DeFakto.bg DeFakto.bg
Краят на първия мандат дойде след сценарии, финтове и номера
След нова серия от прецеденти, епизоди, финтове и номера, Народното събрание обяви мандата на ИТН за приключил неуспешно.
„За“ това гласуваха 106 депутати, „против“ – 60, „въздържал се“ бе 1. „Против“ бяха от ГЕРБ, ИТН не влезе в залата.
Оттук нататък конституционната процедура с връчването на мандатите може да продължи и да се изпълни основният закон.
Показното за миниране на парламентаризма обаче продължава. Достатъчен е само фактът, че юристът Ива Митева, бивш правен директор на НС, вчера е написала проекторешението за мандата „Николов“ и го е подписала, а днес е заявила, че не може да подкрепи собствения си проект. И напусна залата заедно със съпартийците от НС. В сряда бе казала пред репортери: „Политиката се оказва, че не е просто нещо. Разколебана съм от политиката“ и даде да се разбере, че не е сигурна дали би се кандидатирала отново за депутат.
А по-късно разкри, че докато до вчера от ГЕРБ са обяснявали как е нужно решение за констатирате на неуспешно приключил мандат, днес са обявили, че няма да подпишат този проект.
Докато в Народното събрание са заети със „сценарии“ и опити за излизане от тях, чакат важни решения. Като това за актуализация на бюджета, включително по повод ковид кризата.
Как се развиха събитията – по сценарий и след него
Първо, председателят Ива Митева предложи включване на точката в дневния ред като точка първа. Гласува се единодушно.
Последва зрелищно оттегляне на групата на ИТН от залата,“за да не участва в този фарс“. Напускането бе предшествано от изявление от Ивайло Вълчев: „Не разбираме какъв е проблемът, направихме точно онова, което заявихме – че няма да предложим правителство, ако нямаме подкрепата на ДБ и ИБГНИ, и не разбираме какъв е проблемът. С отказването на г-н Николов мандатът не е изпълнен и сте се вторачили в дебати по ясен казус Престанете да обвинявате нас, ние не сме проблем, а решение на проблема, но това явно ще се случи на следващите избори“. Не мина и без обвинения от типа на: „имате вече три четвърти от парламента и всички сте заедно“, плюс персонални нападки към Мая Манолова, Татяна Дончева и Христо Иванов.
Предлаганото решение бе парламентът да реши, че с оттеглянето на съгласието на номинирания за министър председател от ИТН Пламен Николов, мандатът за съставяне на правителство е приключил неуспешно. Като основания се сочат чл. 86, ал.1 и чл. 99, ал. 4 от Конституцията.
Текстовете гласят:
Чл. 86
(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
Чл. 99
4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
След напускането на ИТН на трибуната излезе Николай Хаджигенов и изчете проекта за решение.
Думата взе Татяна Дончева и тогава се разбра, че предлаганият текст всъщност е писан от председателката Митева и подписан от нея, но на председателси съвет днес тя е променила позицията си, заявявайки, че няма да подпише проекта.
И още от Татяна Дончева:
„Налице е проблем в конституционната процедура, създаден от ИТН. Не защото има важни причини, които да наложат това, а защото в главите на тези хора има само сценарии. Но държавата не е сценарии и знаци, а процедури, актове и правни последици. Ние, населяващите тази зала, независимо дали биваме причислявани към статуквото, промяната, 12-те години в миналото или в бъдещето трябва с актовете си да направим така, щото конституционната процедура, започната и движена от ИТН, да е финализирана от начин, който позволява даване на следващ мандат и неоспорване на последващите действия. Изключителна детинщина и инфантилност е председателят на НС вчера цял ден да съставя прочетения акт, а днес на председателски съвет да каже, че няма да го подпише, след като първо го подписа, но на друг лист. Ние не сме детска градина! Никой от нас не е автор на този документ и не е движил първата процедура по конституционния мандат. Те не били проблемът, а решението – за какво и за кого? Ако целта е да направим държавата на дреб и всички институции да бъдат осмени и делегитимирани, това е пътят. Тези хора всъщност какво искаха – да има правителство, да няма правителство, да сменяме кабинета като носни кърпички? Нека председателят да се държи като председател на НС, а не като болонка на нечий сценарист!“
Председателстващият Кристиан Вигенин й направи забележка.
Атанас Славов от ДБ, пояснявайки, че говори като конституционалист заяви:
„Оказахме се в конституционен експеримент, чиито последици тепърва ще обсъждаме, надявам се въпреки това да успеем да се върнем към духа на парламентаризма. Искам да изкажа респекта си към председателсия съвет и ръководството на НС все пак този проект да е налице. Но той означава и друго – че не сме достигнали зрялост. Затова – не лош политически театър, не извиване на конституционните процедури така, че да обслужат предварителен сценарий и не чрез декрети, ултиматуми и други форми на натиск. Демокрацията е управление чрез съгласие. ДБ ще покаже, че в името на националните приоритети е способна да търси съгласие“.
Тук обаче се намеси ГЕРБ, с ново предложение, от „грижа за Конституцията“. Обяви го го Росен Желязков:
„Проблемът е политически, но се опитваме да забъркаме дълбока и непоправима юридическа каша. Ако вчера бяха финтове, днес се опитваме да дописваме Конституцията. Тя е ясна, има ясен състав и ясни актове, които водят до това да се избере или не министър-председател. Това решение не е решение, констатираме, че нещо е приключило неуспешно при положение, че президентът е обявил, че е приключило успешно. В мотивите е цитиран именно текстът за успешно приключил мандат. Единственото, което можем да направим, е да действаме по право. Нормалното политическо решение, което ще развърже ръцете на президента е, по чл. 84, т. 6 избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет. Предложението е: НС не избира кандидата за премиер Пламен Николов. Иначе ще създадем демон, от който ще се възползват не юридически, политически всички кандидати за министър-председател в подобна ситуация занапред, които репутационно, по лични причини ще пускат заявления, че не искат да бъдат гласувани в зала“.
Атанас Атанасов и Николай Хаджигенов обаче попитаха а какво ще стане, ако залата отхвърли не избирането и че няма механизъм, по който да се спрат недобросъвестните кандидати.
Кристиан Вигенин обяви, че няма да допусне предложението на ГЕРБ до гласуване, защото то коренно се разминава с първия проект.
Десислава Атанасова обаче опонира: „Става дума за редакционни предложения, предложеният текст е много по-прецизен и отговарящ на разпоредбите на българската Конституция. Ако това решение не получи подкрепа в пленарна зала, при призивите за парламентаризъм, ще бъдем изправени пред следващ прецедент и това ще се превърне в гавра с Конституцията“.
Вигенин бе категоричен: „Това съвсем не е редакционно предложение и няма как да го подложа на гласуване“.
Тогава и ГЕРБ направи „свой номер“ – депутатите й не гласуваха и минираха приемането на каквото и да е решение.
Таблото изписа 105 гласували, при изискван кворум от 121 гласа.
Последва почивка и нов председателски съвет.
После след поименна проверка бе отчетено присъствието на депутати в зала, последва гласуването.
