Последни новини
Home / Законът / Какво трябва да питат народните представители главния прокурор?

Какво трябва да питат народните представители главния прокурор?

Defakto.bg

Андрей Янкулов, старши правен експерт на Антикорупционния фонд*

Единият наблюдаващ прокурор е разрешил разгласяване на информация по даденото досъдебно производство, защото имало висок обществен интерес, а другият по другото досъдебно не е разрешил. Макар и по него да има не по-малък обществен интерес, обаче в единия случай следствената тайна трябвало да се пази, а в другия – не. И точка, всичко нататък блокира, защото така бил преценил наблюдаващият прокурор. Който, освен това, никой не го и знае кой е.

Уместният въпрос към главния прокурор не е как единият или другият конкретен, но неизвестен, наблюдаващ прокурор е упражнил правомощието си по чл. 198 от НПК.  А какво е сторил той лично като главен прокурор, имайки на разположение инструмента „методически указания“ за точно и еднакво прилагане на закона от всички прокурори – задал ли е някакви обективни критерии за „висок обществен интерес“, за това как да се преценява кога е допустимо пренебрегване на следствената тайна и кога не е.  Защото неконтролираното от никого и на базата на нищо упражняване на правомощието на прокурора по чл. 198 от НПК много лесно се превръща в произвол, което и виждаме на практика. По едни дела се четат резултати от СРС-та по новините, по други нищо не можело да се каже дори на парламентарна комисия. Срещу това произволно прилагане на закона главният прокурор трябва да реагира като върховен административен ръководител на прокуратурата чрез възможността да отправя методически указания, а не да обяснява как нищо не можел да направи, понеже всичко си било преценка на прокурора Х.

От Антикорупционния фонд в двата годишни мониторингови доклади за разследванията на корупция по високите етажи на властта за 2019 и 2020 година сме отправяли подобни препоръки:

Първо, за изработване на критерии за корупционни дела от „висок обществен интерес“, защото иначе разследване за щети от половин милиард и разследване за подкуп от сто лева на пътя се оказват с еднаква тежест в годишните доклади на ПРБ;

Второ, за повишаване на прозрачността на действията на прокуратурата по отношение на случаите от висок обществен интерес при съблюдаване на баланса с презумпцията за невиновност и следствената тайна на досъдебната фаза на процеса.

Именно задаването на тези механизми е от компетентността на главния прокурор. Но не го прави, защото е много удобно да можеш да се скриеш уж зад решението на неизвестен твой подчинен, особено пък когато на всеки с малко познания за това как функционира тази институция на практика, а не на книга, е ясно, че точно тези решения дори не се вземат от наблюдаващия прокурор, а много над него.

*Коментарът е от профила на автора във Фейсбук

About De Fakto

Проверете също

КПКОНПИ към министър Йорданова: Повторението на кухи фрази прикрива липсата на капацитет и реални закони

„Повторението на едни и същи кухи фрази в публичното пространство от министъра на правосъдието и …

Надежда Йорданова към прокуратурата: Какво става с „кюлчетата и банкнотите“ и автентичността на записите?  

  Очаквам на 8 февруари решението на Конституционния съд по въпроса  дали правосъдният министър може …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.