DeFakto.bg DeFakto.bg
Специализираната прокуратура няма да изпрати свой представител в парламентарната комисия, която разследва насилието над протестиращи през 2020 г. и използването на специални разузнавателни средства (СРС), съобщиха оттам. Поканата бе на нейния председател Николай Хаджигенов, на основание решение на комисията от 11 август. Според него на заседанието на комисията утре трябва бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ досъдебното производство по прокурорската преписка от 2020 година. То е за действия застрашаващи националната сигурност, като опит за преврат или престъпление срещу републиката, формулировка, при която протестиращи е можело да бъдат подслушвани безконтролно, каза Бойко Рашков.
Спецпрокуратурата обаче отказва да изпрати представител с аргумента, че няма право да изнася и коментира информация по делата, която е следствена тайна.
Цялото писмо:
Като аргумент за отказа от прокуратурата използват формулировката, с която главният прокурор Иван Гешев отказа да се яви на изслушване пред депутатите днес, за да даде данни за това какво върши прокуратурата по сигналите за полицейско насилие над протестиращите, а именно разделението на властите.
В получено писмо от народния представител и председател на Временна комисия в 46-ото Народно събрание Николай Хаджигенов се посочва, че на редовно заседание на Временната комисия на 11.08.2021 г. е взето решение като точка от дневния ред за заседанието на комисията на 18.08.2021 г. да бъде включено изслушване на служители, взели участие в експлоатирането на СРС по отношение на протестиращи граждани. Отправя се искане за заседанието да бъде осигурено присъствието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ образуваното досъдебно производство по прокурорска преписка 1425/2020 г.
Съгласно Решение на КС № 6 от 06.06.2017 г. изразът “други доклади”, употребен в разпоредбата на чл. 84, т. 16, изр. второ от Конституцията на Република България, е различен по време и/или съдържание от израза “годишни доклади”, употребен в изр. първо на същата разпоредба. Двата вида доклада съдействат за упражняване конституционните правомощия на НС, но те не може да обвържат с покана главния прокурор за доклад относно дейността на Прокуратурата по конкретно наказателно производство. В този смисъл заключението на КС важи и за всеки един наблюдаващ прокурор по конкретно неприключило досъдебно производство. Решение на КС № 9 от 04.10.2011 г. възприема, че опазване на следствената тайна представлява част от осъществяването на функциите на съдебната власт от съдебните органи, които са
независими. Прокуратурата на Република България, в частност и Специализираната прокуратура, винаги са изпълнявали, изпълняват и ще продължат да изпълняват конституционните си задълженията и са готови да взаимодействат с НС като върховен орган на държавната власт. Предоставянето на информация, представляваща следствена тайна обаче, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност и безпристрастност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те
представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата
хипотеза по прокурорската преписка 1425/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура. Трябва да се има предвид, че следствената тайна е тайна за всички,
включително и за народните представители, защото може да предполага укриване на разследвания в чужбина или страната, допускане нарушение на презумпцията за
невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита на личния и семейния живот, а също и така указване на влияние върху свидетели, с цел манипулиране на обективната истина, която способства за правилното приложение на закона. А контролът на прокурорските актове в хода на неприключило досъдебно производство се осъществява съгласно НПК и ЗСВ, като същият е съдебен и/или инстанционен, осъществен от горестояща прокуратура.
Съгласно Решение на КС № 5 от 17.05.1995 г. с оглед принципа за разделение на властите по смисъла на чл. 8 от Конституцията на Република България от кръга
на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва
изрично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати.
Специализираната прокуратура защитава убеждението, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, както подчертава и Конституционният съд в редица свои решения, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях.
В заключение Специализираната прокуратура е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори по пр. пр. 1425/2020 г., по която разследването не е приключило и събраната информация в хода на същото представлява следствена тайна. В противен случай би се допуснало нарушение на Конституцията, се казва н афинала в писмото.
