Последни новини
Home / Законът / Николай Колев-Босия осъди прокуратурата за незаконно обвинение за хулиганство

Николай Колев-Босия осъди прокуратурата за незаконно обвинение за хулиганство

Defakto.bg

Николай Колев-Босия осъди прокуратурата за незаконно обвинение по Закона за отговорността на държавата. ПРБ трябва да му плати 5 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди, 3500 лева за имуществените вреди – разноските за адвокат на две съдебни инстанции, както и 339,21 лв разноски за делото по ЗОДОВ.

Решението на съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд е от края на юли. То не е окончателно, може да се оспори пред Софийския апелативен съд. Но е поредното осъждане на прокуратурата за незаконно обвинение.

В конкретния случай обвинението срещу Босия е било за хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК, а поводът – „доматеният“ протест пред парламента на 9 септември 2015 г. Тогава Николай Колев и негови съмишленици хвърлят по сградата на Народното събрание домати и яйца в знак на протест срещу корупционните практики в изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ за продажба на шофьорски книжки. Протестът е бил разрешен, но участници в него, сред които и Босия задържани сутринта и освободени вечерта на 9 септември. В същия ден на Колев е повдигнато обвинението за хулиганство.

Наказателното преследване е продължило около 3 години и 2 месеца, като е приключило на 21 ноември 2018 г. с влязла в сила оправдателна присъда. По казуса са се произнесли софийсите районен и градски съд, единодушно: невинни! Забележителното е, че пред СГП градската прокуратура не е поддържала протеста на районната срещу оправдателните присъди.

В исковата си молба по ЗОДОВ Босия е посочил, че темата за задържането му е била масово разпространена чрез националните телевизии, като коментарите за предприетите срещу него действия от прокуратурата станали публично достояние. Заявява също, че ПРБ е внушавала на обществото, че той е лице с престъпни наклонности, а „предвид житейския му опит и възраст това дало основание недоброжелателни лица да определят ищеца като човек с психични отклонения“. Това довело до охладняване на отношенията с добри познати, дори приятели, до уронване на публичния му образ, изграждан четири десетилетия, а свеждането на действията му до хулиганска проява, която като правна характеристика кореспондира на ниско култури и необразовани, с липсващо елементарно възпитание, било унизително. В крайна сметка кампанията срещу него довела до влошаване на здравословното му състояние и обостряне на хронични заболявания, а това заедно с публичното му заклеймяване като престъпник и до влошаване на отношенията в семейството му, което продължило месеци.

Софийският градски съд приема за напълно доказано както претърпяването на сочените вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. И частично удовлетворява иска за обезщетение за моралните вреди – 5000 лева, което отговаря на критерия за „справедлив размер“ и изцяло за материалните – 3500 лева.

В решението на съдия Петя Алексиева се казва:

„По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението:

На 09.09.2015 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2515/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 37944/2015 г. по описа на СРП по обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание, т.е. за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от Допълнителната разпоредба на НК. . В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът се чувствал обиден, депресиран и доста унизен, както и че бил представен пред обществото като престъпник, какъвто не е, защото отстоявал свои права в интерес на обществото. Установява се, че воденото срещу него наказателно производство, довело и до напрежение в семейството му и конфликти със съпругата му, детето му било питано в училище дали баща му е престъпник, както е представен в медиите.

Ищецът не доказа други вреди, надхвърлящи по обем и интензитет обичайните, които се търпят.

С оглед на горното Софийски градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 5 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца морални вреди.

При определяне на този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с чисто съдебно минало.

Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен за горницата до частично предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

По иска за имуществени вреди. По съображения изложени по-горе в настоящото решение, искът се явява основателен. По възражението на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото е неоснователно.

Съобразно задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г., т.д. № 1/2017 г. на ОСГК, ВКС, при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Съдът намира, че платеното от ищеца в общ размер възнаграждение от 3500 лв. не е прекомерен, като намира, че същият е изплатен за осъществявана защита в продължение на три години и два месеца, както на досъдебното производство, така и пред две съдебни инстанции. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, защитникът е осъществявал в пълен обем защитата на обвиняемия, впоследствие подсъдим, осъществявайки редица процесуални действия, включително и множество такива по обжалване пред прокурор при СРП, положил е значителни професионални усилия.

Предвид горното съдът намира, че платеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, като в тази връзка напълно споделя съдебната практика, обективирана в постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017 г., IV г. о., ГК, с което Върховният касационен съд е приел, че обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото-в началото на производството, когато се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени точно фактическата и правна сложност на делото, нито точно какви съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока-многократно минимално допустимия размер.

Предвид горното искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер“.

Пълният текст на решението тук

About De Fakto

Проверете също

ВКС образува тълкувателно дело по защитата на правото на интелектуална собственост

Във ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпрос, свързан с производствата по защита на правото …

Ген.адвокат по българско дело: Съдът трябва да изясни дали прокуратурата защитава обществен интерес като използва лични данни по дело срещу нея

Могат ли в хода на наказателно производство да се обработват лични данни на лица в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.