DeFakto.bg DeFakto.bg
От цялата баталия по „защита“ на обществения ред „под колоните на МС“ миналото лято стана ясно, че прокуратурата цяла година разследва неколцина полицаи, но не е сколасала да ги изправи пред съда. От 15 –те преписки за полицейско насилие срещу протестиращите миналото лято, само три не са били прекратени. Това обяви главният прокурор в доклад пред НС – без конкретика и без данни за методика, от която да личи, че българското обвинение умее да се справя с брутално поведение на мъжаги (и дами), облечени в униформа, чиято представа за ред и законност се свежда до издевателства над беззащитни граждани. По преписката срещу четирима усърдно продължава да се работи, обяви прокуратурата в навечерието на изслушването на Иван Гешев в комисията по конституционни и правни въпроси.
Гешев, обаче вече стриктно изпълни обещанието си да оспори пред КС текстовете от правилника на парламента, които казват, че на всеки три месеца трябва да обсъжда с депутатите реалните способности на прокуратурата да провежда наказателната политика на държавата. Нещо, което естествено, не е в противоречие с Конституцията и принципа за разделение на властите, но при условие, че в прокуратурата не ползват практиката на КС за сляпа самоотбрана и не наричат разговорите по приложението на закона “ недопустим контрол“ над независмиостта й.
Няма да коментираме задълженията на един главен прокурор по прилагането на закона – правомощия бол – макар, че от Гешев научихме друго – нямал право на нищо – наблюдаващите прокурори били отговорни за всичко, не можел да сътрудничи, не можел да се информира за хода на конкретните дела от наблюдаващите прокурори, не давал указания, рядко можел да изземе някое досъдебно производство, не вляел, контролирал само административните ръководители.
Независимо, че мнозинството от депутатите пропуснаха да притиснат главния ни прокурор с камарата от важни за обществото въпроси, вече е ясно, че прокуратурата е гледала със затворени очи страховитите записи за опазване на властта от „терора“ на протестиращите.
Във вторник в. „Сега“ * показва още едно доказателство за какво трябваше да е угрижен цяла година Иван Гешев, без да нарушава Конституцията. Отговорът е намерен в съдебни решения, а не в прокурорски преписки, които показват нетърпимост към бруталната злоупотреба с полицейски правощия.
Вероятно в прокурорската служба са наясно, че истината за безобразията рано или късно блесва и идва ред на отговорността. За съжаление, дотогава данъкоплатците ще продължават да плащат заплати за перфекто несвършена работа.
Съдебните доказателства за полицейско насилие
Четирима различни съдии от Административен съд София-град приемат, че безспорно е доказана вината на полицаите, които получиха символични наказания след проверка на МВР за упражнено полицейско насилие спрямо протестиращи на 10 юли 2020 г. Досега бе известно името само на един от служителите на реда – Андон Андонов, пише вестникът. „Сега“ е научил имената и на останалите полицаи от решенията на АССГ, с които съдиите отхвърлят жалбите срещу наложените им наказания.
Освен Андонов, със забрана за повишаване в длъжност за 1 година е младши инспектор Стоян Стоименов, който е бил старши полицай в 01 група към отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при СДВР. Той претендира, че наказанието му е наложено при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и в противоречие с материално-правните норми и с целта на закона, тъй като не става ясно какво точно нарушение е било извършено и не е посочена самоличността на лицето, по отношение на което е използвана физическа сила.
Съдът обаче отхвърля аргументите на жалбоподателя, като приема за законосъобразен изводът на административно-наказващия орган, пише вестникът. „Изводът за неправомерна употреба на физическа сила и помощни средства от страна на С. не е опроверган със събраните гласни доказателства„, категорична е съдия Боряна Петкова, като допълва: „Съгласно Европейската конвенция за правата на човека никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В случая С. е продължил да упражнява физическа сила над лица без това да е било необходимо и след като са им били поставени белезници. Действията му по физическо преместване на две от задържаните лица чрез хвърлянето им върху други две лица проснати по очи, със сигурност не е проява на хуманно отношение„.
С по-леко дисциплинарно наказание „порицание“ е младши инспектор Али Алиев, полицай в „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ – СДВР. Той също твърди, че в заповедта за санкцията му не става ясно спрямо кое лице е употребил неправомерно физическа сила, не само ограничава правото му на защита, но и възпрепятства съда за разкрие действителната фактическа обстановка по случая.
