Последни новини
Home / Законът / Съдът решава дали виртуалното явяване на обвиняемия по дело за арест противоречи на Конституция ( Становища за и против)

Съдът решава дали виртуалното явяване на обвиняемия по дело за арест противоречи на Конституция ( Становища за и против)

Defakto.bg
Съдия докладчик Павлина Панова

Утре се очаква Конституционния съд да обсъди по същество искането на Омбудсмана да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата в НПК , която позволява виртуално да бъде решаван въпроса за задържането под стража.  От  30 юни 2021 г. е в сила разпоредбата в НПК, която допусна  съдът да се произнася чрез видеоконференция  дали да  бъде наложена най-тежката мярка  на обвиняемия.

На 14 юни  Омбудсманът настоя КС да „отмени“ второто изречение на чл. 64, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), което гласи:  „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител“.

Според Омбудсмана нормата, която допуска  обвиняемият да не се изправи лично пред съда, когато се решава въпроса за оставането му зад решетки или налагането на  по-лека мярка за неотклонение, е нарушение на Конституцията.  Ковачева сочи, че новото изречение на чл. 64, ал. 2 НПК „противоречи на конституционно гарантираното право на защита на всеки гражданин, прогласено в чл. 56 от Основния закон във връзка с правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, както и на още две основни права на гражданите – правото лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, гарантирано в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, и правото на лична свобода и неприкосновеност, прогласено в чл. 30, ал. 1 от Конституцията“.  Оспорената норма   не държи сметка за правото на защита и правото на всеки да не бъде подлаган на мъчение, жестоко,  безчовечно или унищожаващо отношение.

Ковачева посочва, че автоматичното и незабавно изправяне пред съд на задържаните по наказателно обвинение лица е важна процесуална гаранция за защита срещу незаконно и произволно задържане, а такава гаранция е непосредственото възприемане от съда на обясненията на лицето в контекста на конституционното право на защита, което пък е процесуална гаранция за упражняване на всички основни права, които не подлежат на дерогация.

За и против оспорената разпоредба

По делото със съдия докладчик Павлина Панова са изразени 12 становища на различни институции и едно правно мнение на д -р Ивайло Цонков, преподавател в СУ „Кл. Охридски“, който смята, че оспореният текст може да се прилага безпрепятствено.    Прави впечатление, че

„силовите „ведомства се противопоставят на Омбудсмана

и излагат съображения, че нормата не е в противоречие с Конституцията – Националната следствена служба,  МВР,  Министерството на правосъдието и правителството  и  „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“  застават на позицията, че нормата не нарушава правата на задържаните.  Към тях се  присъединява и ВСС, чиито представляващ Боян Магдалинчев обобщава: „Въвеждането на видеоконференцията не нарушава това право на лицето, нито възможностите за защита, които то му дава, тъй като чрез нея обвиняемият присъства лично в съдебното заседание, поради което искането на омбудсмана на Република България за обявяване на протиконституционност на разпоредбата на чл.64, ал.2, изр.второ от НПК не следва да бъде уважено“.

Според правителството оспорваната норма „е пропорционален и разумен баланс между осигуряване на правото на своевременно явяване пред съд, съобразено с необходимостта от запазване здравето на обвиняемия, неговия защитник, съдебния състав и прокурора, в описаните в разпоредбата извънредни ситуации“. „Както е отбелязано по делото „Ashingdane срещу Обединеното кралство“ при налагане на ограничения държавата разполага с определена „свобода на преценката“, но никое ограничение  не трябва да е такова, че „да се нарушава самата същност на правото“. В случая не се ограничава самата същност на правото, тъй като непосредственото участие на обвиняемия е гарантирано, то е пряко и съдът може да получи лично и директно впечатления от обясненията на обвиняемия, ако последният желае да даде такива“.

Посочва се  също, че: „Не може да се сподели тезата, че самото участие в процеса чрез видеоконферентна връзка от местата за лишаване от свобода води до нарушаване правото на свобода от мъчение, жестоко, безчовечно или унизително отношение спрямо обвиняемия, казва МС.  Обвиняемият е с гарантирана адвокатска защита, както и с гарантирано пряко участие в съдебното заседание по вземане на мярката за неотклонение, като в същото време развитието на съвременните технологии предоставя достатъчна гаранция, че участието на обвиняемия чрез видеоконферентна връзка дава реална, обективна и лична представа на съдебния състав за състоянието на обвиняемия и за неговите искания или обяснения“

  Президентът, ВКС, БХК, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България подкрепят Омбудсмана

Те изразяват напълно различни становища, които могат да бъдат обобщени като защита на основните права при искане за задържане.

