DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на ВКС ще се яви на изборите с журналистката Мария Касимова като кандидат за вицепрезидент
Преди да бъде сформиран инициативният комитет, който издига кандидатурата на Председателя на ВКС, Лозан Панов направи изявление. То бе разпространено от гражданското сдружение „Правосъдие за всеки“, което е в основата на бъдещия комитет.
В изявлението си Панов казва: „Мислех си, но аз не съм партиец, а съдия и моята мисия е да служа на истината и добродетелността. Да, но лидерът на съдиите не бива да стои безучастен, докато едни непораснали люде се вихрят в храма на Темида и гасят една след друга, свещичките на справедливостта. Той трябва да продължи да се бори, ако не иска да пребъде храмът без светлина. И трябваше да намери начин без да убива у себе си правдата и добродетелността..“ Неколкоктарно той цитира покойния преподавател по гражданско право в Софийския университет Кристиан Таков.
Пълният текст на изявлението:
Случи се така, че в тази година отбелязах половин век, откакто вървя по земния път. А в началото на следващата, приключва най-смислената досега част от него. И така поставен на два предела, стигнах до равносметка и дори още по-далеч. Разложих самата думичка на две части, а с полученото „равна и сметка“ се опитах да направя баланс между получил и дал.
Всъщност след всичко, което бях причинил на семейството ми през последните седем години и най-вече цената, която съпругата ми трябваше да заплати, осъзнах, че съм получил един извор на себеотрицание, какъвто може да бъде само истинската любов на един човек към друг. Върнах се и към времето преди да оглавя Върховния касационен съд и си спомних за „кандидата на Статуквото, дошъл да овладее този съд“. Стана ми някак драго да се обърна и видя назад, че с хвърлените камъни, успях да съградя основи- основите на независимостта. Последното не е моя мисъл и не помня къде съм я срещал, но някак само тя напираше, докато гледах назад.
И последваха един след друг спомени и едва сега осъзнах, колко тежка е било да стоиш дълго на входа – на последната непревзета „крепост“ на независимостта. По време на този път бях изгубил един свой истински приятел, чиято загуба, ако бе само моя, щях по-лесно да понеса. Болката обаче бе толкова непоносима, защото загубата бе на правдата и независимостта.
До мен стоеше кутийка, а вътре свещник с малка свещичка, която преди това бе държал Кристиян, а майка му сякаш нарочно сега бе избрала момента, да ми даде този дар. Тогава си спомних думите на мъдреца, дошъл сред нас за кратко да подържи свещ, ежедневното борене на злото изглежда уморително само тогава, когато си свикнал, че така е било открай време и така ще пребъде и във вечността. Осъзнах, че след седемгодишни неравни битки да възтържествува истината и справедливостта, физически се бях изтощил толкова много, че тялото бе на път да победи духа.
Тогава пак Кристиян заговори: „Не чакай велики промени! Достатъчно е да тръгнеш с малки, но неотклонни стъпки, които често се оказват достатъчни“. Мислех си, но аз не съм партиец, а съдия и моята мисия е да служа на истината и добродетелността. Да, но лидерът на съдиите не бива да стои безучастен, докато едни непораснали люде се вихрят в храма на Темида и гасят една след друга, свещичките на справедливостта. Той трябва да продължи да се бори, ако не иска да пребъде храмът без светлина. И трябваше да намери начин да спре похищенията на Темида, без да убива у себе си правдата и добродетелността.
Малко след това се явиха моите другари от Правосъдие за всеки, с които ние заедно отдавна вървим. Тогава трябваше да уверя всеки, че нашата мисия е пътуване, а не дестинация, и наш дълг е да продължим.
Тогава мъдростта на Кристиян, която бе посял у нас, пак заговори:
“България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става.”
По-късно в събота вечер се проведе учредително заседание на Иницитивния комитет. Ето й състава му:
За председател на комитета бе избран Велислав Величков, а за заместници Емил Георгиев и Весислава Танчева. От „Правосъдие за всеки обясниха, че са поканили в Инициативния комитет само граждански лица без партийни членове, тъй като държат на гражданския характер на кандидатурата на Лозан Панов“.
В Инциативния комитет до момента са адв. Емил А. Георгиев, адв. Росен Рашков, Деян Василев (финансов консултант), Радослав Бимбалов (рекламист, общественик), Леона Асланова (предприемач), адв. Албена Белянова, Юлия Берберян, д-р Надя Стойкова (психолог), Калин Манолов (журналист), адв. д-р Христо Христев, Иван Брегов (юрист), Люба Кулезич (журналистка), адв. Александър Кашъмов, Марио Гаврилов (журналист), адв. Александър Пелев, Галя Йончева (оперна певица, майка на Кристиан Таков), Кремена Кунева (фондация „За доброто“), проф. Нели Огнянова, проф. Ангел Калайджиев, адв. Огнян Ангелов, адв. Петромир Кънчев, Любомир Попйорданов (еколог, Българска асоциация за алтернативен туризъм), Атанас Шарков (IT предприемач), Явор Гечев („Четири лапи“), Цветанка Иванова-Стоянова, адв. Велислав Величков, Васил Гарнизов (политолог), Камен Алипиев (журналист).
