DeFakto.bg DeFakto.bg
Всяка българска банка, която не прилага разпоредбите по глобалния акт „Магнитски“ може да бъде включена в санкционния режим, каза Димитър Радев, шеф на БНБ
Именно това е накарало Министерският съвет да приеме решение на 4 юни, което засяга над 100 физически и юридически лица, за да се предприемат някакви действия по повод на предшестващото решение на американските финансови власти, посочи Стоилов.
Има случаи на обжалване, но те са били в „тесен“ аспект. Най-вече от предварителното изпълнение на такива актове. „Но то предварително изпълнение не е налагано, така че засега няма някаква развита практика от страна на Върховния административен съд“, уточни Стоилов.
В рамките на своята компетентност Министерството на правосъдието, координирано с Министерството на финансите, е инициирало създаването на работна група, включваща представители на двете ведомства, на НАП, БНБ, МФ, която да изготви проект на закон с работно наименование – Проект за Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни. Според Стоилов това е трудно да бъде направено чрез промени в отделни действащи закони.
Той е на мнение, че трябва да се обсъди създаването на един общ механизъм, защото това е прецедент в българската правна система от самото й съществуване до момента.
Обясни, че разпордебите на „Магнитски“ са причината за превантивните действия, които се прилагат от банковата система у нас. Той даде конкретен пример с латвийска банка, която е включена на 13 юли в списъка „Магнитски“ за това, че не прилага санкции по него заради Северна Корея. „Нещата се развиха много бързо и до само след 10 дни банката бе обявена в несъстоятелност“.
Българските търговски банки прилагат на практика американските санкции по Глобалния закон „Магнитски“ на основата на собствените си вътрешни правила и процедури за отношения с клиентите им, защото не могат да изчакват да се приеме законодателен акт, уреждащ създалата се ситуация. Причината е, че ако някоя от тях попадне в санкционен списък на САЩ като сътрудничеща си с вече санкционираните български граждани, щетите за нея могат да бъдат унищожителни, а може да има отрицателен ефект и върху цялата българска банкова система. Радев добави, че БНБ и търговските банки са били добре подготвени са санкциите по закона „Магнитски“, защото текстове във вътрешните им правила предвиждат при налагане на санкции от Министерство на финансите на САЩ у нас, те да се прилагат у нас.
От думите му стана ясно, че БНБ е дала указания на търговските банки да прилагат мерките по Закона за мерките изпиране на пари, защото в момента няма правна регламентация как да бъдат прилагани санкциите по акта „Магнитски“. Освен това бъдещата нормативната рамка трябвало да се приеме на ниво ЕС.
Всички ограничителни мерки позволяват блокиране на сметки за срок от 5 дни по искане на финансовото разузнаване към ДАНС, при запор от НАП или по санкционирано от съда искане на прокуратурата, допълни гуверньорът на БНБ. Според Радев данни някое от засегнатите лица да е напълно лишено от банкови сметки и операции по тях.
Йордан Цонев (ДПС) посочи, че са блокирани транзакции на лица от списъка „Магнитски“ за разплащания в България заради списъка на българското правителство и сега някои от тези лица не могат да си платят дори данъците към НАП. Радев отговори, че това може да се случи единствено по линия на ДАНС и със съдебно решение.
„Ако се направи преглед на всички такива случаи с блокирани транзакции, ще видите, че те са по изпълнение на процедурата, която се води по Закона за мерките срещу изпирането на пари“, категоричен бе той. От думите му стана ясно, че размерът на кредитите на засегнатите лица за общо 11.2 млн. лв. са незначителни на фона на общото портфолио на банките и кредити в цялата система за 65 млрд. лв. кредити
Привлечените в банките като депозити и други инструменти техни средства са 28.4 млн. лв или 0.029% от общо привлечени 97.3 млрд. лв. допълни той.
На 2 юни американското министерство на финансите обяви, че шестима български граждани, сред които Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, ще бъдат подложени на финансови санкции заради участие в корупция.
Първоначално НАП публикува списъка, който, бе обявен от Министерството на финансите на САЩ с 64-те фирми на Божков и Пеевски. По-късно той бе разширен от българското правителство с български ограничителен списък, който ще включва всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC, всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години, всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.
