DeFakto.bg DeFakto.bg
Николай Колев-Босия осъди прокуратурата за незаконно обвинение по Закона за отговорността на държавата. ПРБ трябва да му плати 5 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди, 3500 лева за имуществените вреди – разноските за адвокат на две съдебни инстанции, както и 339,21 лв разноски за делото по ЗОДОВ.
Решението на съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд е от края на юли. То не е окончателно, може да се оспори пред Софийския апелативен съд. Но е поредното осъждане на прокуратурата за незаконно обвинение.
В конкретния случай обвинението срещу Босия е било за хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК, а поводът – „доматеният“ протест пред парламента на 9 септември 2015 г. Тогава Николай Колев и негови съмишленици хвърлят по сградата на Народното събрание домати и яйца в знак на протест срещу корупционните практики в изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ за продажба на шофьорски книжки. Протестът е бил разрешен, но участници в него, сред които и Босия задържани сутринта и освободени вечерта на 9 септември. В същия ден на Колев е повдигнато обвинението за хулиганство.
Наказателното преследване е продължило около 3 години и 2 месеца, като е приключило на 21 ноември 2018 г. с влязла в сила оправдателна присъда. По казуса са се произнесли софийсите районен и градски съд, единодушно: невинни! Забележителното е, че пред СГП градската прокуратура не е поддържала протеста на районната срещу оправдателните присъди.
В исковата си молба по ЗОДОВ Босия е посочил, че темата за задържането му е била масово разпространена чрез националните телевизии, като коментарите за предприетите срещу него действия от прокуратурата станали публично достояние. Заявява също, че ПРБ е внушавала на обществото, че той е лице с престъпни наклонности, а „предвид житейския му опит и възраст това дало основание недоброжелателни лица да определят ищеца като човек с психични отклонения“. Това довело до охладняване на отношенията с добри познати, дори приятели, до уронване на публичния му образ, изграждан четири десетилетия, а свеждането на действията му до хулиганска проява, която като правна характеристика кореспондира на ниско култури и необразовани, с липсващо елементарно възпитание, било унизително. В крайна сметка кампанията срещу него довела до влошаване на здравословното му състояние и обостряне на хронични заболявания, а това заедно с публичното му заклеймяване като престъпник и до влошаване на отношенията в семейството му, което продължило месеци.
Софийският градски съд приема за напълно доказано както претърпяването на сочените вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. И частично удовлетворява иска за обезщетение за моралните вреди – 5000 лева, което отговаря на критерия за „справедлив размер“ и изцяло за материалните – 3500 лева.
В решението на съдия Петя Алексиева се казва:
„По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението:
На 09.09.2015 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2515/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 37944/2015 г. по описа на СРП по обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание, т.е. за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от Допълнителната разпоредба на НК. . В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът се чувствал обиден, депресиран и доста унизен, както и че бил представен пред обществото като престъпник, какъвто не е, защото отстоявал свои права в интерес на обществото. Установява се, че воденото срещу него наказателно производство, довело и до напрежение в семейството му и конфликти със съпругата му, детето му било питано в училище дали баща му е престъпник, както е представен в медиите.
Ищецът не доказа други вреди, надхвърлящи по обем и интензитет обичайните, които се търпят.
С оглед на горното Софийски градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 5 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с чисто съдебно минало.
Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен за горницата до частично предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
По иска за имуществени вреди. По съображения изложени по-горе в настоящото решение, искът се явява основателен. По възражението на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото е неоснователно.
Съобразно задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г., т.д. № 1/2017 г. на ОСГК, ВКС, при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Съдът намира, че платеното от ищеца в общ размер възнаграждение от 3500 лв. не е прекомерен, като намира, че същият е изплатен за осъществявана защита в продължение на три години и два месеца, както на досъдебното производство, така и пред две съдебни инстанции. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, защитникът е осъществявал в пълен обем защитата на обвиняемия, впоследствие подсъдим, осъществявайки редица процесуални действия, включително и множество такива по обжалване пред прокурор при СРП, положил е значителни професионални усилия.
Предвид горното съдът намира, че платеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, като в тази връзка напълно споделя съдебната практика, обективирана в постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2017 г., IV г. о., ГК, с което Върховният касационен съд е приел, че обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна сложност на делото-в началото на производството, когато се упълномощава адвокат, обвиняемият не може да прецени точно фактическата и правна сложност на делото, нито точно какви съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока-многократно минимално допустимия размер.
Предвид горното искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер“.
Пълният текст на решението тук
