КС отмени разпоредби от Закона за движение по пътищата и НК – нарушават правото на собственост

Defakto.bg

По искане на Омбудсмана Конституционният съд единодушно обяви за противоконституционни разпоредби от законодателството,  които  нарушават принципите на правовата държава и неприкосновеността на частната собственост.  Такива  са разпоредбите на чл. 143, ал. 1,  от Закона за движение по пътищата и §63 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.

Съдът отмени и норми  от НК пак по искане на омбудсмана и отново за нарушение на правото на собственост.

По първото искане Диана Ковачева сочи, че в чл. 143, aл. 1, изp. 2 oт ЗДвΠ е записано, че  мoтopни пpeвoзни cpeдcтвa oт ĸaтeгopия M2, MЗ и N3, ĸaĸтo и пpeвoзни cpeдcтвa cъc cпeциaлнo пpeднaзнaчeниe, ce peгиcтpиpaт caмo oт юpидичecĸo лицe, eднoличeн тъpгoвeц или oт физичecĸo лицe, peгиcтpиpaнo ĸaтo зeмeдeлcĸи cтoпaпин пo peдa нa Зaĸoнa зa пoдпoмaгaнe нa зeмeдeлcĸитe пpoизвoдитeли.  Изĸлючeниe e пpeдвидeнo зa ĸъмпинг-aвтoмoбили, ĸъмпинг-peмapĸeтa, бpoниpaни aвтoмoбили и пpeвoзни cpeдcтвa, дocтьпни зa инвaлидни ĸoличĸи.

A в  дpyгия ocпopeн тecт ( п.  63),  e пocoчeнo,  чe cлeд 31 дeĸeмвpи 2021 г. cлyжeбнo ce пpeĸpaтявa peгиcтpaциятa нa MΠC oт ĸaтeгopия M2, MЗ и N3, ĸaĸтo и cпeциaлни пpeвoзни cpeдcтвa, ĸoитo нe ca peгиcтpиpaни oт юpидичecĸo лицe, eднoличeн тъpгoвeц или oт физичecĸo лицe, peгиcтpиpaнo пo peдa нa Зaĸoнa зa пoдпoмaгaнe  нa зeмeдeлcĸитe пpoизвoдитeли.

C тези   зaĸoнoви paзпopeдби нeдoпyмиcтимo ce нapyшaвa  ĸoнcтитyциoннoтo пpaвo нa coбcтвeнocт нa гpaждaнитe, дoĸoлĸoтo пътнo пpeвoзнo cpeдcтвo ce peгиcтpиpa нa имeтo нa нeгoвия coбcтвeниĸ.  Ha пpaĸтиĸa физичecĸитe лицa ca oгpaничeни в пpaвoтo cи дa пpидoбивaт зaнaпpeд мoтopни пpeвoзни cpeдcтвa oт пocoчeнитe ĸaтeгopии, ĸoeтo oзнaчaвa, чe нямa дa мoгaт дa ги влaдeят, пoлзвaт и дa ce paзпopeждaт c тяx, посочи в  искането си Диана Ковачева.

Тя напомни също, че „Oгpaничaвaнeтo нa вeчe пpидoбити пpaвa нe нaмиpaм, чe e в cъoтвeтcтвиe c пpинципитe нa пpaвнaтa cигypнocт, пocлeдoвaтeлнocт, пpeдвидимocт и cтaбилнocт нa зaĸoнoдaтeлнитe peшeния“.

Омбудсманът смяташе също, че  ocпopeнитe paзпopeдби ca в нapyшeниe и нa „ocнoвнo ĸoнcтитyциoннoтo пpaвo нa нacлeдявaнe“. Πpи  cмъpт нa eднoличeн тьpгoвeц и нa физичecĸo лицe, peгиcтpиpaнo ĸaтo зeмeдeлcĸи cтoпaнин, aĸo  нacлeдници мy нe ca peгиcтpиpaни ĸaтo тaĸивa, нe биxa мoгли дa пpидoбият пo нacлeдcтвo и дa peгиcтpиpaт нa cвoe имe мoтopнo пpeвoзнo cpeдcтвo oт избpoeнитe ĸaтeгopии.

