За двете освободени места има само двама кандидати – съдия Марина Михайлова от Върховния административен съд и съдия Деян Денев от Окръжен съд-Варна. Разбираем е ниският интерес към тези избори. Факторите за това са основно два. Първо, от сегашния мандат на Съвета остава едва година и повечето редови съдии не биха искали да се откъснат от делата си за такъв кратък период, след което отново да се върнат като редови съдии в системата, но с променени съдебни състави и натовареност. Второ, този състав на ВСС се ползва с изключително ниско ниво на доверие и искането за оставки е регулярно събитие.
Концепцията на Михайлова разглежда познатите проблеми с атестирането и конкурсите за повишаване на съдиите, обученията, актуализацията на възнагражденията, нормата за натовареност. Особен акцент е поставен именно на болезнения въпрос с електронното правосъдие (стр. 13 и сл. от концепцията ѝ). Изложени са редица предложения, но без да се отправят конкретни бележки по дефицитите именно на новоизградената информационна система на съдилищата. Вторият ключов въпрос – провалът на ВСС по съдебната карта е коментиран доколкото се застъпва тезата за запазване на съдилищата, без масово закриване на районни съдилища и намиране на работа на ниско натоварените.
Вторият кандидат Деян Денев изрично подчертава в мотивите си за участие, че не би се ползвал от популярния „кариерен бонус”, който му дава Законът за съдебната власт. Този т. нар. бонус е основен метод за влияние от политическата власт към членовете на ВСС. Той предвижда след изтичане на мандата на ВСС неговите членове, били съдии, прокурори или следователи, да могат да бъдат назначени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. И това спорно повишение е основен дразнител за редовите от системата.
Денев излага в концепцията си някои принципни виждания за изменения в състава на структурата на ВСС чрез редуциране на парламентарната квота и периодично обновление на състава по подобие на Конституционни съд. Важно за отбелязване е изразената подкрепа към съпротивата на ВКС и съдилищата по места срещу въвеждането на ЕИСС (стр. 16) както и отхвърлянето на Модел 4 за реформа на съдебната карта.
Ако двамата кандидати последователно удържат обещанията си в оперативната дейност на съдебния съвет определено работата им би имала положителен ефект. А има ли механизми за контрол на тези обещания?
Имат ли концепциите практическо измерение
Не, те служат като ориентир за избиращите ги, но реален механизъм за обвързване на поведението на избраните с обещаното няма. Няма и достъпна изпълнима процедура за отзоваване на излъчен от съдебната власт представител. И това обяснява защо тъй често лошото управление на публични ресурси от страна на членовете на ВСС и призивите за оставка остават без последствия. Така процедурата се движи по оста – контрол на входа, безконтролен мандат и шут нагоре към кариерния ръст на изхода.
*Коментарът е от седмичния бюлетин на Института за пазрана икономика