Последни новини
Home / Законът / И Гешев отказа на Хаджигенов, иска да сътрудничи на парламента, но не може, защото ще наруши Конституцията

И Гешев отказа на Хаджигенов, иска да сътрудничи на парламента, но не може, защото ще наруши Конституцията

Defakto.bg

Главният прокурор Иван Гешев няма да се яви във  временната комисия за полицейското насилие и подслушването от миналото лято  по покана на Николай Хаджигенов, защото с това би нарушил  Конституцията. Това се разбира от съобщение на ПРБ, в което  главният прокурор  отклонява поканата с аргумента, че правомощията му са посочени в чл. 126  ал.2 от Конституцията, а те изключват въможността да се намесва в работата на прокурорите по конкретни преписки и досъдебни производства.  Главният прокурор единствено ръководи административните ръководители, и то само по отношение на административната им дейност, свързана  с методическо ръководство и надзор за законност,  пише  още в съобщението.  „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“, сочи той решение на КС от 2017 г.

Както е известно Хаджигенов  оглавява Временната комисия в 46-ото Народно събрание за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани. Комисията разследва още  факти и обстоятелства, свързани с прилагане на СРС срещу протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията.  За изясняване на  „всички данни за образувани досъдебни производства срещу протестиращи граждани“ и пр., наблюдавани от Специализираната прокуратура, той покани Главния прокурор и представители на спецпрокуратурата на заседание на комисията за изясняване на противоправно поведение на властите спрямо граждани и политици.

Главният прокурор  е готов на  сътрудничество с Народното събрание като върховен орган на държавната власт, пише в съобщението,  но не може да си позволи това, за да не нарушава основния закон.  Освен това не се води статистика за „досъдебни производства срещу протестиращи граждани“ и не би могло да се предостави такава информация, каквато депутатите искат от Гешев. „Събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би представлявало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани“, сочват от държавното обвинение.

От прокуратурата няма да предадат и исканите материали от конкретни досъдебни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура, включително събрани чрез специални разузнавателни средства. Този отказ е аргументиран с позицията, че разгласяването на материали от разследването e забранено и попада под наказателната отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс. Обобщава се, че материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са извън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и използва.

Отказът на Гешев да се яви в парламентарната комисия е само  ден, след като Специализираната прокуратура с подобни аргументи отказа да изпрати свой представител в парламентарната комисията.

Цялото съобщение:

Прокуратурата на Република България изразява разбирането си, че взаимодействието между институциите в рамките на техните правомощия е единствената гаранция за защита на правата и законните интереси на българските граждани. Народното събрание е основната институция на парламентарната република, каквато е България. Като висш
законодателен орган парламентът приема законите, които са задължителни за българските граждани и следва да бъдат стриктно спазвани от всички.
На 12.08.2021 г. в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е получена покана за участие на главния прокурор в заседание на 18.08.2021 г. на Временната комисия в 46-ото Народно събрание за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията, в лицето на нейния председател Николай Хаджигенов.
С писмо от 18.08.2021 г. №2520/2021 г.  председателят на Временната комисия е уведомен, че във връзка с негови писма от 28.07.2021 г. и 30.07.2021 г. , отговори със сходен предмет и съдържание вече са изпратени до него на 02.08.2021 г. и на 05.08.2021 г.
В писмата е отправено искане главният прокурор Иван Гешев да предостави на парламентарната комисия „всички данни за образувани досъдебни производства срещу протестиращи граждани“, материали от конкретни досъдебни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура, включително събрани чрез специални разузнавателни средства и класифицирани по съответния ред.

Конституционните правомощия на главния прокурор са уредени в чл. 126 ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо ръководство и надзор за законност. С последните изменения на Конституцията в края на 2015 г. и измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г. е изключена възможността за намеса на главния прокурор в
работата на прокурорите по конкретни преписки и досъдебни производства. В правомощията на главния прокурор е да ръководи единствено административните ръководители, и то само по отношение на административната им дейност.

Чл. 84 ал. 16 от Конституцията на Република България определя границите, в които може Народното събрание да се намесва в дейността на прокуратурата – с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 г. „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“. Това е единственото и безпротиворечиво тълкуване на конституционните разпоредби. Противното би представлявало нарушение на Конституцията на Република България от
страна на главния прокурор и намеса в независимостта на отделните магистрати.

Конституцията на Република България има пряко действие и решенията на Конституционния съд (КС) са задължителни. Трайната практика на КС /виж решение по дело № 15 от 2016 г. и решение по дело №7 от 2011 г../ е, че е недопустим парламентарен контрол върху дейността на отделните магистрати и по отделни дела. Противното, респ.дублиране на действия  би представлявало пряка намеса в независимостта на съдебната власт и нарушение на Конституцията.
В прокуратурата не се води статистика по посочения в писмото на производства срещу протестиращи граждани“ и не би могло да се предостави такава информация. Събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би представлявало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани.
Разгласяването на материали от разследването e забранено и попада под наказателната отговорност по чл. 360 от НК.

Материалите по всяко  досъдебно производство са защитени от т.нар. „следствена тайна“ по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НПК. Те нямат публичен характер и даването на информация по конкретното дело е от компетентността единствено на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази забрана са недопустими, включително и за главния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с исканата информация. Противното би представлявало извършване на нарушение от негова страна на българското законодателство.
Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са извън кръга от сведения, които парламентарна комисия
може да получава и използва. Разгласяването й би нарушило не самонезависимостта на съдебната власт, но и правата на гражданите, които тя
по Конституция е призвана да брани.

С оглед горното явяването на главния прокурор във Временната комисия с така очертания предмет би представлявало нарушение на Конституцията на Република България.
Прокуратурата на Република България винаги е изпълнявала и ще изпълнява задълженията, възложени ѝ от Конституцията и законите на страната. Главният прокурор потвърждава готовността си за сътрудничество с Народното събрание като върховен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет, воден от разбирането, че разделението на властите не е пречка за взаимодействие и съгласувано функциониране в рамките на конституционно установения баланс.

About De Fakto

Проверете също

При 64,22 % активност приключи изборът на съдиите за членове на ВСС, предстои преброяване на гласовете

Изборът на шестима съдии от съдебната квота приключи,  обяви в 18 ч. Мина Топузова,  председател …

Съдиите не успяха да изберат нито един от 15-те кандидати за членове на ВСС, изборът продължава в неделя (кой колко гласове взе на първи тур)

Избирателна комисия  констатира, че нито едни от кандидатите не е получил повече от половината от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.