Съдия Владислава Цариградска от РС-Луковит осъди агенция ПИК за обиди и клевети. Издателят солидарно с главния редактор да платят 24 900 лева обезщетение за охулване на доброто име, плюс разноските по делото, реши Софийският районен съд, като изцяло удовлетворява внесения частичен иск.
Решението на съдия Мария Запрянова от СРС не е окончателно и вече е оспорено. Но е говорящо.
Владислава Цариградска е известна с активните си позиции в защита на независимостта, запомни се включително с участието в международния Марш за справедливост във Варшава в подкрепа на полските съдии.
Делото в Софийския районен съд е за непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Поводът са няколко статии, посветени на съдия Цариградска, публикувани през октомври 2019 г. и януари 2020 г. В тях е наречена скандална съдийка (от соросоидните кръгове), метежница, позор за системата, водач на пуч. Както и че се развива в кариерата с протекции, а нейни решения разкривали връзки с подземния свят. Атаката съвпада със страстите по избора на Иван Гешев за главен прокурор и позициите на магистрати против единствения кандидат.
През февруари 2020 г. по повод казусите на четирима охулени и заплашвани магистрати – Владислава Цариградска, Антоанета Симеонова от РС-Троян, Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд и Райна Мартинова от СГС Съдийската колегия единодушно гласува позиция в тяхна подкрепа. А после разработи механизъм за реакция при засягане на независимостта. Тогава съдия Цариградска разказа как публикациите са отприщили заплахи и предупреждения по конкретни дела, страни са ги ползвали за искания за отводи, отправяни са конкретни закани и към семейството й, дотам, че ходи с лична охрана, а домът й е под наблюдение от съдебната полиция. Но най-вече: „Изплaшeният cъдия e нe пo-мaлĸo oпaceн зa oбщecтвoтo и нeзaвиcимocттa oт ĸopyмпиpaния. Kopyмпиpaният мoжe дa бъдe paзcлeдвaн, нaĸaзaн и oтcтpaнeн oт cиcтeмaтa. A yплaшeният мoжe дa извъpши тeжĸo нapyшeниe. Индиции зa yплaшeни cъдии мoжeтe дa нaмepитe в oтвoдитe.” Стана ясно и че сама е поискала да бъде проверена от Инспектората, а той не е открил нарушения. Но там са й задали включително въпроса дали е извършила нещо, с което е уронила авторитета на правосъдието?
В края на юни тази година Съдийската колегия отново се върна към темата, но зави в опасна посока – възложи на правната комисия на ВСС да изготви законодателни промени, така че обидата и клеветата отново да станат престъпления от общ характер, т.е. да се преследват от прокурор.
Решението на СРС, по гражданското дело, заведено от съдия Цариградска, е нагледно доказателство, че връщане към наказателната репресия отпреди десетилетия не само е безполезно, то е опасно. Още повече, че обидата и клеветата са и престъпления по НК, но се преследват по частен ред, с тъжби от пострадалите.
За твърденията, мненията и клеветите
В решението си съдия Марияна Запрянова припомня принципите за разграничаване на мнение, твърдение и клевета, по дела срещу медии.
„Съгласно постановеното по реда на чл.290 решение №12/6.02.2013г., гр.д. № 449 по описа за 2012 г., на ВКС, ІІІг.о., „при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията.
Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Конституцията прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 К., а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди“, пише в решението на СРС.
Защо в конкретния казус границата е премината
Защото истинността на твърденията не е била установена, приема съдията. Не се установява и да е извършвана добросъвестна проверка.
Защитната теза, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на мнение на автора и оценъчни твърдения за дейността на магистрата, е отхвърлена.
Защото: „Публично разпространеното твърдение за извършени правонарушения от определено лице, представлява изявление, съдържащо твърдение за факт, осъществил се в обективната действителност, поради което не може да се окачестви като оценъчно съждение на автора на публикацията, нито като оценка на факт, нито като изразяване на мнение, даване на оценка или отправяне на критика по обществено значим въпрос. Когато подобно твърдение е невярно, както е в случая, и когато се установи, че лицето не е извършило престъпление, нарушение или друго укоримо деяние, което му е приписано, то изявлението е клеветническо, опозоряващо доброто име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. противоправно. Поради това, публичното разпространение на подобно невярно и позорящо твърдение, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение на свободата на словото“.
Съдът приема за установено, чрез свидетелски показания, и настъпването на неимуществени вреди от накърняването на доброто име на магистрат.
Частичният иск изцяло е уважен, тъй като подобно обезщетение ще е справедливо.
Мотивите: „Съдът като взе предвид обстоятелствата, че процесните неверни твърдения и обидни изрази са станали достояние на широк кръг лица, чрез средство на масова информация, естеството на претърпените неимуществени вреди от ищцата, тъй като се касае за уронване на авторитета й в личен, социален и професионален аспект; фактът, че установените клеветнически твърдения засягат важни и актуални към датата на публикациите проблеми; установените по делото конкретно търпени от ищцата негативни емоционални изживявания, обстоятелството, че е търпяла вредите през един сравнително продължителен период от време, приема, че справедливото обезщетение за тези вреди възлиза в размер на 24 900 лева“.
Пълният текст на решението тук