DeFakto.bg DeFakto.bg
Предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет, бъдещите му членове да заседават веднъж седмично и да не бъдат откъсвани от правораздаването, както и премахване на кариерните бонуси за Главния инспектор и членовете на инспекторта към ВСС, предлагат депутати от „Демократична България“ в законопроект за промени в Закон за съдебната власт. Той е внесен в деловодството на НС и носи подписите на съпредседателите на „ДБ“ Христо Иванов и Атанас Атанасов, Надежда Йорданова, Атанас Славов и др.
Проектът предвижда за времето на мандата си изборните членове – съдии, прокурори и следователи, да продължат да осъществяват юридическата си професия при намалена натовареност. Сега по време на мандата си във ВСС членовете му губят качеството си на съдии, прокурори и следователи.
Предлага се в ал.2 на чл. 16 от ЗСВ да се запише, че:
” (2) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който заседава веднъж седмично, юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.
- Създава се нова алинея 5:
”(5) За времето на мандата си изборните членове съдии, прокурори и следователи осъществяват юридическата си професия при намалена натовареност, определена с решение на съответната колегия.”
В мотивите на законопроекта е посочено, че промените целят да върнат статуса на ВСС до неговия конституционен замисъл на административен орган на съдебната власт, конструиран от съдии, прокурори, следователи, излъчвани от съответните професионални системи, както и от представители на другите правни професии, излъчвани от Народното събрание и от членове по право — председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор. Вносителите аргументират промените и с разбирането, че членовете на ВСС като магистрати не трябва да бъдат откъсвани от същинското правораздаване.
До 2007 г. изборните членове на ВСС, както и тези по право, „продължаваха да упражняват и другите си правни професии и това не създаваше никакъв законов проблем, защото тази форма на изпълнение на функциите им отговаряше в пълна степен на вложената в Конституцията идея за естеството и задачите на ВСС като административен орган, чиято основна задача е утвърждаване на независимостта на съдебната власт“.
След 2007 г. с промяна в ЗСВ се премина към статус на членовете на ВСС, който включва изрично пълна заетост и невъзможност да упражняват предишното си юридическо занятие. Припомня се, че този статус на членовете на ВСС е намерил отражение и в Решение на КС № 10 от 15.11.2011 г. по кд. № 6/2011, което прие, че членовете на съвета трябва да напуснат заеманата преди длъжност и да преминат на работа по трудово правоотношение в съвета. В цитираното решение на КС се приема дори, че „членовете на ВСС, избрани от съдебната квота, с факта на избора им загубват качеството на съдии, прокурори и следователи за времето на мандата си. Функциите, които те осъществяват като членове на съвета, са присъщи на тези в администрацията, независимо че се касае до администриране в съдебната система.’
Тази теза е „проблематична“ и разкъсва изкуствено връзката между качеството на съдия, прокурор и следовател и длъжността на член на ВСС, убедени са депутатите.
Невъзможностга да се изпълняват при пълна натовареност, равна на тази на останалите съдии, прокурори и следователи, правораздавателните функции (за същите) или другите правосъдни функции (за прокурорите и следователите) за периода на мандата, не означава, че изборният член на ВСС е загубил магистратското си качество, пише в мотивите. ВСС е административен орган на съдебната власт, който има основно кадрови функции и се състои от съдии, прокурори, следователи и представители на другите юридически професии, а не от някакъв особен вид „администратори” на съдебната власт, отбелязват от ДБ.
Категорични са, че запазването на качеството на съдии, прокурори и следователи на изборните членове е съществена гаранция, че съдебната власт ще осъществява своето самоуправление от независим орган, излъчван в мнозинството си от самата нея.
Изброени са и ред практически съображения за промяната в начина на функциониране на ВСС.
Отделянето на съдиите, прокурорите и следователите за пет години, колкото е продължителността на мандата, от пряката им работа, действа демотивиращо и като резултат добрите професионалисти в системата не желаят да участват в работата на кадровия орган. От друга страна, откъсването от дейностга по разглеждане на делата „деквалифицира членовете на ВСС, отчуждава ги от ежедневните проблеми на правораздаването, води до формиране на специфична бюрократична култура, което пречи за ефективното упражняване на правомощията“.
Промяната, свързана със статуса на членовете, налага предсрочното прекратяване на мандата на настоящия персонален състав на ВСС, за привеждане на дейността на органа в съответствие с конституционно установените изисквания за независимост на съдебната власт, е записано изрочно в мотивите.
В двумесечен срок от влизането на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в сила се провежда избор за членове на Висшия съдебен съвет. Дейностга на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява след образуването на новоизбрания по реда на този закон, но не по-късно от срока по изречение първо. Новият Висш съдебен съвет се смята за образуван, след като бъдат избрани две трети от неговите членове, е записано в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
Законопроектът премахва и специалните привилегии за главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС, които бяха създадени конюктурно от 44-то НС. Понастоящем законът предвижда възможност те да бъдат възстановени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора им. Според вносителите настоящото положение създава привилегия за съответните магистрати, които получават несправедливо преимущество за кариерно израстване спрямо останалите им колеги.
Предлага се в член 50 да се направят следните изменения:
- Алинея 1 се изменя такт.
„Чл.50 (1) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл.48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите, подали молба до съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се въстановяват на заеманата преди избора длъжност.”
Т.нар. „кариерни бонуси” за главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС, създават привилегия за съответните магистрати, която им предоставя несправедливо преимущество за кариерно израстване пред останалите магистрати, мотивират се вносителите. От друга страна, онези от лицата, които не са заемали длъжности в системата на съдебната власт преди избора им за главен инспектор и инспектори от Инспектората към ВСС, не разполагат с никаква възможност за „кариерно израстване“, респективно и спрямо тях може да се говори за поставянето им в непривилигировано положение.
Кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати. Не може да бъде приета тезата, че функции по контрол върху административната дейност, могат да бъдат приравнени на правораздавателна дейност, каквото на практика се получава в сега действащите текстове, категорични са от ДБ.
Смисълът на повишаването на магистрати в органите на съдебната власт е осигуряването на качествено осъществяване на правораздавателната дейност. Поради това, един от основните критерии за повишение е именно качеството на правораздаване на съответния магистрат.
Като допълнителен мотив за предложението е посочено и от обстоятелството, че по сега действащите норми, преценката за повишаване се прави от съответната колегия на ВСС. Сама по себе си тази ситуация поставя в конфликт на интереси съответната колегия на ВСС и създава условия на зависимост на всеки един член на ВСС от мнозинството, което се формира в процеса на работа в съответната колегия. Няма как да бъде оставен подобен правен абсурд да съществува в правния мир, казват от ДБ.
В преходните и заключителните разпоредби на законоппроекта е посочено още , че: Всички обявени след 10.02.2020 г. и неприключили конкурси за първоначално назначаване в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури се отменят с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