Интересно е становището на Асоциацията на прокурорите, която подкрепя като „частично основателно“ искането на Ковачева.  „Намираме, че нормата на чл. 64 ал.2 изр. 2ро от НПК в частта си „бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства“ противоречи на чл. 56 от КРБ, на чл. 30 ал. 4 КРБ и на чл. 4 ал 1 и ал.2 от КРБ„, казват становището си прокурорите.  (..) Липсата на ясна законова уредба на понятията „бедствия, епидемии, други форсмажорни обстоятелства“ води до възможности за злоупотреба, което не отговоря и на стандарта за предвидимост на правото, произтичащ от принципа на правовата държава – чл. 4 ал.1 и ал.2 от КРБ, смята Асоциацията. „ Считаме, че приложението на тази разпоредба застрашава упражняването в пълен обем на основно конституционно право – правото на защита, прокламирано в чл. 56 от КРБ, като подчертават, че споделят тезата на покойния проф. Нено Неновски за „ всеобхватния характер на нормата на чл. 56 от КРБ, която прокламира правото на защита на българските граждани“ .

Президентът Румен Радев също се обявява в подкрепа на искането на омбудсмана.  Сред множество аргументи, той отбелязва, че през ноември 2020 г. Международната асоциация на юристите в своя препоръка е изследвала условията за допустимост на видеоконференцията в различни видове съдебни производства, като подчертава, че като общо правило при доброволното и изрично съгласие на страните в процеса, тяхното участие чрез видеоконференция е допустимо и не нарушава изрична норма на международното право.  Отбелязва обаче, че   принципното становище на МАЮ е за кумулативно наличие на извънредни обстоятелства и изразена воля на страните, а не, както в оспорената разпоредба от НПК две алтернативни основания за допустимост на видеоконференцията в съдебно производство. В становището   внимание на практиката на ЕСПЧ:  

По отношение специално на наказателните производства в Препоръката се сочи, че ЕСПЧ по принцип не изключва явяването в съдебно заседание по видеоконференция като противно на условията за справедлив съдебен процес(..) Съдът  вече се е произнасял, че то е допустимо пред втора инстанция по наказателни дела (Делото Marcello Viola v Italy (2006) § 64 – § 72, Делото Sakhnovskiy v Russia [GC] (2010) § 96 – § 98; Делото Golubev v Russia от 2006 г.), но само при наличието на определени условия: съдията да взема решението при всеки отделен случай с оглед на специфичните обстоятелства, като преценява дали участието на обвиняемия чрез видеоконферентна връзка е оправдано от легитимна цел и дали конкретните технически средства позволяват зачитането на изискванията за справедлив съдебен процес, включително възможността за поверителна комуникация между задържания и неговия защитник.  Държавният глава подчертава,  че  физическото присъствие на обвиняемия в съдебната зала е елемент от международноправните задължения на страните и по-специално – от задълженията, установени в чл. 5 (3) от ЕКЗПЧОС и в чл. 9 (3) от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права. „Въз основа на тези съображения намирам за основателно искането на омбудсмана за обявяване на противоконституционност на чл. 64, ал. 2, изр. второ от НПК поради противоречие с чл. 56, във връзка с чл. 122, с чл. 29, ал. 1 и с чл. 30, ал. 1 от Конституцията“, казва в становището си Радев.

Позицията на Върховния касационен съд е категорична – редакцията на разпоредбата на чл.64, ал.2, изречение второ, широко отваря врати за заобикаляне на правата  и процесуална гаранция за защита от незаконно и произволно задържане,  нечовешко и унизително третиране на  задържаните , както и за  ефективното упражняване правото на защита в наказателния процес,  въведени  с чл.5, § 3 от ЕКПЧ и чл.9, § 3 от Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права.

Според върховните съдии,  този  отрицателен ефект се постига с използвания в оспорената разпоредба съюз „или“, който обособява две самостоятелни хипотези за изключване присъственото явяване на задържаното лице. Становището до КС е подписано от Галина Тонева и.ф. ръководител на наказателната колегия на ВКС.

Първата хипотеза се основава на обявените  извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия или друго форсмажорно обстоятелство ( каквото в конкретна ситуация би могло да се яви и едно пътнотранспортно произшествие)  и  обуславя неограничени възможности за заобикаляне на въведените процесуални гаранции, подчертават съдиите. Те посочват, че  атакуваната разпоредба следва да  бъде обявена за противоконституционна по отношение на основанието „други форсмажорни обстоятелства „.

По отношение на втората хипотеза – „ или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник“ – наказателните съдии подкрепят позицията на омбудсмана позиция в искането до Конституционния съд.  „Действително на ранния етап на наказателното производство, когато се развива процедурата по чл.64 от НПК, волята на задържаното лице е лесно манипулируема, което положение не винаги може да преодолее дори с ползването на услугите на защитник. Тъкмо затова в международните актове за защита на човешките права изправянето на задържаното лице пред независим съдебен орган е регламентирано като автоматично и незабавно, независимо от волята на самия задържан“, се казва в становището.  

С оглед на това заключават,  че така регламентираната хипотеза е несъвместима с конституционните права на гражданите, поради което се солидаризират с искането на омбудсмана оспорената норма а бъде обявена за противоконституционна и по отношение на употребения съюз „или“.


 

 

About De Fakto

Проверете също

Съкращават щатове на спецпрокуратурата и ги разкриват в Националното следствие, ВАП и АП – София 

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет предлага на Пленума на Висшия съдебен съвет да съкрати …

Правителство одобри законопроект за финансова и битова независимост на прокурорите на Кьовеши

С промени в Закона за съдебната власт, приети от правителството, ще се гарантира независимост и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.