Последни новини
Home / Актуално / Пунктуално за “Сакскобургготски срещу България”: Царят спечели споразумение за дървесината, но не и реституция на имотите

Пунктуално за “Сакскобургготски срещу България”: Царят спечели споразумение за дървесината, но не и реституция на имотите

Defakto.bg

Без изненади  във вторник Европейският съд осъди България  заради наложения през декември 2009 г. мораториум на т.нар. “царски” имоти, но само за продължителната забрана да се да се търгува с дървесината от рилските гори.  Съдът  потвърди,  че  отмяната на царската реституция, извършена докато Симеон Сакскобургготски  беше министър председател на България, е напълно в съответствие с конвенцията за човешките права и практиката на Страсбург.  Обяви,че българските съдилища са се справили убедително с  делата за царските имоти “Ситняково” и “Саръгьол”, които бяха върнати на държавата.

Заради важността на решението и “разнообразното ” му възприемане, предлагаме още един пунктуален и просветителски поглед върху сагата и решението на Европейския съд по правата на човека в Страсубрг, резюмирано от компетентен специалист.

Доц. Светла Маргаритова

Доц. Светла Маргаритова,  pravanachoveka.com
Решението по допустимост по жалбата Симеон Сакскобургготски и други  бе постановено на 20 март 2018 г. и в него бяха обединени за общо разглеждане три жалби, включващи не само Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Хробок, но и други петима наследници на Фердинанд. Жалбата на последните бе обявена за недопустима. Съдът допусна за разглеждане оплакванията по  две жалби – №№  38948/10  и 8954/17)

В   решението от 7 септември 2021 г. Съдът хронологично проследява всички събития в исторически аспект от  коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от Областните управители и възстановяването им на „правоимащите“ жалбоподатели.

Съдът се произнася по отделно относно допустимостта на оплакванията за отделните имоти, които са предмет на настоящата жалба.

  1. На първо място той подлага на анализ претенцията относно отказа на властите да признаят двамата жалбоподатели за собственици на имението „Ситняково“ и комплекса „Саръгьол“. Той най-напред отбелязва, че тези имоти са възстановени по административен ред (чрез отписването им от регистрите за частна държавна собственост от областните управители – бл. Моя, Св.М.). Но националната съдебна практика на административните съдилища е последователна, че този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбоподателите са имали „притежание“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1, позовавайки се на решението си по допустимост по делото Velikin and Others v. Bulgaria ((dec.), no. 28936/03, 1 December 2009, § 67). По-нататък Съдът изследва въпроса дали жалбоподателите са имали „легитимно очакване“ да бъдат признати за собственици на претендираните два имота. Той посочва, че националните съдилища са достигнали до два извода в хода на съдебните производства – че наследодателите на жалбоподателите не са придобили тези имоти в качеството си на частни лица, а те са били предоставени на Интендантството (което е било държавен орган), както и че решението на Конституционния съд от 1998 г. не би могло да ги легитимира като собственици. Съдът припомня, че националните съдилища са тези, които имат право да тълкуват законодателството и фактите и не е негова работа да се намесва в тази им дейност. Приемайки техните аргументи, въз основа на които са постановени съдебните решения, отхвърлящи претенциите на жалбоподателите, Европейският съд достига до извода, че последните не са имали „легитимното очакване“ да станат собственици, поради което жалбата им за тези два имота е недопустима ratione materiae.
  2. По повод оплакването за нарушение на чл. 6§1 във връзка с водените дела за горепосочените имоти Съдът намира, че изводите на националните съдилища не са произволни или явно необосновани. Те  са разгледали и отговорили подробно на доводите на жалбоподателите  като са се позовали на съответните разпоредби на вътрешното право. Ето защо той достига до извода, че  оплакването е  недопустимо поради неговата необоснованост.

