Defakto.bgПоисканата вчера от Върховна касационна прокуратура информация от здравния министър Стойчо Кацаров за дeйcтвията на Министерството на здравеопазването срещу разпpocтpaнeниeтo нa Koвид-19 и гoтoвнocттa по пpилaгaнe нa тpeтa вaĸcинaциoнна дoзa нa жeлaeщитe, за пореден път постави въпроса за границите на сътрудничество между властите.ВАП „разпита“ министъра по целия спектър на отговорности по контрола и предотвратяване на заболяването, като препоръча включително да засили кампанията за ваксиниране. В късния следобяд министърът отговори изчерпателно на поставените въпроси.„Бих предпочел кореспонденцията между нашите институции да не се води чрез медиите, но нямам против, ако предпочитате тази форма. Тя ми позволява освен Вас, отново да запозная обществото с действията на министерството на здравеопазването“, каза здравният министър. Той обясни, че Националният оперативен план не е административен нормативен акт, с който да се създават права и задължения за гражданите и институциите, а „план, създаден за да даде предвидимост, последователност, логика и условия за подобрена организация на борбата със епидемията от SARS-CoV-2.“ После се посочва, че действащите към момента противоепидемични мерки са съобразени с мненията на експертите и са публикувани на Интернет страницата на МЗ. Кацаров отговаря и на призива да се засили темпа на ваксинация като изброява на прокуратурата десетки инициативи. Посочва, че футболния отбор ЦСКА излязъл с тениски с призив „Ваксината спасява!“, че на рок фестивала в село Миндя популярни лица ще отправят призив хората да се ваксинират, както и че е имало мотообиколка по централните улици „С шума на мотори хората да се събудят за добрата идея“. Кацаров отчита и „отпечатване на 300 000 броя информационни брошури, тип Флаер А5, съдържащи информация за ваксините на достъпен език“, както и че „около 200 000 от изготвените от Министерството на здравеопазването брошури се разпространяват от Български пощи във всички пощенски клонове в страната“. На финала, министърът отправя контрапризив към прокуратурата „ да обмислите възможностите за по-активно участие на прокуратурата в контрола по спазването на противоепидемичните мерки„.Министърът се надавя, че ще бъде информиран дали са предприети някакви действия по отношение на разпространени, чрез медии сигнали за издаване на фалшиви сертификати за ваксинации и други нарушения, носещи белези на престъпления. В послепис Кацаров посочва, че текста от ЗСВ (чл.145, ал.1, т.1), на който се позовава прокуратурата, за да му иска информация и документи, не й дава това право. Дава примери с няколко решения на КС, но поради голямата ми заетост, свързана с настъпващата пандемична вълна, нямам време да влизам в правен спор, заключава министърът.Въпросите дали ВАП прекосява границите конституционните си правомощия в опит да контролира изпълнителната власт или това са действия, позволени от закона, отдавна са на прицел на юристите. Ето как коментира темата адвокат Емил А.Георгиев в личния си профил във Фейсбук:
Адв. Емил А. Георгиев
Опитът на прокуратурата да контролира изпълнителната власт е провокация към конституционния порядък
Много е симпатично как Върховна административна прокуратура изискала информация от служебния здравен министър относно какви действия се предприемат за ограничаване на разпространението на вируса в страната.
Въпросът, който веднага възниква, е „има ли прокуратурата такова правомощие въобще?“
По скромното ми мнение – не, няма.
Въпросното искане е основано на чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който гласи:
Чл. 145. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, като определя срок за получаването им;
Какви обаче са „предвидените в закона функции“?
Това могат да бъдат само правомощията по чл. 127 от Конституцията, който гласи:
Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
А че това могат да са само тези правомощия, знаем от няколко произнасяния на Конституционния съд, включително от придобилото известност напоследък Решение № 6 от 06.06.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 15 / 2016 г., което главният прокурор обича да цитира в своя полза, изтъквайки какво Народното събрание може или не може да го пита в светлината на принципа на разделението на властите.
