DeFakto.bg DeFakto.bg
Точка за „самооттеглянето“ на номинирания от ИТН за премиер Пламен Николов в дневния ред на парламента няма, председателският съвет не стигна до общо решение за изход от ситуацията, а тя бе определена като „конституционен тупик“, „атака на парламентаризма“ и др.
В 11,30 ч. лидерите на парламентарните групи и ръководството на НС се събират отново в търсене на изход, ще се допитат и до Президентството.
Дотук се стига след вчерашното тв изявление на лидера на ИТН Слави Трифонов, че в сряда няма да предлагат кабинет, но няма да подкрепят и ничии други проектокабинети занапред и се отива на предсрочни избори. След остри реакции от правници, че „успешният проучвателен мандат“ на първата по големина група не може да приключи ей така и трябва да има парламентарен финал, последва заявление за самооттегляне от номинирания кандидат за премиер Пламен Николов (виж по-долу). Но от ИТН продължиха да твърдят, че в парламента няма какво да се гласува. А парламентарният председател Ива Митева не включи такава точка в дневния ред и не даде възможност за дебат по нея – нямало направено предварително предложение за подобна точка от депутати или от ПГ.
В същото време кандидатурата на Николов е внесена в НС с указ на президента, а Конституцията не предвижда хипотеза на „мълчаливо“ оттегляне. Заради безпрецедентността на казуса по него не се е произнасял и Конституционният съд. В решение 20 от 1992 г. с докладчик Александър Арабаджиев обаче КС даде разяснения за процедурата по връчването на мандатите, възможното и невъзможното. Така там бе казано, че „проучвателният мандат е приключил успешно по смисъла на чл. 99, ал. 4 от Конституцията, когато кандидатът, на когото е възложен, отговарящ на изискванията за избираемост, представи пред президента състав на Министерския съвет. Това не изключва промени в предложения състав преди гласуването от Народното събрание„. В друго решение КС бе разяснил, че гласуванията са две – първото е за премиер, второто – за предложения от него състав на МС.
Преподаватели контитуционалисти междувременно разясняваха, че във всички случаи трябва да има някакъв акт на парламента по „оттеглянето“ и само изпратеното заявление на Николов не е достатъчно, за да продължи да се върти конституционната рулетка с мандатите. Идеите президентът да си „оттегли“ указа са повече от екзотични, макар че се въртяха и подобни предположения. Вчера от „Дондуков“-2 бяха ясни: „С издадения от държавния глава указ конституционната процедура по избор на министър-председател вече е в решаващата си парламентарна фаза“.
На излизане от председателски съвет днес председателката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова каза: „Не стигнахме до крайно решение, защото сме в конституционен тупик… Във всички случаи трябва да има акт – било на НС, било на президента, така че контитуционната рулетка да се върти“.
Атанас Славов от ДБ, преподавател в Софийския университет, бе категоричен пред БНР: „Такова извиване на конституционните процедури, каквото видяхме в миналия и в този парламент, досега не сме виждали. Ставаме свидетели на едни лош политически театър, чиито краен ефект е ерозиране на парламентарната система и атака срещу парламентарния модел на управление“. За конкретния казус коментира: при изпълнен мандат, за да приключи процедурата, най-малкото от парламентарна трибуна в зала трябва да се обяви, че кандидадът за премиер се отказва или да се направи такова изявление от ПГ или трето да се гласува кандидадът за премиер, за да продължим нататък.
Николай Хаджигенов, „Изправи се.БГ“ е категоричен – точката трябва да се върне в дневния ред. „Конституцията е императивен закон, процедурата е формална и очевидно няма какво да се гласува, но тя трябва да се завдърши – оттеглянето да бъде внесено в зала, да бъде докладвано от председателя и да има дебат“.
Самият кандидат Пламен Николов се е самооттеглил по следните причини:
Не желая да завися от произвола на политически играчи, с които единственото, което ни свързва, е, че не искаме нови избори;
Вече нямаме естествени съюзници в този парламент, а изкуствени „борци“ против системата;
Нямам намерение постоянно да се лишавам от безспорни експерти в правителството, заради неаргументираните прищевки на политически псевдопартньори.