Колкото до претенцията за нарушение на  чл. 13 Съдът преценява, че в настоящия случай той не намира приложение, поради което жалбата в тази й част е недопустима ratione materiae (в този смисъл той се е произнесъл в решението Walter v. Italy (dec.), no. 18059/06, 11 July 2006).

  1. Oплакванията, свързани с последиците от наложения мораториум от Народното събрание през 2009 г. върху всички имоти, възстановени по административен ред на жалбоподателите, са по чл. 1 от Протокол 1, чл. 6§1, чл. 13 и чл. 14. Съдът отбелязва, че самият мораториум включва два компонента – а/ забрана за всяко прехвърляне на имотите, които жалбоподателите твърдят, че са придобили, и б/ забрана за всякаква търговска експлоатация на същите имоти. Ето защо той подлага на анализ всеки от тези два аспекта на възможно нарушение по отделно.

По повод забраната за прехвърляне на собственост и  повдигнатото оплакване по чл. 14 Съдът достига до извода, че то е недопустимо поради неизчерпване на наличните вътрешноправни средства за защита, които той намира за ефективни , но те не са изчерпани (той има предвид възможността да се претендират вреди по Закона за защита от дискриминация).

Оплакването по чл. 1 от Протокол е анализирано с оглед  допустимосттта му   по отношение на всеки отделен имот.

По повод имението „Ситняково“ и комплекса „Саръгьол“ Съдът достига до извода, че доколкото вече е установил, че жалбоподателите не са имали нито „съществуващо притежание“, нито „легитимно очакване“ за придобиване на собственост, претенцията, че са претърпели вреди от наложения мораториум е недопустима ratione materiae.

Не е установено нарушение в този аспект от последиците от мораториума и по повод имотите в с. Баня,    Врана и  Бистрица, тъй като жалбоподателите не са предявили никакви искове за справедливо обезщетение въз основа на пропуснати ползи от търговската експлоатация на   имотите, докато те са направили такова искане по отношение на горската земя. Ето защо оплакването по чл. 1 от Протокол 1 е прието за недопустимо ratione personae.

  1. По повод оплакванията по чл. 6§1 и чл. 13 Съдът обявява за допустими следните оплаквания по член 6 § 1 и 13 от Конвенцията: оплакванията относно невъзможността на жалбоподателите да оспорят забраната за разпореждане с имота в с. Баня (§§223-224 ) и оплакванията относно невъзможността да се оспори забраната за всякаква търговска експлоатация на именията Ситняково, Сарагьол, Бистрица Врана и Баня (§§ 227-228), както и относно невъзможността за търговска експлоатация на горските земи.
  2. II. Във връзка с основателността на повдигнатите оплаквания най-напред е анализирано това по чл. 1 от Протокол 1. Европейският съд изрично уточнява, че доколкото е обявил за допустимо единствено това, свързано с експлоатацията на земите от горския фонд, той ще се произнесе само по него.

1. С шест решения на поземлената комисия, респективно – на Службата по земеделие и гори в Самоков на жалбоподателите и други наследници на Фердинанд са възстановени общо около 1654  хектара земи от горския фонд. Тези решения не са обжалвани, влезли са в сила и жалбоподателите са въведени във владение. През 2005 г. Изпълнителната агенция по горите одобрява плана   относно управлението и икономическото използване на горите на жалбоподателите. Впоследствие  те започват да  извършват сеч. През   2007 и 2008 г.   продават част от парцелите на трети страни. Решението на Народното събрание от декември 2009 г.  забранява каквато и да било експлоатация и търговска дейност на реституираните имоти, включително и на земите, попадащи в горския фонд. Поради това Съдът заключава, че е имало намеса в правото на собственост на жалбоподателите, изразяваща се в „контрол върху ползването на собствеността“(подобни са случаите на Debelianovi v. Bulgaria, no. 61951/00, § 51, 29 March 2007, and Werra Naturstein GmbH & Co KG v. Germany (merits), no. 32377/12, § 41, 19 January 2017) Той приема, че тази намеса е законна и е преследвала легитимна цел, основавайки се на аргументите, изложени при обсъждането на въпроса относно налагането на мораториум и преди всичко този за наличието на риск голяма част от горите да бъдат безвъзвратно унищожени в резултат на извършваната сеч, което неминуемо води до наличието на обществен интерес (виж §§ 259-260 от решението). В случая въпросът опира до преценката доколко тази намеса е била пропорционална на преследваната цел. В този аспект Съдът отправя няколко забележки към възраженията на Правителството.

На първо място, не е било доказано, че извършваната сеч е в нарушение на одобрения план от Агенцията по горите и че е незаконна, а освен това съществуват достатъчно законови инструменти, включително и наличието на наказателна отговорност в случаите на незаконна сеч. Правителството не е оправдало приемането на такова глобално решение за пълна забрана на всякаква търговска дейност, а Съдът отбелязва, че той следва да вземе под внимание съществуването на всякакви алтернативни пътища за постигането на легитимната цел.

На второ място, ако се окаже, че държавата е собственик на спорните земи, то няма пречка тя да претендира да й се заплати за нанесените вреди и пропуснатите ползи.

На трето място,Съдът отбелязва продължителността на намесата, която продължава и към настоящия момент, макар че първоначално идеята е този мораториум да бъде временен до приемането на специално законодателство. Така   жалбоподателите са поставени в ситуация на несигурност относно края на намесата, от която се оплакват. Важно е също така, че властите не са положили усилия през този продължителен  период да оценят положението на жалбоподателите (които не са имали право на компенсация) и ефекта от спорното ограничение. Не на последно място жалбоподателите не са имали възможност да оспорят спорното ограничение или да поискат отмяната му. Правителството счита, че жалбоподателите са успели да защитят правата си в националните съдебни производства. Съдът обаче посочва, че това производство, в което държавата предявява иск rei vindicatio срещу жалбоподателите (то все още е висящо), засяга собствеността върху горската земя, а не нейната евентуална търговска експлоатация и ограниченията по нея.

На основание всички тези аргументи Съдът достига до извода, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите е била непропорционална на преследваната цел, поради което в този аспект е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

  1. Относно оплакванията по чл. 6§1 Съдът подчертава, че чл. 6 не гарантира правото на достъп до съд, който да има правото да обезсили или да отмени закон, приет от законодателната власт. Прочее жалбоподателите не повдигат и подобно оплакване. Те се оплакват, че решението на Народното събрание от 18 декември 2009 г. не подлежи на съдебен контрол от съд или друг орган по силата на самата Конституция. Съдът не приема довода на правителството, изложен по повод земите от горския фонд, но еднакво валиден и за всички останали имоти, че съдебните производства относно спора за правото на собственост са различни и те не осигуряват ефективен достъп до съд по повод оплакванията за наложения мораториум. Ето защо Европейският съд достига до извода, че е налице нарушение на чл. 6§1 по повод достъпа им до съд. Наред с това той намира, че не се налага да се произнесе отделно относно наличието на нарушение на чл. 13.
  2. По повод претенциите за вреди и пропуснати ползи, доколкото те касаят имуществени такива във връзка с наложената забрана за търговска дейност върху земите от горския фонд, Съдът намира, че не е готов да се произнесе и приканва страните да постигнат споразумение и да го уведомят в срок от шест месеца от влизането в сила на настоящото решение.  (*Заглавието е на редакцията)

About De Fakto

Проверете също

Съдия Татяна Жилова е новият председател на Съюза на съдиите в България

Татяна  Жилова от Административен съд София-град е новият председател на Съюза на съдиите. Тя беше …

Министърът на правосъдието проф. Стоилов: Няма да ползвам автомобилите на Бюрото за защита като лична охрана

  Специализирано правосъдие – да, но без специализиран съд За разлика от главния прокурор, аз …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.