Последни новини
Home / Законът / ЕК предупреди България за дупки в законодателство по наказателни дела, наш съдия вече сезира Съда на ЕС по въпроса

ЕК предупреди България за дупки в законодателство по наказателни дела, наш съдия вече сезира Съда на ЕС по въпроса

Defakto.bg
Съдия Мирослав Петров

Европейската комисия изпрати мотивирано становище с предупреждение, че следва наказателна процедура срещу България, тъй като страната не е гарантирала правилното транспониране на регламентите на ЕС за правото на информация за наказателното производство. Такава процедура е открита и срещу Ирландия, Латвия и Португалия. Директивата, която е от 2012 г. гарантира на лицата, срещу които се водят наказателни производства, че ще бъдат коректно и навременно информирани за правата си, включително във връзка с обвинението, да имат достъп до адвокат и безплатни правни консултации, съобщи БНР. Тя е част от правната рамка на ЕС за справедлив процес, с която се гарантира, че правата на заподозрените и на обвиняемите лица са защитени в достатъчна степен, се казва в официалното съобщение на ЕК.

ЕК посочва, че част от  мерките за транспониране на директивата, не са адаптирани по подходящ начин в българското законодателство, а  България разполага със срок от два месеца, за да предприеме необходимите действия за отстраняване на недостатъците.

Мотивираните становища са втората фаза на наказателните процедури, след което Еврокомисията може да даде държавата на съд, ако до два месеца не докладва за предприетите мерки за уеднаквяване на вътрешното право с европейското законодателство.

По съвпадение в началото на седмицата съдията от Софийски районен съд  Мирослав Петров отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, в което постави въпроса  за правото на информация при задържането с огледа правото на защита –  допустимо ли  е основанията за арест на заподозрян в извършване на нарушение или престъпление да не се посочват в заповедта за задържане, а в други документи, които не се представят незабавно, а едва при оспорването пред съд.  Въпросът е възникнал след по повод дело на  участник в протестите миналата година, пострадал и от полицейско насилие.. СРС го оправдава  поради недоказаност на нарушението.  По делото се установя обаче оскъдна информация  за причините на ареста, както и липса на  данни, че прокурорските органи са провели разследване на за твърдяното полицейско насилие, писа Лекс.

Анализът, който съдията прави на практика на българските съдилища, установява, че  тя допуска по-късното представяне на основанията за арест, а това  е  пречка за  ефективното право на защита, сочи съдията. Отбелязва, че   според практиката на Върховния административен съд (ВАС) е достатъчно да има писмени или устни данни за извършено престъпление, които да обосновават предположението, че въпросният човек е съпричастен към деянието, за да бъде наложена принудителната мярка.

 “От анализа на цитираната съдебна практика в България се налага извод, че в случая не е нужно основанията за арест или задържане на заподозрените, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени да се съдържат в писмения акт за задържане, а е достатъчно да се извличат от материалите по делото.

Този подход обаче не държи сметка за обстоятелството, че правото по чл. 7 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. за достъп на заподозрените лица до материалите по делото не е гарантирано на национално ниво, доколкото обсъденият акт от вторичното право на ЕС не е транспониран в посочената част. Такъв достъп е осигурен единствено за обвиняемите лица и същият е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс. При липсата на конкретна информация за фактическото и правно основание на задържането, респективно при неосигуряването на достъп до материалите, уличаващи задържаното лице, заподозреният в извършването на престъпление е лишен от възможността да организира адекватно и пълноценно правото си на защита и да оспори законосъобразността на писмения акт за задържане по съдебен ред“, изтъква съдия Мирослав Петров в преюдициалното си запитване.

Въпросите до Съда на ЕС в преюдициалното запитване:

  1. Следва ли разпоредбите на чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OJ L 142, 1.6.2012, p. 1–10) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава членка на ЕС съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
  2. Следва ли разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OJ L 142, 1.6.2012, p. 1–10) да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?   

В друго мотивирано становище ЕК призовава България да предоставя информация за предварителните си оценки на рисковете от наводнения и при необходимост да ги обновява.

Трето мотивирано становище посочва, че търговията с минерална и изворна вода в България не спазва едно основно европейско правило – да посочва ясно названието на извора и да не допуска продажбата на бутилирана вода с различни названия от един извор.

България получи и предупредително писмо, че   страната ни все още не е започнала да издава новия вид разрешителни за пребиваване на граждани на страни извън ЕС. Целта на това изискване е да се уеднаквят процедурите и документацията в ЕС спрямо гражданите от трети държави. Регламентът за този вид документи е актуализиран и допълнен през 2017 г., за да се избегнат фалшификации. Новите разрешителни имат подобрена сигурност, основаваща се на биометричните данни. Всички страни от ЕС са поели ангажимента да издават тези документи от 10 юли 2020 г. , нещо което България още не  е направила.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Съюз на съдиите: Изслушването на Главният прокурор “най-малко веднъж на три месеца” не противоречи на Конституцията

Оспорените от Главния прокурор на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание …

Здравният министър: Ковид-сертификатът влиза в сила от 00:00 часа на 21 октомври -четвъртък (заповедта)

Окончателно  от  00:00 часа на 21 октомври (четвъртък)  в сила влиза изискването за притежаване на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.