DeFakto.bg DeFakto.bg
След като при първите два опита за съставяне на правителство Конституцията задава 7-дневни срокове, няма причина при третия опит да се дава безсрочен мандат за формиране на правителство. Това коментира пред БНР конституционалистът проф. Пламен Киров, ръководител на катедрата по конституционно-правни науки в СУ и бивш конституционен съдия.
Той прогнозира, че при връчването на третия мандат получилите го „ще се бавят, колкото си искат“, както позволява решение номер 20 на Конституционния съд от 1992 година. Според преподавателя това това може да засили политическата криза.
Третият мандат отива при политическа сила по преценка на държавния глава. Той е задължен да го връчи в рамките на седем дни, но в Конституцията не е посочен срок, в който партията трябва да го изпълни.
На практика мандатът може да попадне във всяка една от останали четири парламентарни групи – „БСП за България“, „Демократична България”, ДПС и „Изправи се БГ! Ние идваме!”.
„Конституционният съд казва, че процедурата се забързва. Тя обаче се забързва по отношение на това коя да е групата”, коментира наскоро и преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова. Оттам нататък няма предварително определен срок, в който да се излъчи кандидат за премиер, коментира тя и поясни, че това позволява решеието на Конституционния съд като възможност за политически разговори и търсене на стабилна коалиция.
„Тъй като правителството трябва да бъде подкрепено от парламента, поради тази причина тежестта пада върху него и парламентарните групи да потърсят съгласие помежду си”, отбеляза Киселова. За сметка на това, след като партията излъчи министър-председател, той вече ще има седем дни, за да представи структурата на бъдещия кабинет пред президента.
„Според мен трябва да се спази някакъв разумен срок, в който избирателите да не се изнервят прекомерно и от друга страна да не се поставя под съмнение нормалното функциониране на държавата”, посочи Киселова.
Ако парламентът не изпълни своите конституционни задължения да определи дата за провеждането на президентските избори, тогава вече ще настъпи конституционна криза, подчерта проф. Пламен Киров.
21 ноември е най-късната дата за провеждането на втория тур на президентските избори, уточни той.
Вероятност за избори 2 в 1 има, друг е въпросът политическите сили и президентът как калкулират дали това е в техен интерес, коментира още Киров. По думите му вероятността за такива избори става все по-голяма.
„Няма конституционен проблем, има практически проблем, но логиката е, че не би следвало да се смесват парламентарни и президентски избори. Не би било редно да бъдат изборите 2 в 1.“
