Последни новини
Home / Законът / Имат ли законово проявление предизборните обещания?

Имат ли законово проявление предизборните обещания?

Defakto.bg
Политическият живот в страната показва неспособност да излъчи трайно редовно правителство. Дебатът, вместо да бъде поставен върху важни и неотложни въпроси, над чието решение да вземат превес аргументите, потъва в лични нападки и безрезултатно опростачване. Опит за връщане към важния дневен ред би било да припомним на политическите парламентарно представени партии какво обещаха в предизборните си платформи. Тогава обобщихме  намеренията им в три статии, достъпни тук (1,2,3).Какви бяха темите и какви са действията в областта на правосъдието?
ГЕРБзаявиха търсене на консенсус и съмишленици за конституционни промени и разделянето на Висшия съдебен съвет на Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите при намаляване на политическата квота в съдийския орган. Като вторични, но важни бяха отбелязани надграждането на електронното правосъдие, промени още в областта на несъстоятелността, борбата с корупцията, ускореното наказателно производство. На този етап от страна на ГЕРБ няма нито един законопроект, весен в 46-то Народно събрание в изпълнение на предизборните им обещания в областта на съдебната власт.БСП не отстъпват на ГЕРБ по пасивност в тази сфера – при скромните им амбиции в предизборните ангажименти, сведени до преповтаряне на познатите проблеми със статуса на главния прокурор и Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), но лишени от дълбочина, то и сега не са положили усилия да развият конкретни законопроекти.

ДПС бяха лаконични в предизборното позициониране: „Върховенство на закона – гарантиране правата и свободите на всеки български гражданин, независимост на властите, свобода на информацията и медиите, пълен синхрон със законодателството на ЕС”. И са последователни –  при нулева конкретика в надпреварата демонстрират и нулева законодателна деятелност – нито един законопроект изобщо, не само в сферата на правосъдието.

Бихте се запитали къде се позиционират Има такъв народ в тази картинка ли? Точно до ДПС – нито един законопроект в нито една област. Как това съвпада с желанието им за управление и то реформистко такова не съм в състояние да обясня на читателя. И ако за ДПС поведението им е простимо, то при заявено управленско желание да нямаш воля да обясниш властовите си амбиции чрез конкретни политики, остава необяснимо.

ИБГНИ

Дончева, Манолова и Хаджигенов заявиха в предизборната си платформа няколко приоритета в областта на правосъдието – ограничаване безконтролната власт на главния прокурор, прозрачно кариерно развитие и атестация на съдиите и прокурорите, ограничаване на  политическата намеса в съдебната власт чрез законови и конституционни изменения, включително закриване на специализираните съдилища и прокуратура.

На този етап идеите им намират проявление в няколко законопроекта, с които се предлага:

  • ликвидиране на Бюрото по защита на свидетелите при главния прокурор чрез обособяването му като звено при Министерство на правосъдието;
  • някои дребни, но улесняващи работниците и работодателите, а оттам и юристите предложения в Кодекса на труда, проект на Закон за несъстоятелността на физическите лица, известен като уредба на личния фалит;

Демократична България застъпиха в предизборната си програма най-детайлно реформаторските идеи относно съдебната власт чрез излагане на редица краткосрочни и дългосрочни решения с оглед възможността както за ревизия на Конституцията така и при невъзможност за събиране на конституционно парламентарно мнозинство. Обещаното политически е проектно реализирано чрез:

  • Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт в няколко направления – закриване на специализираното правосъдие, изолиране на политическото влияние в съдийската колегия на съдебния съвет, прекратяване на кариерната зависимост на съдиите и прокурорите чрез заобикаляне на конкурсното начало и неоправдано дългото командироване;
  • Подобно на ИБГНИ и визията на Демократична България е за прехвърляне на Бюрото по защита като специализиран отдел към ГД “Охрана” при Министерство на правосъдието, за разлика обаче от проекта на ИБГНИ от ДБ са навлезли в още повече детайли.

Бъдещето пред 46-то НС е повече от неясно, но желаното връщане към духа на парламентаризма определено минава както през активизъм от парламентарната трибуна, така и чрез последователни нормотворчески усилия. А далеч по-трудното е партиите и техните лидери  да превъзмогнат личната неприязън и да гласуват смислените предложения.

 

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.