DeFakto.bg DeFakto.bg
Досега парламентът не е нарушавал основния закон и решенията на Конституционния съд, пишат от БИПИ
Писмо до 46-о Народно събрания по повод предстоящия избор на двама нови конституционни съдии от тяхната квота са отправили от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
12-те съдии в КС са поделени на три квоти – парламентарна, президентска и на съдебната власт, като на всеки три години се сменят по четирима в състава. Сега е ред на Народното събрание на излъчи двама в КС, останалите – по един. Мандатът на конституционните съдии е 9 години.
Предизвикателствата пред действащия парламент са много, особено заради неяснотата колко дълго ще се задържи и той. В същото време самият КС обяви за противоконституционно продълржаването на мандата на свои членове до избора на техни приемници, подчертават от БИПИ.
Затова, задължително настоящото НС трябва да започне процедурата по избора.
Другият момент е, че този път изтичането на мандатите на парламентарните „пратеници“ в КС се разминава с няколко месеца, заради неосъщественото встъпване на Венета Марковска като конституционен съдия през 2012 г. По-късно депутатите избраха за конституционен съдия Гроздан Илиев. Но във всички случаи до ноември тази година Народното събрание трябва да е излъчило поне един от квотата си, на мястото на съдия Анастас Анастасов.
Публикуваме писмото на БИПИ едно към едно:
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за Конституционния съд Народното събрание избира 1/3 от състава на съда или понастоящем това са 2-ма съдии. През тази година изтича мандатът на 3-ма съдии от КС. Това са:
Съдия Анастас Анастасов, избран чрез редовна процедура от квотата на 41-то НС – ДВ, бр. 85, стр. 4 от 06.11.2012 г.
Съдия Георги Ангелов (бивш съдия от ВАС), избран от Общото събрание на съдиите на ВКС и ВАС – Решение № 2 от 24.09.2012 г. и ДВ, бр. 75, стр. 61 от 02.10.2012 г.
Съдия Борис Велчев – настоящ председател на КС, назначен от квотата на Президента на РБ (тогава Росен Плевнелиев) с Указ № 384 от ноември 2012 г., обн. в ДВ, бр. 85, стр. 6 от 06.11.2012 г.
Четвъртият съдия, чийто мандат изтича в началото на 2022 г., е съдия Гроздан Илиев, който също е от квотата на 41-то НС, но беше избран едва през февруари 2013 г. (ДВ, бр. 19, стр. 4 от 26.02.2013 г.). Припомняме, че причината за повторното провеждане на избор от парламента е образуваното дело за търговия с влияние и пране на пари, свързано с номинираната, избрана и почти назначена преди него съдия Венета Марковска, чието полагане на клетва бе бламирано в Конституционния съд с безпрецедентен акт на държавния глава.
Процедурата за избор на съдиите от Конституционния съд вече е започнала, тъй като, следвайки текстовете на ЗКС, неговият председател съдия Велчев е изпратил писма до релевантните за избора/назначението институции, в което ги уведомява за това.
Излишно е да се припомня важността на Конституционния съд, която през годините се повишава, тъй като се увеличава и броят на субектите, които могат да го сезират. Това, което е необходимо да се припомни е, че за разлика от всички останали органи, чиито мандати са изтекли (Главен инспектор и инспектори при ИВСС, КЕВР, КЗЛД, БНБ и др.) и които продължават да изпълняват своите функции при изтекъл мандат, което Съдът на Европейския съюз е определил като „изпреварващо послушание“, това правило не важи за съдиите от Конституционния съд.
Съгласно Решение № 1 от 2006 г. КС обявява за противоконституционна ал. 2 на чл. 5 от ЗКС, която урежда, че „членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници“. Решението на КС следва императивната логика на чл. 147, ал. 2 от Конституцията на РБ, която урежда мандата на конституционните съдии (9 години) и както е казано в самото решение „Смисълът на този срок е да се ограничи упражняването на правомощията на конституционните съдии в тези граници.“
От Български институт за правни инициативи наблюдаваме процедурите за избор на ръководните позиции в държавата от 42 Народно събрание и във връзка с това отправяме към Вас второ писмо по този въпрос. В последните години различните конфигурации в българския парламент са си позволявали да нарушават срокове и закони, свързани с избора на лица и колективни органи на управленски позиции, което е било повод за обществено напрежение и публични критики. Досега обаче, българският парламент никога не си е позволявал да нарушава Конституцията на РБ и да не се съобразява с Решенията на Конституционния съд.
Пред Вас като народни представители в 46-то НС стои задачата да попълните квотата в КС с двама съдии и процедурата за тяхното избиране вече трябва да е започнала. Имате няколко възможни варианта – провеждате обща процедура за двама юриста, които да попълнят квотата в КС, но този, който ще стане приемник на съдия Гроздан Илиев ще встъпи в началото на 2022 г., когато реално изтичат 9-те години от мандата му. Това е и по-икономичният вариант от гледна точка на процедура. Няма пречка и НС да проведе две отделни процедури и да попълни квотата си последователно съответно на изтичането на мандатите на съдия Анастасов и Илиев. Ако ситуацията продължава да се развива в посока предсрочни парламентарни избори, то най-вероятно процедурата за избор на втория съдия от парламентарната квота, ще се осъществи от следващото 47-мо НС.
Започването на процедура за избор на съдия/съдии за Конституционния съд от Ваша страна би показало мъдро, държавническо и отговорно поведение. Нещо повече, то би било в унисон с многократно заявяваното от всички парламентарно представени политически партии „възстановяване на парламентаризма“ в държавата. Важността на тази процедура придобива допълнителна тежест и от факта, че в обновения си състав КС следва да избере и нов председател на съда, а това може да се осъществи само след като обновяването от всички квоти е приключило.
От друга страна, непровеждането на тази процедура би довело до реална конституционна криза в страната и създаване на предпоставки за блокиране на правния ред.
Надяваме са да обърнете внимание на изложените тук аргументи и в най-скоро време да вземете решение за начало на процедурата.
