Последни новини
Home / Актуално / Прокуратурата е осъдена да плати 100 000 лв. лихва върху незаконно иззети 100 100 лв., като веществени доказателства

Прокуратурата е осъдена да плати 100 000 лв. лихва върху незаконно иззети 100 100 лв., като веществени доказателства

Defakto.bg

 

Съдия Красимира Тагарева

Състав на Окръжен съд Ямбол с председател Красимира Тагарева осъди прокуратурата да плати 100 000 лева обезщетение за неправомерно задържане като веществено доказателство на сумата от 100 100 лева на търговеца И.Г.  Делото е за непозволено увреждане по чл. 49 във връзка с чл.45 ЗЗД, а сумата представлява законната лихва за повече от 10 години „конфискация“ на средства, които нямат нищо общо с предмета  на делото по което са иззети на 13.12.2010 г. и върнати на 07.05.2021 г.

В исковата си молба И.Г. претендира обезщетение от 106 076,30 лв. за претърпени имуществени вреди „ поради процесуалното бездействие на прокуратурата, заради което той е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични средства

Ищецът по делото в нито един момент не е имал качество на обвиняем,  сумата е иззета от офиса му при претърсване по дело за данъчно престъпление срещу друго лице, не е разпитван дори като свидетел, но молбите му за връщане на парите му са отхвърляни с мотива“ че още не е изяснено отношението им към дейността на лицето, привлечено като обвиняем по наказателното производство“.

И така повече от десет години.

По делото прокуратурата  прокуратурата твърди, че сумата е иззета и задържана на законно основание, както и че не е налице пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното противоправно деяние на служители на ПРБ.  Дори прави възражение за  изтекла погасителна давност за вземането на ищеца, твърдение, което по-късно е оттеглено. Настоява  за отхвърляне на размера на адвокатския хонорар като прекомерен.

Фактите  

На 08 декември 2010 г. с постановление на  на прокурор при СГП е образувано досъдебно производство за  данъчно престъпление (по чл.255, ал.1, вр. с т.5 и т.6 НК ) първоначално срещу неизвестен извършител – управляващ и представляващ дружеството „К.“ЕООД“,  а на 19. 12.2016 г. като обвиняем е привлечен и управляващия (П. Д. К.), който е обвинен, че е избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери и е приспаднал данъчен кредит в размер на 177 020,00лв.,

На 13 декември 2010 г. при извършване на процесуално следствени действия по делото от офиса на пострадалия Г.И. е иззета и приобщена като веществено доказателство сумата от 100 110 лв., Въпреки твърденията на Г.И., че познава, но няма общ бизнес с обвиняемия, а иззетите пари, са собственост на представляваното от него дружество „Вермонт“ООД, сумата е прибрана. В протокола за изземването й от 13.12.2010 г. ищецът изрично е поискал връщането й в най – кратък срок.

След първоначалния разпит като свидетел  при изземването на парите,  Г.И. повече не е призоваван  за  следствени действия по делото.  Всички опити през годините да получи обратно парите си,  удрят на камък с аргумента, че са  правомерно задържани като веществени доказателства, а прокуратурата „не може да направи  категорични  изводи за връзката им с предмета на доказване по делото, както и че предстои изясняването дали иззетата парична сума следва да бъде предмет на отнемане в полза на държавата“.

Нещо повече, почти седем години по-късно, на  31 януари 2017 г. прокуратурата прави  опит пред СГС на отнетата сума от 100 110 лева да бъде наложен запор като обезпечителна мярка . Искането е  отхвърлено от съда с аргумента: За налагане на исканата обезпечителна мярка е необходимо вещите да принадлежат на лицето, на което би могло да се наложи предвиденото от закона наказание „конфискация“, предвид личния характер на наказателната отговорност, а за иззетите от Г.И. средства няма доказателства, че сумата е собствена на привлеченото към наказателна отговорност лице“.

Въпреки ясният знак, че задържането на парите на човек, който не е обвинен в престъпление е съмнително,  прокуратурата продължава да ги задържа с надежда, че ще открие връзка между тях и делото за данъчно престъпление.

През  2017 г. въпросното дело е внесено в съда, а поредна жалба на пострадалия да си получи парите е отхвърлена, този път с мотива, че за връщането вече е  компетентен само съдът.  Така на ищеца Г.И. се налага да чака финала на съдебното производство, в което той не фигурира дори като свидетел.   Последователно обвинението за данъчно престъпление  срещу П.К. е отхвърлено най-напред през 2017 г., от състав на СГС, който признава подсъдимия П.К. за невиновен.  През  2020 г. оправдателната присъда е  окончателно е потвърдена и от Апелативен съд – София.

Едва след като присъдата влиза в сила, на 19.03.2021 г. СГС постановява  връщане на Г.И. на сумата от 100 100 лв., иззетата през 2010 г.. Парите реално са  получени от ищеца на 07.05.2021г.

