Андрей Янкулов, позиция: Парламентът няма професионален капацитет да контролира наказателното правосъдие

Имаме съвсем не лош (на хартия), и то прогресивен, модел със съдебен съвет, а не през правителството или парламента, което крие много повече рискове.

Да, начинът на конструирането на съдебния съвет (по-конкретно съотношението на съдийската и политическата квота, и професионалния профил на избираните) трябва да се промени, но отричането му на концептуално ниво няма да ни донесе нищо добро, особено като се има предвид алтернативата.

През годините парламентът системно се проваляше в много по-лесната и малка задача – само да излъчва адекватни свои представители във Висшия съдебен съвет.  Нищо по-различно от сляпа надежда ще е да очакваме, че от утре той ще е готов да се справи с много по-трудната и голяма – да упражнява пряко далеч по-засилени контролни правомощия върху прокуратурата.

Трябва да отчитаме реалностите – най-голямата по численост парламентарна група, например, си представя още по-важна роля на главния прокурор в обществено-политическия ни живот и от моментната му – сходна с президент в република със засилени президентски правомощия – да се избирал пряко от народа. А всъщност човек ако има представа от реалното състояние на проблемите в сектора, трябва да си е изяснил досега, че пътят, по който трябва да се върви, е точно противоположният – намаляване на важността на главния прокурор като толкова силен център на формална и неформална власт в държавата.  Което със сигурност няма да стане като го избираме пряко, но евентуално може да стане през различни нормативни промени, сред които най-важната е изключване на пълния чисто процедурен монопол на ръководената от него институция върху наказателното преследване.

Парламентът е най-важната институция в държавата, но това не означава, че на него трябва да се разчита да контролира пряко с необходимия професионален капацитет толкова важен елемент от правосъдието, като това как се осъществява функцията по наказателно преследване.  Хората неслучайно са измислили съдебните съвети и европейската тенденция е към редуциране, а не увеличаване, на прякото политическо влияние върху прокуратурите.

Ще кажете „Да, ама моделът с Висшия съдебен съвет не работи“. Не работи, но не защото е изначално лош. Така погледнато и моделът с парламентарната демокрация въобще също не работи, дайте тогава да я закрием. Не работи у нас, защото реалността е, че само с разписани на хартия правила не можем да надскочим нивото си на обществено развитие. Обаче поне можем да се придържаме към някакви разумни стандарти и финото им напасване с оглед на това кои сме и къде се намираме – кое би могло да проработи тук по-добре, кое – не.