Последни новини
Home / Законът / Гешев атакува в КС излушването на главния прокурор „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в правната комисия

Гешев атакува в КС излушването на главния прокурор „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в правната комисия

Defakto.bg
Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на текстове от  от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които предвиждат изслушване  на главния прокурор по въпроси, свързани с наказателната политика. Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

Както се зарече Иван Гешев на изслушването си в правната комисия на 19 август НС,  той  поиска от КС  да  обяви  противоконституционност на чл.24 и на част от чл. 86, ал.1 и ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).  Мотивът е, че двата текста  противоречат на разпоредбите на Конституцията за принципа на разделение на властите и независимостта на съдебната власт.

Според  чл. 24 от ПОДНС „най-малко веднъж на всеки три месеца“ в Комисията по конституционни и правни въпроси на НС се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи. Това задължение е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата.

Компетентността на Народното събрание по отношение на съдебната власт, в частност на прокуратурата, е точно определена в чл.84, т.16 от КРБ и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което допринася и за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата, казва главният прокурор.

Напомнено е и решение № 6 от 6 юни 2017 г. по к.д. №15/2016 г. Конституционният съд е посочил, че: „Основният закон  ясно е  установил пределите на  сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт – до годишните доклади, както и  други доклади, които са  с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт“.

В искането си Гешев казва, че  че разпоредбата на чл.24 от Правилника за организацията и дейността на НС недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, нарушава баланса между властите в противоречие с чл.8 и чл.117, ал.2 от КРБ и излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти.

Другата разпоредба – на чл. 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта относно  отправянето на препоръки и отчет за изпълнението на препоръките към прокуратурата също „разширява“ и допълва по недопустим начин разпоредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.

В решение на КС №5 от 17 май 1995 г. се посочва, че с оглед разделението на властите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона, пише в искането.

Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт, категоричен е главният прокурор.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Иван Брегов: Коалиционните усилия в областта на правосъдието

Иван Брегов* Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат …

Министър Иван Демерджиев: Целта е до 2026 г. да има пълноценно електронно правосъдие

„В Плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили една амбициозна цел – въвеждане на пълноценно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.