Съдът обаче приема, че извършеното нарушение, предмет на дисциплинарното производство, е безспорно доказано, за което законосъобразно е наложено предвиденото за това наказание. „Използването на физическа сила в разрез с разпоредбата на Закона за МВР – след постигане на законната му цел, и обективира нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека – забраната за нечовешко и унизително отношение, и поставя под съмнение авторитета на МВР като ведомство, призвано да опазва обществения ред„, цитира „Сега“ мотивите на съдия Полина Якимова.
„Порицание“ за същия срок е получила и Дани Димитрова, която твърди, че не е била надлежно уведомена за започналото срещу нея дисциплинарно производство и не е получила на покана за даване на писмени обяснения, с което са нарушени административните правила. Съдът обаче я опровергава, като посочва изрично, че Димитрова лично е подписала поканата да даде писмени обяснения, но тя не го е сторила в срок.
Съдия Мария Ситнилска приема, че събраните доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за използване на физическа сила в противовес с принципа за абсолютна необходимост, доколкото лицето спрямо което се употребява физическата сила е вече със сломена съпротивата и не застрашава неприкосновеността на полицейските служители. Отново съдът е на мнение, че са нарушени разпоредби от Конвенцията за правата на човека, отбелязва изданието.
Жалбата на бившия началник на сектор към отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ Андон Андонов, който е с най-тежко наказание – забрана за повишаване в длъжност за срок от 2 години, също е отхвърлена от съдия Калин Куманов с мотива, че вината му е безспорно доказана. Както стана известно, след наложеното му наказание за полицейско насилие, Андонов е започнал работа в Бюрото по защита. Структурата е на пряко подчинение на главния прокурор. От прокуратурата уточняват, че в момента Андонов е отстранен от работа, след като му е било повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на протестиращи.
За насилието от първо лице
И по четирите дела срещу наказанията на служителите на реда са приложени свидетелски показания на бити протестиращи. Мъж с инициали А. Н. сочи, че той е бил най-отпред, когато протестът ескалирал. В този момент той изгубил приятелката си Ц. от поглед. След няколко секунди видял, че двама полицаи я влачат по земята, дърпайки я за косата. Инстинктивно тръгнал към тях и се озовал на 30 см от колоната с полицаите, които го посрещнали с ритници в долната част на краката. Те започнали да го влачат по земята от триъгълника към колоните на ЦУМ. Докато го влачели, той си криел лицето, защото го обиждали и го ритали в лявата част на тялото, получил удар и в слепоочието. Завлечен е под колоните на ЦУМ, където имало и други хора с белезници на гърба, легнали на земята по корем. В показанията си посочва, че приятелката му Ц. Ц. е оставена в седнало положение до една от колоните и е снимана от един полицай с телефон, снимка е направена и на лежащите протестиращи.
Жената с инициали Ц.Ц. също разказва за случилото се. Тя стояла в началото пред органите на реда и крещяла. Полицаите внезапно навлезли в тълпата, хванали я, влачили я, ритали я, биели я по цялото тяло. Ударена е в земята по главата, текло й кръв от носа и челото, сложени са й белезници. Пуснали я близо до колоните на Ларгото. Ц. успяла да се изправи сама, тогава дошли други полицаи, различни от тези, които я задържали, сложили й белезници, но те не я удряли, единият дори се опитвал да я успокои. Тя видяла и други задържани лица, сред които приятеля ѝ А, поставени в легнало положение с лице върху земята. Част от полицаите стъпвали по вратовете на някои от другите задържани и ги снимали с телефони.
Показания дава и Е.М., който си спомня, че е бил на протест пред Министерския съвет, когато в един момент от задната страна на тълпата, група мъже започнала да блъска хората към полицаите, които формирали верига, за да отблъснат натиска. Когато служителите на реда се приближили към него, М. вдигнал ръцете си, за да покаже, че не заплашва никого. Някой извикал „Тоя го взимай“, при което бил хванат за ръката и издърпан зад веригата полицаи. Дошли още двама или трима. Ударен е в лицето и повален на земята. Влачен е към сградата на Министерския съвет, през което време, около 1-2 минути, получил още удари. Поставили му белезници и спрели да го бият. Сниман е с мобилен телефон, псуван и настъпван.
Източник в.Сега
