отделни и самостоятелни по значение и доказателствена стойност процесуално – следствени действия. Обстоятелството, че „претърсването и изземването” е свързано с „огледа”, съвсем не означава, че действието е едно. Процесуалният закон неслучайно ги регламентира в отделни раздели на гл. ХІV от НПК „ Способи на доказване”. Второ, същите са отразени в два отделни протокола за следствени действия, всеки от които има различен доказателствен резултат. Трето, парадоксалното в развитата от страна на прокурора в протеста теза е, че защитавайки я, сам оспорва годността на протокола за оглед като доказателствено средство, отричайки всъщност достоверността на отразеното в него, че „огледът е завършил в 20,30ч.” На последно място, съгласно чл. 212, ал. 2 от НПК, досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване, разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Видно е, че законът си служи с необорима презумпция, обвързвайки момента на образуване на досъдебното производство с момента на съставянето на протокола за първото действие по разследването, а той е бил съставен (подписан от субектите по чл.129, ал.2 от НПК) на мястото на действието, при неговото приключване в 20,30 часа.
С оглед посоченото напълно се споделят развитите от инстанциите по фактите съображения, че към момента на разрешението по чл. 18 от ЗСРС, а и към момента на искането за прилагането на СРС, адресирано до председателя на СГС, досъдебното производство вече е било факт, който по правилата на процесуалния и специалния закон, е обуславял друг кръг на оправомощени субекти, които могат да поискат, респ. да разрешат използването на специални разузнавателни средства. Липсата на компетентност на искащия прилагането на способа, както и липсата на компетентност на органа по чл. 174 от НПК дал разрешението за използването му, всякога предпоставя неговата незаконосъобразност, а като последица – и недопустимост за използване на постигнатите при приложението му резултати“.

Върховните съдии обсъждат и друг момент, проверка и становище на Бюрото за контрол на СРС от 2018 г., по искане на Георги Спасов, представено от прокурора. Бюрото заявява, че спрямо Георги Спасов няма неправомерно използвани СРС.

По този повод върховните съдии заявяват:

„Цитираното писмо несъмнено представлява писмено доказателство относно факта на проверката, но не и доказателствено средство относно направените в нейния ход, от административния орган, констатации. Дали една дейност в рамките на конкретно наказателно производство е законосъобразна или не се решава от правилата на наказателно-процесуалния закон, чиято основна задача по чл. 1 е да определи реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриването на престъпленията, разобличаване на виновните и правилното приложение на закона. Докладите и решенията на НБКСРС не са сред приравнените на писмените доказателствени средства по чл. 127 от НПК (вж. Р. № 6/27.03.2018г. на КС по к. д. № 10/2017г.), а констатациите в тях нямат обвързваща сила за съда по наказателното производство, най-вече поради забраната по чл. 14, ал.2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване да имат предварително определена сила.

ВКС, макар и по друг вид съдебно производство и на различно основание, е разяснил значението на актовете на националното бюро, като е заключил, че те „ …като официални свидетелстващи документи, издадени от надлежен орган в кръга на функциите му имат материална доказателствена сила за удостоверените в тях факти и обстоятелства, но преценката за неправомерност, съдържащата се в указанията, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на тези средства е задължителна само за органите, осигуряващи и прилагащи тези средства. Такава преценка не обвързва, нито надлежните държавни органи, сезирани с предложения за приемането на мерки за отстраняване на констатирани нарушения, нито съда, който разглежда иск за обезщетение на вреди, предявен от гражданин, уведомен за неправомерното прилагане спрямо него на специални разузнавателни средства (Р. № 166 от 3.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2017 г., IV г. о., ГК).“

Пълният текст на решението тук