Съдът

С оспорените от омбудсмана разпоредби, предвид записаното в мотивите към проекта на ЗИДЗАвП, се преследва легитимна цел, а именно – да се ограничи нереглементираният превоз в „сивия сектор“.  Като предвижда ex lege отмяна на административното разрешение превозното средство да участва в пътното движение законодателят обаче е ограничил несъразмерно правото на собственост на физическите лица и по-конкретно – правомощието им да ползват и да се разпореждат свободно с МПС от съответната категория, регистрирано на тяхно име съгласно ЗДвП.   Гарантирането и защитата на частната собственост от държавата наистина не е тъждествено на задължение да се осигури максимално печелившото за всеки конкретен собственик ползване на тази собственост.

Конституционно недопустимо е обаче държавата да не защити обичайно очакваното от гражданите в ежедневния живот – да бъдат извлечени присъщите полезни свойства от притежаваната вещ. При приемането на оспорените разпоредби законодателят очевидно възприема като изходна позиция презумпцията, че всяко физическо лице, на името на което е регистрирано МПС от категория M2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение, с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, използва посочената собственост за реализиране на търговска дейност, извършвана нерегламентирано. Имплицитно в оспорените разпоредби се съдържа твърдението, че всяко физическо лице, регистрирало на свое име МПС от посочените категории извършва нереглементиран превоз на пътници и товари.

Обстоятелството, че физическо лице притежава и е регистрирало на свое име МПС от категория M2, M3 и N3, само по себе си не води до извода, че такова физическо лице извършва нерегламентиран превоз. Дали едно конкретно лице осъществява нерегламентиран превоз може да се установи чрез контрол, осъществен от компетентните държавните органи, по реда, установен в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и като се поставят в действие механизмите за контрол, предвидени в Закона за автомобилните превози (Глава седма ЗАвП), и за налагане на административно наказание (Глава осма ЗАвП), ако се констатира извършено нарушение. В случай, че физическо лице ползва МПС от категория M2, М3 и N3 за превоз за собствена сметка, а не за обществен превоз, предвид посочените по-горе легални дефиниции, сключвайки договор за превоз по смисъла на ТЗ (със задължение срещу възнаграждение да се превози до определено място лице, багаж или товар), такова лице не е необходимо да се регистрира като юридическо лице, едноличен търговец или като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, за да може да ползва по тяхното предназначение посочените категории МПС.

Държавата в обществен интерес трябва да се противопостави на „сивия сектор“ и да предвиди мерки срещу нерагламентирания превоз на пътници, но не и като създава изначално препятствие за гражданите като физически лица да регистрират тези категории МПС.

На основание на изложеното Конституционният съд намира, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1, предл. второ ЗДвП и разпоредбата на §63 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози се явяват правна мярка, която засяга основното право на частна собственост неоправдано и по прекомерен начин и така излиза извън пределите на конституционно търпимата намеса на държавата в правото на частна собственост.

Съдът не споделя  обаче съображенията на омбудсмана за  ограничаване на основното право на наследяване.

Оспорените от омбудсмана разпоредби не ограничават възможността превозни средства от категориите М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение, да бъдат наследявани по закон или завещание от наследниците на починалия собственик. Забраната за регистрация на МПС от посочените категории може да има сдържащ ефект при формиране на волята на наследника относно това дали да приеме наследството, което обаче не променя обстоятелството, че неговото право да приеме или да откаже наследството се запазва в пълен обхват. Наследниците имат възможност да придобият, както и да откажат наследството, елемент от което може да са и МПС от категория M2, М3 и N3. Положението, че наследници физически лица не биха могли да ги регистрират на свое име – предпоставка за тяхното ползване по предназначението им, не представлява правна пречка за настъпването на прехвърлителния ефект на основание наследственото правоприемство.

Ето защо Конституционният съд не споделя съображенията на омбудсмана за конституционно недопустимо ограничаване на основното право на наследяване, установено в чл. 17, ал. 1 от Конституцията, чрез оспорената разпоредба на чл. 143, ал. 1, предл. второ ЗДвП . Цялото решение тук

Съдът зачерта и разпоредби от  Наказателния кодекс за принудително отнемане на  движими вещи, които са послужили за извършване на  престъпление, но чиито собственик е извън кръга на осъдените за съответното деяние.  Искането е отново на омбудсмана. Съдът прие, че собствениците на подлежащите за отнемане вещи  в полза на държава не разполагат с възможност да се противопоставят на конфискацията, а това е в противоречие със защитеното право на собственост по чл. 17 ал1 и 3 от Конституцията.

На собствениците на вещите необосновано се  прехвърлят задължения на държавата за борба с престъпността, подчертава  в мотивите съдия докладчикът Таня Райковска. Решението тук