След 10-годишната драма,  пострадалият завежда иск за претърпени вреди по ЗОДОВ, който съдът  преквалифицира  по чл. 49 от ЗЗД за непозволено увреждане.  „Прокуратурата на Република България е надлежно легитимиран ответник по иска, тъй като тя действа като държавен орган по исковете за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица съгласно чл.7 от Конституцията, включително когато отговорността се реализира на общо основание по чл.49 ЗЗД“, аргументира се съдът.

Решението на  Съда

По делото съставът на  Ямболския Окръжен съд безусловно констатира деликт от неправомерно поведение на прокуратурата, с който са нанесени  имуществени вреди на  ищеца. Приема, че непозволеното  увреждане е пряка и непосредствена последица  от дейността на прокуратурата, която осъществява ръководство и надзор върху разследването.

След като изследва  богатата фактология по казуса,  най-напред съдът посочва, че според  чл.111, ал.1 НПК,  веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, но ал.2 на нормата гласи, че   когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство –  освен в случаите на  спор за собствеността им, какъвто в случая няма.  (чл.113 ) .

Съдът отбелязва, че още при изземването на парите на И.Г.  като веществени доказателства, наблюдаващият прокурор не се е произнесъл по искането за връщането им, а  при подновеното искане за връщане на сумата не се е обосновал със затруднение в изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, като до внасянето на обвинителния акт не се е произнесъл за връщането на веществените доказателства.

Посочва, че паричните средства,  иззети като веществено доказателство не са свързани с престъплението, за което е образувано наказателното производство. Те не са били предмет на престъплението и по никакъв начин не могат да послужат за изясняване на доказателствата по делото, а  задържането им без връзка с престъплението е противоправно. 

Освен това наказателното производство не е водено срещу ищеца Г.И. , а  след  разпита му като свидетел на 13.12.2010 г. не са осъществявани каквито и да е процесуално-следствени действия, нито по отношение на иззетите парични средства са извършвани технически експертни действия. 

Доводите на прокуратурата, че е имала право да задържи паричната сума на ищеца до завършване на наказателното производство, съдът оборва безапелационно с неспазените срокове за разследване по НПК – сроковете за предварителното производство са двумесечни и могат да бъдат продължавани от Прокуратурата с не повече от няколко месеца – до 6м. (при фактическа и правна сложност до 4 месеца) и само в изключителни случаи с още няколко по 2 м. от адм. – ръководител (чл.234 НПК).

Връщане на ищеца на иззетите от него парични средства не е постановено нито в предвидените в НПК срокове, нито при поискването им, нито при привличането на П.К. като обвиняем и до внасянето на обвинителния акт срещу това лице, вкл. и след произнасянето на СГС по искането за обезпечение и без съобразяване на изложените от съда мотиви, че липсват доказателства обвиняемият да е титуляр на правото на собственост на иззетата сума. 

Като цитира трайна практика на ВКС в подобни случаи, Ямболският окръжен съд отсъжда, че с  изземването и задържането на парите като веществено доказателство в предварителното производство са причинени имуществени вреди, а отговорността за обезщетяване им носи Прокуратурата на основание чл.49 ЗЗД.

От претендирания период за обезщетяване, съдът приспада законния срок за разследване – 6 месеца, като реално зачита 10-годишен период от изземването и задържането на  сумата от 100 100 лв. след 13.06.2011 г., до 19.03.2021 г., когато влиза в сила определението на СГС за връщане.

 Лихвата и адвокатското възнаграждение

Съдът отсъжда, че  обезщетението за претърпените вреди е в размер на законната лихва върху иззетата от ищеца и задържана сума за периода от 13.06.2011 г. до постановяване на връщането й на 19.03.2021г.  „Според приетото в съдебната практика, законната лихва се дължи винаги, когато паричното задължение съществува и е изискуемо, независимо от какво e породено – сделка, деликт, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и др. Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на изискуемо парично задължение – когато неоснователно се задържа парична сума, причинената имуществена вреда (загуби и пропуснати ползи), е в размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане“.

Точният размер на  лихва, възлиза на сумата 99 559,52 лв., изчислява съдът,  при  условията на чл.162 ГПК   Съдиите приемат  също, че  ищецът има право на разноските съразмерно с уважената част от иска и му присъжда 8 198,54лв. – платената сума за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Отхвърлят като неоснователно  възражението на прокуратурата за прекомерност на адвокатския хонорар  с аргумента, че минималното възнаграждение е в размер на 3 532 лв. по Наредба №1/2004г. на ВАдвС. А делото е от изключителна фактическа сложност и проучването на наказателното производство, подготовката и процесуалните действия  обосновават размера  от 4 000 лв. за адвоката.

Магистратите не се произнасят по възражението на прокуратурата за изтекла погасителна давност,  тъй като междувременно то е оттеглено.

  Финално съдът посочва, че осъжда Прокуратурата на РБ,  представлявана от Главния прокурор да заплати присъденото обезщетение за имуществени вреди заедно с разноските по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас .

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.