DeFakto.bg DeFakto.bg
Тричленен състав на Върховния административен съд отмени решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във връзка с конкурса за повишаване в дъжност „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия. Това са решения по т. 19. 3, т. 19.4, т. 19.5, т. 19.6, т. 19.7, т. 19.8, т. 19.13, т. 19.21, т. 19.28, т. 19.29, т. 19.32 и т. 19.38 само в частта, засягаща прекратяване на гласуването за жалбоподателите Асен Воденичаров, Атанас Иванов, Димитър Мирчев и Атанас Николов, от протокол № 41 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.12.2019 г., съобщава съдът.
Според решението на ВАС делото (№ 586 от 2020 г.) се изпраща като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за ново провеждане на конкурсната процедура за повишаване в длъжност „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия, обявен с решение по т. 3.1 на СК на ВСС по протокол № 13 от 24.04.2018 г., обявен в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г., от етапа на избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ.
Тричленният състав на ВАС приема, че при провеждане на жребия по чл. 189, ал. 5, т. 4 от Закона за съдебната власт за определяне на конкурсната комисия за длъжността „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия, Пленумът на ВКС е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Този порок от своя страна влече и незаконосъобразност на оспорените в съдебното производство решения на СК на ВСС по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ. Административният орган е длъжен да извърши контрол относно законосъобразното конституиране на своя помощен орган и неговата дейност, но при конкурсът за повишаване в длъжност „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не го е сторила. Този пропуск се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваните решения и не може да бъде саниран в съдебното производство, което налага ново провеждане на конкурса от етапа на порочното процесуално действие.
Дейността на конкурсната комисия по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ е експертна дейност, поради което оценките за професионалните качества на кандидатите не подлежат на контрол, както от административния орган, така и от съда. Статутът на конкурсната комисия е на помощен орган, който издава актове само по процедурата по издаване на крайния акт – решението по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ. В Закона за съдебната власт не е предвидено изрична възможност при преценка на законосъобразността на решенията на колегиите на ВСС, взети в резултат на проведено конкурсно производство, да бъде извършена преценка на правилността на оценките, поставени от конкурсната комисия. В съответствие с изложеното е и практиката на Съда на Европейският съюз (СЕС), анализирана в Решение на Общия съд от 14.12.2017 г. по дело Т-609/16, съгласно което конкурсната комисия е длъжна да се увери, че кандидатите притежават посочените в обявлението за въпросния конкурс знания и професионален опит, необходими за изпълнението на свободната длъжност. Тя е длъжна и да съпостави знанията и способностите на кандидатите, за да избере най-пригодните за длъжността (решение от 24.04.2013 г., ВХ/Комисия, F-88/11, EU:F:2013:51, т. 39 и цитирана съдебна практика). В тази рамка конкурсната комисия е длъжна да гарантира, че оценяването на всички проверявани кандидати се извършва в условията на равнопоставеност и обективност, при което е важно критериите да бъдат еднакви и прилагани последователно към всички кандидати (решение от 22.09.2015 г., Gioria/Комисия, F-82/14, EU:F:2015:108, т. 50).
Съдебният състав приема, че законосъобразното сформиране на конкурсната комисия представлява гаранция за честното и справедливо конкурсно начало за всички участници в процедурата чрез ясен начин за определяне на състава й, което от своя страна води и до обективност на поставените на кандидатите оценки в конкурсната процедура. Констатираното в съдебното производство нарушение при сформирането на комисията по чл. 189, ал. 5, т. 4 от ЗСВ обуславя незаконосъобразност на оспорените пред ВАС решения, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да провери спазването на административнопроизводствените правила на всеки етап от състезателната процедура и по-конкретно относно законосъобразното конституиране на своя помощен орган и неговата дейност.
