DeFakto.bg DeFakto.bg
Системно влизане в системата за случайно разпределение на делата от анонимни потребители, изтрити файлове с информация кой кога е влизал в системата и какво е правил в нея, преправяне на информация и многократни опити за сриване на базата данни в периода от 2015 до 2020 г. Това показва справка на прокуратурата, изпратена до Висшия съдебен съвет и докладвана от Даниела Марчева.
Информацията е от конкретно разследване, тръгнало на 1 април 2020 г. за нерегламентирано влизане и злоупотреби с централизираната система на съдилищата, в която делата се разпределят на случаен принцип. Работата на Софийската градска прокуратура продължава повече от година и половина, а междувременно външният одит показа, че в системата нея няма външни и вътрешни уязвимости. Рисковете от нерегламентиран пробив вече са отстранени и системата не е поддала на атаките.
Въпреки това справката на прокуратурата поднови дебата в съдийската колегия за сигурността на системата за случайно разпределени и отново повдигна по-големия въпрос – има ли манипулации; ако има такива, те водят ли до нищожност на съдебните актове и има ли правосъдие.
Данните на прокуратурата сочат, че през 2016 г. е имало триене на логове и на цели файлове за цели дни, в които се събира системна информация кой кога е влизал в системата и какво е правил в нея. Има данни за преправяне на информацията. Според справката на прокуратурата 4 дни след заседанието на ВСС, на 13 април 2020 г., когато бе решено системата да не се одитира, но и да не се ползва, сървърът е бил атакуван така, че да срине цялата система и да се изтрият хиляди записи с информация. Атаката е дошла от анонимни потребители от Канада, Унгария, Саудитска Арабия, Хонконг, Хондурас и други екзотични дестинации.
За периода от една година – от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2017 г. няма никакви данни кой е влизал в системата и какво е правил вътре.
„От 2015-2020 г. само на база на тази справка се вижда, че реално не е имало случайно разпределение на делата“, заключи Даниела Марчева. „Върховенството на закона и независимостта на съда остават едни абстрактни красиви думи, без съдържание“, добави тя.
Думите й бяха посрещнати критично от Олга Керелска и Атанаска Дишева, които призоваха за въздържане от крайни изводи и заключения, особено след като информацията на прокуратурата не е пълна, а данните от техническите експертизи са извадени избирателно. „Миналата година бе назначен одит, а главният прокурор Иван Гешев обяви, че през последните 5 години не е имало правосъдие и случайно разпределение на делата, напомни Атанаска Дишева. Днес от държавното обвинение дословно потвърждават думите му, прилагайки частично извадки от няколко технически експертизи, каза тя.
„Говори се за някакви справки, които не са предоставени на нашето внимание. Разполагаме само с преразказ и изводи на наблюдаващия прокурор, без решение на съд. Подходът ми напомня на една друга институция, която вади избирателно данни по досъдебни производства и прави изводи, а обществото основателно не е съгласно с такава практика“, коментира Керелска.
Боян Новански нарече информацията за нарушения в системата за случайно разпределение на делата „тотално безогледно, брутално безобразие“. По думите му, от справката на СГП става ясно, че „неоторизирано е влизано безброй пъти“.
“ Преди да говорим гръмко да си даваме сметка, че не може да бъдат обявени за нищожни съдебните актове заради незаконен съдебен състав. Нека не всяваме смут с твърдения на главния прокурор, които звучат като ехо“, призова Дишева и обърна внимание, че няма нито едно дело, по което съдебният акт да е отменен заради незаконност на състава, тъй като не е бил определен на случаен принцип. Посочи също, че това въпросното разследване би трябвало вече да е приключило.
Цветинка Пашкунова предложи да се приеме за сведение справката на прокуратурата, докато тя си свърши работата. “ Не бих си позволила произволни изводи за случайното разпределение през предходните години. Да се направи независим одит на системата и да се предприемат действия за защита на системата и обезпечаване на нейната сигурност“, каза тя.
Лозан Панов, председател на ВКС посочи, че справката на прокуратурата трябва да се публикува на сайта на ВСС, а преценката дали има престъпление, кой го е извършил и т.н. е на прокуратурата. „Всеки може да интерпретира справката както реши, но трябва да бъде публична тази информация“, посочи Панов.
Гласувано бе информацията на прокуратурата да бъде публикувана на сайта на ВСС, а за следващото заседание на пленума в четвъртък да се изиска информация докъде е стигнал одитът на системата за случайно разпределение на делата.
По повод разследването дали е пробита системата, на 16 април 2020 г. бе изслушан бившият правосъден министър Христо Иванов, нарочен от главният прокурор, че заедно със съдия Калин Калпакчиев, са отговорни за проблемите, тъй като под техен натиск е била създадена централизираната система.
“Aз нe cъм нacтoявaл зa тaзи cиcтeмa пo ниĸaĸъв нaчин. Toвa ca aбcoлютни лъжи. Гeшeв цитиpa имeнa, нo нe и фaĸти. B пoдĸpeпa нa твъpдeниeтo, чe aз cъм нacтoявaл, нямa нитo eдин фaĸт. Taзи cиcтeмa e пpиeтa нa зaceдaниe нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт (BCC) нa 7 мaй 2015 гoдинa, eдинoдyшнo. И нe пpocтo eдинoдyшнo, a c yчacтиe нa Coтиp Цaцapoв. Toecт г-н Цaцapoв e глacyвaл “зa” тaзи cиcтeмa, зaяви Ивaнoв.
Вceĸи, ĸoйтo e живял 2015 гoдинa, мoжe дa cи cпoмни ĸaĸви бяxa oтнoшeниятa мeждy мeн и мнoзинcтвoтo нa BCC и Цaцapoв. Идeятa, чe aз cъм бил в cъcтoяниe дa oĸaжa нaтиcĸ, в peзyлтaт нa ĸoйтo Цaцapoв и нeгoвoтo мнoзинcтвo във BCC дa пpиeмe ĸaĸвoтo и дa билo, e aбcoлютнa пapoдия, дoпълни тoй.
