Прокуратурата е прекратила разследването срещу бившия социален министър Емилия Масларова

Прокуратурата е прекратила дългогодишното разследване срещу бившия социален министър от кабинета „Станишев“ Емилия Масларова, съобщи вестник „Сега“.

Масларова беше подведена под отговорност за присвояване на над 11 млн. лева при ремонта на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. Прокуратурата твърдеше, че тя е извършила престъпление по служба. Заедно с нея обвинени бяха собственикът и управителят на фирма „Стара Загора 2007“, неин заместник-министър, бившият главен секретар на социалното ведомство, както и служителят, който е отговарял за контрола на ремонтните дейности.

Делото срещу Масларова беше образувано през лятото на 2009 г., а на 5 ноември  главният прокурор поиска  сваляне на депутатския й имунитет, от който тя сама се отказва.

Процесът влезе в Софийския градски съд през 2010 г. Пет години по-късно всички подсъдими бяха оправдани.

През 2015 г. на първа инстанция Софийският градски съд изцяло оправдава Масларова.

През 2017 г. Софийският апелативен съд отмени това решение и върна  делото на прокуратурата заради „неясни и алогични обвинения“.

Масларова в жалба  до Страсбург  повдигна оплаквания за нарушения на чл. 6 и на чл. 13 от Евроконвенцията,  като акцентира за нарушена презумция за невиновност  от изявления на Бойко Борисов, Борис Велчев, Стелиана Кожухарова и Пламен Нунев.

На 31 януари 2019 г. Съдът в Страсбург осъди България. Изявленията и коментарите на говорителя на главния прокурор и на депутата Нунев, направени по повод обвиненията срещу Емилия Масларова, са нарушили презумпцията, че всеки е невинен до доказване на противното, посочи съдът.

Изявленията на говорителя, направени на  пресконференция са надхвърлили границите на „обикновената информация“,  като изказването на говорителя на главния прокурор недвусмислено сочело  Масларова като отговорна за злоупотреба с публични средства, за които е  била обвинена, но не и осъдена. Тази част от решението продължава да е актуално и с днешна дата.

За изявления на народния представител Пламен Нунев (ГЕРБ), тогава зам.-председател на парламентарната комисия , огласил  повдигнатите на Масларова обвинения като  пример за корупция. „Неговите заявления са преминали отвъд обикновеното предаване на информация и биха могли да се тълкуват от широката общественост като категорично твърдение от високопоставен държавен служител относно вината на г-жа Масларова в контекста на наказателното производство за присвояване“, се каза в решението.

В искането на главния прокурор от 5 ноември 2009 г. за сваляне на депутатския имунитет не бяха  открити нарушения. Що се отнася до  Борисов, в жалбата е посочена публикация в „24 часа“, в която е препредаден коментара му за повдигнатото обвинение, без директни цитати.  Така не е установено какво точно е заявил министър-председателят,  прие Евросъдът.

Единодушно съдиите приеха нарушение на чл. 13 за правото на ефективни вътрешноправни средства за защита – Масларова не е можела да заведе иск срещу депутат и прокурор , които имат имунитет за направените от тях изявления. Нещо повече, нормите на българските закони или поне тяхното тълкуване в подобни казуси изискват доказване на невинността, за да се търси сметка за погазването на презумпцията за невиновност.

Адвокатът й пред Съда по човешките права, адвокат Михаил Екимджиев след решението, коментира: Това е още едно доказателство, че правото и прокуратурата не трябва да бъдат употребявани за разчистване на политически сметки. Напомни, че главните прокурори и говорителите им трябва да  видят от това решение на съда и да се подсетят как не трябва да бъде информирана обществеността.

Европейският съд определи обезщетение от 8 000 евро – 5000 евро за неимуществени вреди и 3 000 евро за разноски. Никой не се наема да гадае колко би  струвало на данъкоплатците едно осъждане от Масларова на държавата заради безславното обвинение на прокуратурата.