В мотивите на въпросното решение на Конституционния съд четем:
В чл. 127 от Конституцията са посочени функциите на прокуратурата и способите за тяхната реализация, като основното в дейността ѝ, която конституционният законодател ѝ възлага, е да следи за спазването на законността при строго определени граници, очертани от способите, съдържащи се в чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията.
Това е, друго няма. Всичко останало са носталгия и непреживяни въжделения по съществувалия по времето на Народна република България „общ надзор за законност“ на прокуратурата съгласно чл. 133 от „Живковската“ конституция със съдържание:
Член 133
(1) Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.
(2) Прокуратурата защищава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверенитета на Република България, както и нейните политически и стопански интереси.
(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права.
Та, колкото и на прокуратурата да ѝ се иска, включително да ѝ се иска да си прави евтин пиар, тя не може да контролира изпълнителната власт, като ѝ изисква подобни отчети. Това е така, защото това е територия, запазена за директно избраните в Народното събрание народни представители. Те могат да осъществяват парламентарен контрол, да се възползват от процедурата на „питане“ и да получават отговори на поставени от тях въпроси. Така е предвидено в Конституцията, където подобни правомощия на прокуратурата няма.
Изпращането на подобни искания и разтръбяването им на сайта на ПРБ не само издава незачитане на основния закон и залегналия в него принцип за разделение на властите от страна на държавното обвинение, но и поставя на дневен ред риторичния въпрос дали това е резултат от некомпетентност или все пак се касае за открита провокация към конституционния порядък в нашата република.
DeFakto.bg DeFakto.bg
ВАП „разпита“ министъра по целия спектър на отговорности по контрола и предотвратяване на заболяването, като препоръча включително да засили кампанията за ваксиниране. В късния следобяд министърът отговори изчерпателно на поставените въпроси.„Бих предпочел кореспонденцията между нашите институции да не се води чрез медиите, но нямам против, ако предпочитате тази форма. Тя ми позволява освен Вас, отново да запозная обществото с действията на министерството на здравеопазването“, каза здравният министър. Той обясни, че Националният оперативен план не е административен нормативен акт, с който да се създават права и задължения за гражданите и институциите, а „план, създаден за да даде предвидимост, последователност, логика и условия за подобрена организация на борбата със епидемията от SARS-CoV-2.“ После се посочва, че действащите към момента противоепидемични мерки са съобразени с мненията на експертите и са публикувани на Интернет страницата на МЗ. Кацаров отговаря и на призива да се засили темпа на ваксинация като изброява на прокуратурата десетки инициативи. Посочва, че футболния отбор ЦСКА излязъл с тениски с призив „Ваксината спасява!“, че на рок фестивала в село Миндя популярни лица ще отправят призив хората да се ваксинират, както и че е имало мотообиколка по централните улици „С шума на мотори хората да се събудят за добрата идея“. Кацаров отчита и „отпечатване на 300 000 броя информационни брошури, тип Флаер А5, съдържащи информация за ваксините на достъпен език“, както и че „около 200 000 от изготвените от Министерството на здравеопазването брошури се разпространяват от Български пощи във всички пощенски клонове в страната“. На финала, министърът отправя контрапризив към прокуратурата „ да обмислите възможностите за по-активно участие на прокуратурата в контрола по спазването на противоепидемичните мерки„.Министърът се надавя, че ще бъде информиран дали са предприети някакви действия по отношение на разпространени, чрез медии сигнали за издаване на фалшиви сертификати за ваксинации и други нарушения, носещи белези на престъпления. В послепис Кацаров посочва, че текста от ЗСВ (чл.145, ал.1, т.1), на който се позовава прокуратурата, за да му иска информация и документи, не й дава това право. Дава примери с няколко решения на КС, но поради голямата ми заетост, свързана с настъпващата пандемична вълна, нямам време да влизам в правен спор, заключава министърът.Въпросите дали ВАП прекосява границите конституционните си правомощия в опит да контролира изпълнителната власт или това са действия, позволени от закона, отдавна са на прицел на юристите. Ето как коментира темата адвокат Емил А.Георгиев в личния си профил във Фейсбук:
