DeFakto.bg DeFakto.bg
Представлява ли възмездна доставка на услуги по смисъла на Директивата за ДДС1 дейността по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги на зрители от национален обществен телевизионен оператор като Българска национална телевизия, която е финансирана от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не заплащат такси за телевизионното излъчване? С този въпрос Административен съд – София се обърна с преюдициалното запитване към Съда на ЕС по спор между Българска национална телевизия (БНТ) и директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) за правото на БНТ да приспада ДДС.
Отговорът е отрицателен, съобщи пресеслужбата на Съда.
Казусът
БНТ е национален обществен телевизионен оператор, който се финансира частично със субсидия от държавния бюджет и частично с приходи от собствена търговска дейност. Според БНТ субсидията от държавния бюджет не попада в обхвата на ДДС, поради което за БНТ възниква право на приспадане на пълния размер на данъка върху стоките и услугите, използвани за целите на дейността ѝ, финансирана както със субсидия, така и с приходи от търговска дейност. Това тълкуване не е възприето от органите по приходите и с ревизионен акт от 14 декември 2016г., потвърден с решение на директора на ЦУ на НАП, обжалвано пред запитващата юрисдикция, е извършена корекция на декларираните от БНТ резултати за посочените данъчни периоди, като са установени задължения за ДДС в общ размер на 1 568 037.04 лв. и лихви (за периода 15.10.2015 г. – 14.12.2016 г.) в общ размер на 144 138.74 лв.
Органите по приходите признават частичен данъчен кредит за доставки, за които БНТ е ползвала пълен данъчен кредит.
Преюдициалното запитване
Администратиевн съд София – град отправя няколко въпроса до Съда, с които иска тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС2, за да се установи дали дейността на оператор като БНТ, която е финансирана от държавата под формата на субсидия, представлява „възмездна“ доставка по смисъла на Директивата, както и дали този оператор има право да приспадне както и дали този оператор има право да приспадне изцяло или отчасти — платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и услуги, използвани за целите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и на дейностите му, които не попадат в приложното поле на ДДС.
Преценката на Съда
Най-напред, Съдът припомня константната си практика, че доставката на услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на Директивата за ДДС само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на определяема услуга, предоставена на получателя. Случаят би бил такъв, ако съществува пряка връзка между предоставената услуга и получената ѝ равностойност.
По-нататък, Съдът отбелязва, че при аудио-визуални медийни услуги, които се доставят от национален обществен доставчик на зрителите и се финансират от държавата чрез субсидия и за които зрителите не плащат никаква такса, не съществува нито правоотношение между този доставчик и тези зрители, в рамките на което да се правят взаимни престации, нито пряка връзка между тези аудио-визуални медийни услуги и тази субсидия.
Според Съда субсидията, и субсидираната дейност са уредени въз основа на закона. Отпускането на субсидията, с която поначало е предвидено да се финансират дейностите на националния обществен доставчик за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и която се определя на базата на норматив за час програма, не зависи от това дали зрителите реално използват доставяните аудио-визуални медийни услуги, нито от самоличността или от конкретния брой зрители на съответната програма. Следователно между държавата, която изплаща субсидия от бюджета си, за да финансира аудио-визуални медийни услуги, и зрителите, които се ползват от тези услуги, няма пряка връзка и не е налице насрещна престация, тъй като всъщност от посочените услуги се ползват не лица, които могат да бъдат ясно идентифицирани, а всички потенциални зрители.
Поради това Съдът стига до извода, че дейността на национален обществен телевизионен доставчик като БНТ по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги на зрителите, която е финансирана от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не заплащат такси за телевизионното излъчване, не представлява доставка на услуги, извършвана възмездно, по смисъла на Директивата за ДДС.
По отношение на правото на приспадане на ДДС, Съдът припомня, че установеният с Директивата за ДДС режим на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на ДДС, дължим или платен във връзка с цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира пълната неутралност от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС.
Съдът припомня, че когато придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, освободени от или непопадащи в приложното поле на ДДС, не може да се събира данък за извършени, нито да се приспада такъв за получени доставки.
По тези съображения Съдът приема, че националнен обществен телевизионен доставчик като БНТ може да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които дават право на приспадане, но не може да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които не попадат в приложното поле на ДДС.
Държавите членки следва да определят методите и критериите за разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между облагаеми сделки и сделки, непопадащи в приложното поле на ДДС, като отчитат целта и структурата на Директивата за ДДС, спазвайки принципа на пропорционалност
1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2 Член 2, параграф 1, буква в), член 132, параграф 1, буква р) и член 168 от Директивата за ДДС.
изцяло или отчасти — платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и услуги, използвани за целите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и на дейностите му, които не попадат в приложното поле на ДДС.
